Брутният външен дълг на България в края на януари 2023 г. възлиза на 45.08 млрд. евро, или 49.9% от брутния вътрешен продукт, което е с 9.6% повече, в сравнение със същия месец на миналата година.

Тогава външният дълг на страната е в размер на 41.12 млрд. евро (48.6% от БВП). 

Държавният дълг и този на финансовия сектор нарастват най-силно спрямо януари 2022 г., показват данните на Българската народна банка. 

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари е 10.1 млрд. евро (11.2% от БВП), като нараства с 23% на годишна база. Неговият дял в общите външни задължения е малко над 22%.

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банките и фондовете на паричния пазар) са 6.06 млрд. евро (6.7% от БВП, като се увеличават с 24% за година. 

Външните задължения на централната банка са 2.02 млрд. евро (2.2% от БВП) и се повишават с 5% спрямо края на януари 2022 г. 

Външните задължения на останалите сектори са в размер на 12.63 млрд. евро (14% от БВП), като нарастват с 1.7% за година. 

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.27 млрд. евро (15.8% от БВП) в края на януари 2023 г., което е с 4.3% повече спрямо същия месец на миналата година. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31.6% към края на януари 2023 г. при 33.3% година по-рано. 

В края на януари 2023 г. краткосрочните задължения са на стойност 8.2 млрд. евро (18.2% от брутния дълг) и се увеличават с 20.8% спрямо януари 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 36.88 млрд. евро (81.8% от брутния дълг), като се повишават със 7.4% на годишна база.

В евро са деноминирани 80.3% от брутните външни задължения при 80.8% година по-рано.