Двигателят, който носи неговото име, отваря нова глава в Индустриалната революция.

Германският инженер Рудолф Дизел, който израства във Франция, първоначално смята, че неговото изобретение ще помага на малки предприятия и занаятчии, а не на индустриалци.

И в интерес на истината, дизеловите двигатели се използват във всякакви превозни средства, особено такива, които дърпат тежки товари (камиони или влакове) или вършат много работа, като в селското стопанство или в електроцентрали.

Рудолф Дизел е роден на днешната дата през 1858 г., а ефектът от неговото изобретение за света е ясен днес. Неговата смърт преди повече от век през 1913 г., обаче остава загадка.

Рудолф Дизел е роден в Париж, а неговите родители са емигранти от Бавария. При избухването на Френско-пруската война семейството е депортирано в Англия през 1870 г.

Оттам Дизел заминава за Мюнхен, за да учи в Мюнхенския политехнически институт, където се справя отлично с инженерните науки. След дипломирането си започва работа през 1880 г. като хладилен инженер в Париж в Linde Ice Machine Company.

Преди това той изучава термодинамика в Мюнхен под ръководството на Карл фон Линде, който е начело на компанията.

Неговата истинската любов обаче е проектирането на двигатели и в следващите няколко години той започва да проучва редица идеи. Една от тях е намирането на начин да се помогне на малкия бизнес да се конкурира с големите индустрии, които разполагат с парите да използват силата на парните двигатели.

Друга идея е как да се използват законите на термодинамиката, за да се създаде по-ефективен двигател. В неговите мисли създаването на по-добър двигател ще помогне на малкия човек, на независимите занаятчии и на предприемачите.

През 1890 г. той застава начело на хладилното отделение на същата компания в подразделението ѝ в Берлин, а когато не работи, експериментира със своите проекти на двигатели. В разработването на тези проекти му помагат от Аугсбургския машиностроителен завод (“MAN” от 1904 г.) и Friedrich Krupp AG, която сега е ThyssenKrupp.

Рудолф Дизел проектира много топлинни двигатели, в това число и въздушен двигател, задвижван от слънчева енергия. През 1892 г. той кандидатства и получава патент за разработка на своя дизелов двигател.

През 1893 г. публикува документ, в който описва двигател, при който горивото се възпламенява и изгаря вътре в него, или двигателят с вътрешно горене.

На 10 август 1893 г. в Аугсбургския машиностроителен завод първият модел на Рудолф Дизел - единичен железен цилиндър с маховик в основата си, проработва със собствена мощност за първи път. Той получава патент за двигателя през същата година, както и патент за усъвършенстването му.

Дизел отделя още няколко години за подобрения и през 1897 г. представя нов двигател с мощност 20 конски сили при 172 оборота в минута и коефициент на полезно действие (КПД) 26.2%.

Тези параметри надхвърлят значително КПД-то на съществуващите по онова време парни двигатели или ранни версии на двигатели с вътрешно горене. Работата продължава по разработването на производствен модел на двигателя.

През 1898 г. Рудолф Дизел получава патент в САЩ за двигател с вътрешно горене.

Изобретенията на Рудолф Дизел имат три общи неща - те са свързани с преноса на топлина чрез естествени физични процеси или закони, имат подчертано изибретателен механичен дизайн и първоначално са мотивирани от концепцията на изобретателя за покриване на определени нужди, а имено предоставяне на възможност на малкия бизнес и независимите занаятчии да се конкурират с голямата индустрия.

Последната му цел обаче не се реализира по начина, по който той си я е представя. Неговото изобретение може да се използва от малките компании, но индустриалците също го приемат с отворени обятия.

Неговият двигател започва да се използва незабавно, с приложения на най-различни места, които подпомагат бързото развитие на Индустриалната революция.

След смъртта му дизеловите двигатели започват да се използват често в автомобили, камиони (от 20-те години на миналия век), кораби (след Втората световна война), влакове (от 30-те години на миналия век) и на много други места, като това продължава и до днес.

Днешните дизелови двигатели са усъвършенствани версии на оригиналната концепция на Рудолф Дизел.

Неговите двигатели са използвани за захранване на тръбопороводи, електрически и водни инсталации, автомобили и камиони, морски плавателни съдове, а скоро след това вече се използват в мини, петролни полета, заводи и за презокеански превози.

Дизел става милионер до края на 19-и век, но заради лоши инвестиции в края на живота си той е затънал в дългове.

През септември 1913 г. Рудолф Дизел изчезва, докато пътува от Антверпен за Лондон на борда на британския параход „Дрезден“, за да присъства на началото на строителството на нов завод за дизелови двигатели.

От History Channel твърдят, че той трябва да се срещне с британските военноморски сили, за да обсъждат инсталирането на неговия двигател на техните подводници. Смята се, че Дизел се е удавил в Ламанша.

Някои подозират, че той се е самоубил заради големи задължения, вследствие на лоши инвестиции и заради влошеното си здраве, като тази информация се появява едва след смъртта му.

Има обаче и теории, че той е изхвърлен зад борда, за да бъде предотвратена продажбата на патенти на британското правителство.

Дизел също така е привърженик на използването на растително олио като гориво, което пък го изправя срещу постоянно разрастващата се петролна индустрия и води, според BBC, до теорията, че е убит от нейни агенти.

Има и спекулации, че зад неговата смърт стоят магнати от индустрията за добив на въглища, тъй като парните двигатели използват огромни количества от тях.