Един от големите въпроси, изникнали от посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва тази седмица, е степента, в която страната му би могла да помогне на геополитически изолираната Русия както на бойното поле, така и извън него и на каква цена.

Не е тайна, че Русия би искала Китай да ѝ помогне, докато тъне в икономическото и военно блато, предизвикано от нахлуването в Украйна преди година.

Международните санкции ограничиха или прекъснаха достъпа на Москва до множество западни пазари, а продължаващата война в Украйна има всички признаци да се превърне в кървава безизходица, която ако бъде изгубена, би могла да доведе до сеизмични политически промени в Русия.

На фона на всичко това, по време на срещата тази седмица между Си и руския президент Владимир Путин в Москва са се обсъждали войната в Украйна и китайския мирен план, заяви руският лидер при посрещането на китайския си колега в понеделник.

Неофициално обаче, анализатори твърдят, че двамата президенти вероятно ще обсъдят и начини Китай да помогне на Русия без самата тя да рискува да бъде санкционирана от Запада.

Смята се, че Русия е помолила Пекин за военна и икономическа помощ на по-ранен етап, за да поведе войната си срещу Украйна, въпреки че и двете правителства отричат това публично.

Пекин все още буди подозрения, въпреки че нееднократно отрича, че би могъл да помогне на Москва със смъртоносни оръжия.

За мнозина от следящите отблизо задълбочаващите се отношения между Русия и Китай през последното десетилетие големият въпрос е: Какво би могла да поиска Китай в замяна на помощта си за Москва?

Какво иска Китай?

Когато геополотически анализатори обсъждат Китай, по един от аспектите на външната политика на Пекин има пълно съгласие – страната никога не действа чисто алтруистично и винаги има цена (или предполагаема награда за Пекин) за нейната подкрепа или намеса.

Вчера Си и Путин направиха общо изявление и подписаха споразумение за стратегическо сътрудничество, като анализатори твърдят, че Пекин може да се стреми към достъп до руски суровини и ресурси на изгодни цени.

“Позицията на Путин е слаба и той влиза в тези преговори наистина уязвим,” казва пред CNBC Тимъти Aш, анализатор за развиващите се пазари в BlueBay Asset Management, допълвайки, че се пита “какво ще получи Си за спасяването на Путин.”

“Си знае, че Путин е отчаян и все по-зависим от Китай. Ако той е готов да предложи дългосрочни суровинни сделки на намалени цени, толкова по-добре. Китай ще вземе всичко каквото може от слабия Путин.”

Страната може също така да търси подкрепа от Русия, ако иска да влезе във въоръжен конфликт с Тайван - самоуправляващия се остров, чийто суверенитет Китай не признава.

Анализатори смятат, че Китай вероятно ще следи инвазията на Русия в Украйна, за да види как се развиват нещата и как реагира светът, и да вземе всичко това предвид в собствените си сметки за това дали може да предприеме някаква форма на въоръжена агресия спрямо Тайван.

“Някой ден, ако сме изправени пред криза в Тайванския проток, предполагам, че Китай също ще получи различни видове подкрепа от Русия, ако се стигне до такъв конфликт, така че това е едно от нещата, които можем да видим,” казва пред CNBC Алисия Бачулска от Европейския съвет по външни отношения.

“Друг момент в краткосрочна перспектива е, че това вероятно ще означава още по-асиметрични икономически отношения между Русия и Китай, а това е нещо, което се случва от много години, като Русия се превръща в много евтин източник на енергия за Китай,” допълва тя.

Китай диверсифицира енергийните си източници и се обръща към Русия, като също така поглежда към своя съсед за суровини, казва Бачулска.

Тя отбелязва, че има известни аспекти от отношенията между двете страни, в които Русия все още има предимство, отбелязвайки, че “във военната индустрия Русия все още има надмощие в сфери, като технологиите за изтребители или в ядрените технологии.”

“Въпреки това, по отношение на цялостната картина, Китай има надмощие и ако подкрепи Русия по-сериозно, тази тенденция ще се засили още повече,” допълва тя.

Китай иска Западът да е по-слаб, но действа предпазливо

Макар Китай несъмнено да е старшият партньор в отношенията между Пекин и Москва, двете държави имат много общи неща и си приличат на идеологическо ниво.

И двете страни отдавна имат враждебни отношения към Запада, не одобряват НАТО и експанзионистичната политика на алианса и споделят желанието за “многополюсен свят“, в който господството на САЩ е оспорено, а в идеалния случай намалено.

Китай обаче трябва да ходи по тънко въже, като подкрепя стратегическите си партньори и цели, докато в същото време не отчуждава Запада, което да доведе до потенциална загуба на достъп до пазари, които са от съществено значение за износа и икономическия растеж на страната.

Пекин също така трябва да се притеснява за посланието, което би изпратил на своите съюзници и партньори извън Русия, ако стигне прекалено далеч в подкрепата си за войнолюбивия Кремъл.

Аш отбелязва, че Китай ще действа предпазливо с Русия, знаейки, че ако не внимава, би могла да провокира страх и опасения сред други държави в т. нар. “Глобален Юг” - понятие, което описва държавите от Латинска Америка, Африка, Азия и Океания.

 “Си е изправен пред избор да увеличи подкрепата си за Путин и да го въоръжи за поддържане на войната в Украйна или да окаже натиск за постигане на мир. С първото Китай просто ще изгуби Глобалния Юг, така че все още смятам, че Китай иска да предостави на Путин изход,” отбелязва Аш.