Развиващите се страни са похарчили рекордните 1.4 трилиона долара, за да покрият задълженията си по външния дълг през 2023 г., според доклад на Световната банка, цитиран от Euronews.

Това се случва, след като много икономики бяха принудени да поемат повече външен дълг по време на пандемията от COVID-19, се посочва в документа.

Миналата година заемите станаха по-скъпи, а лихвените разходи по обслужването им са се повишили до 20-годишен връх в отговор на повишената инфлация.

Обезценяването на местните валути и несигурността по отношение на глобалния растеж също допринасят за тежестта на дълга, която е най-остра в бедните държави.

Страните, които получават помощ от Международната асоциация за развитие на Световната банка, са платили $96.2 милиарда за обслужване на дълга през 2023 г. Разходите за лихви достигат най-високата си стойност за всички времена - $34,6 милиарда.

Отлив на частни кредитори

"Международните институции се превърнаха в последния спасителен пояс за бедните икономики, които се борят да балансират плащанията по дълга с разходите за здравеопазване, образование и други ключови приоритети за развитие“, казва Индермит Гил, главен икономист и старши вицепрезидент на Групата на Световната банка.

Кредитната институция отбелязва, че през периода на финансова нестабилност миналата година частните кредитори са извличали повече пари в плащания по дълга от по-бедните региони, отколкото са влагали чрез заеми.

Осигурявайки голяма възвращаемост от по-сигурните дългови инструменти, тези кредитори нямат толкова големи стимули да отпускат заеми на по-бедните нации.

Според новия доклад на Световната банка, има и други международни институции, които се опитват да компенсират тази тенденция.

През 2022 г. и 2023 г. те са отпуснали близо $51 милиарда повече, отколкото са събрали в плащания за обслужване на дълга в икономики, отговарящи на изискванията за отпускане на помощ.

Световната банка е генерирала една трета от тази сума - $28.1 милиарда.

"Не можем да позволим балансът риск-възнаграждение да остане толкова неравномерен, колкото е днес. В момента мултинационалните кредитни институции и държавните кредитори поемат почти целия риск, а частните кредитори жънат почти всички награди“, се посочва в доклада на банката. 

Риск от фалити 

Докладът на Световната банка отбелязва, че повечето страни, изправени пред финансови трудности миналата година, са решили да "преживеят бурята", вместо да изпаднат в неизпълнение.

Изнервени от тегленето на нови заеми, те се опитват да запазят кредитния си рейтинг.

За да се изплатят на кредиторите обаче, те често са принудени да предприемат бюджетни съкращения в други области или да насочват средствата, получени от Световната банка, към изплащане на други заеми.

По време на периоди на финансови затруднения Световната банка преминава от предоставяне на нисколихвени заеми към предоставяне на безвъзмездни средства на страните с висок риск от затруднения.

Сега организацията работи с тези държави, за да им помогне в преструктурирането на дълга по начин, който не изисква свиване на социалните разходи. 

Разширяване на неравенството

Развиващите се страни бяха особено засегнати от икономическия спад след пандемията заради ограничената им възможност за фискални стимули и по-слабите системи на здравеопазване.

Настоящото геополитическо напрежение застрашават растежа допълнително, тъй като редица страни преминават към по-изолирани търговски политики.

Икономическият растеж сред икономиките с ниски и средни доходи демонстрира известна устойчивост през 2023 г., измерено чрез брутния национален доход (БНД). Съотношението на дълга към БНД за икономиките с ниски или средни доходи, с изключение на Китай, е намаляло с 0.8 процентни пункта през 2023 г.

Страните, отговарящи на условията за финансова помощ, обаче показват различен модел, казват експертите на Световната банка. При тях съотношението дълг/БНД се е увеличило с 1.9 процентни пункта през 2023 г.

В отговор на нарастващите нива на дълга главният икономист на институцията Индермит Гил призовава за повече защита за държавните кредитополучатели.

Точно както предприятията могат да преструктурират дълговете си, той твърди, че и страните трябва да могат да прибягват до подобни мерки, без да застрашават шансовете да си осигурят нови заеми.

"В ерата на голямо международно недоверие ще бъде трудно да се установят тези принципи. Но без тях всички основни цели за развитие ще бъдет поставени под въпрос“, казва още той.