Коя е една от най-характерните черти на Мона Лиза от едноименната картина на Леонардо да Винчи?

На пръв поглед обектът на най-известната художествена творба в света изглежда се усмихва, но ако се вгледате по-внимателно, усмивката ѝ изчезва. Когато се появи отново, тя вече изглежда много по-различно. 

Леонардо постига този ефект с помощта на техниката сфумато - замъгляване на линиите около лицето. Колкото и пъти да гледате, не сте сигурни какво точно се случва.

Глобалната икономика след пандемията от COVID-19 е точно като Мона Лиза - всеки път, когато я погледнете, виждате нещо различно, пише The Economist.

След хаоса в банковата индустрия много анализатори са убедени, че световната икономика се насочва към рецесия с "твърдо приземяванe". Експертите, които все още вярват, че растежът ще продължи, въпреки нарастващите лихвени проценти, са много малко.  

Истината е, че почти няма други периоди в историята, когато прогнозите са били толкова трудни. През изминалата година обхватът на очакванията на анализаторите за тримесечния растеж на брутния вътрешен продукт на САЩ беше два пъти по-широк, отколкото през 2019 г.

Думата „несигурност“ се появява повече от 60 пъти в последната глобална перспектива на Международния валутен фонд - около два пъти повече спрямо прогнозите на институцията от април и октомври 2022 г. 

Когато настъпи банковата паника в САЩ през март, никой нямаше и най-малка представа какво смята да прави Федералният резерв с лихвените проценти.

Някои инвеститори очакваха повишаване на лихвените проценти, други смятаха, че те ще останат без промяна, а имаше и такива, които се надяваха на намаление. Следващите няколко заседания на централните банкери изглеждат еднакво непредвидими. 

На последната среща на Европейската централна банка за паричната политика миналия месец президентът на институцията Кристин Лагард беше категорична, че "в този момент не е възможно да се определи какъв ще бъде пътят напред“.

Какво се случва?

На този несигурен фон стастистиците и икономистите се опитват да осветлят общата картина, актуализирайки оценките си за водещите икономически индикатори с постъпването на нови данни. Ревизиите на брутния вътрешен продукт в еврозоната обаче са четири пъти по-големи от обичайното.

През март британската статистическа служба направи някои огромни ревизии на предишните си оценки. Оказа се, че реалните бизнес инвестиции са в съответствие с нивото си отпреди пандемията, а не с 8% под него, както се смяташе преди. 

Миналия месец австралийските статистици намалиха наполовина своята оценка за растежа на производителността през третото тримесечие на 2022 г.

Същата година Американското бюро по трудова статистика публикува ревизии на оценката си за новосъздадените работни места в секторите извън селското стопанство, които бяха средно с 59 000 повече на месец. За сравнение, средната месечна ревизия през 2019 г. беше с около 40 000.  

Това кара все повече анализатори да си задават въпроса какво се случва и защо. Може би светът просто е станал по-нестабилен.

През изминалата година Европа стана свидетел на най-голямата война от седем десетилетия насам, сътресения във веригите за доставки, енергийна криза и период на банкови сътресения.

Колко сигурни са данните?

Но има и по-дълбоки структурни промени, пише още изданието. Първата е свързана с прекъсванията на икономическата дейност по време на пандемията от COVID-19. Светът премина от срив към стремителен растеж, а локдауните идваха и си отиваха.

Това предизвика хаос в подреждането на т. нар. „сезонни" корекции, които са общи за повечето икономически индикатори. През февруари трудовото министерство в САЩ промени факторите, които прилага към инфлацията, което прави тълкуването на месечните проценти много по-трудно. 

Базисната инфлация на годишна база през последното тримесечие на 2022 г. се „увеличи“ от 3.1% на 4.3%. Освен това е по-трудно да се разбере инфлацията в еврозоната.

Експертите на консултантската компания Moody’s Analytics отбелязват, че в зависимост от сезонната корекция, основната месечна инфлация през март е била в диапазона от 0.2% до 0.4%.

Втората промяна се отнася до размера на представителната извадка. По една или друга причина, пандемията ускори една любопитна тенденция - все по-голям дял от хората не отговарят на официалните анкети и проучвания.

В САЩ процентът на желаещите да отговорят на проучването, използвано за оценка на свободните работни места, е спаднал от близо 60% преди пандемията до около 30% в момента. 

След началото на пандемията процентът на отговорите на проучването на работната сила във Великобритания е намалял приблизително наполовина.

По време на локдауните някои бизнеси затвориха, а хората се отказаха от навика да попълват въпросници. Недоверието в правителството също нарасна, намалявайки желанието на хората да помагат на статистиците.

Намаляването на процента на отговорите вероятно увеличава нестабилността на данните, както и риска от "пристрастия". Хората, които са спрели да отговарят на анкетите, изглеждат по-малко проспериращи от тези, които продължават да го правят, а това е подвеждащо "надуване" на доходите. 

Джонатан Ротбаум от американското Бюро за преброяване предполага, че реалният среден ръст на доходите на домакинствата в Америка от 2019 г. до 2020 г. е бил 4.1%, а не 6.8%, както беше съобщено първоначално, ако бъдат взети под внимание корекциите за липса на отговор.

От 2020 г. липсата на отговор продължава да повишава статистическите данни за доходите с около 2%. Доклад на Inflation Insights предполага, че корекцията за „пристрастност при липса на отговор“ също може да е допринесла за скорошните големи ревизии на данните за доходите на американците.

Реалност и очаквания

Третата причина за объркване произтича от несъответствието между „твърди“ и „меки“ данни, или обективните мерки (като нивото на безработица) и субективните (като бъдещите очаквания на хората). Обикновено двата типа се движат в синхрон. Точно сега обаче те са далече едни от други. 

„Меките“ мерки, свързани с очакванията и прогнозите, изглеждат рецесионни, докато "твърдите“ сочат прилична експанзия. Разминаването може да отразява недоволството на хората от инфлацията. Цените в богатия свят все още растат средно с 9% на годишна база.

Инвеститорите и статистиците ще станат по-добри в разбирането на световната икономика по време на периоди на нестабилност и инфлация. С изчезването на ефектите от пандемията ще изчезнат и изкривяванията на сезонните корекции.

Икономистите вече са постигнали напредък с включването на алтернативни данни в прогнозите, които помагат за преодоляването на проблема с намаляващите отговори.

Но това е оскъдна утеха за правителствата и бизнеса, които трябва да вземат решения точно сега, както и за хората, които просто се опитват да бъдат в крак с новините. 

Затова не бива да се изненадвате, ако световната икономика продължи да използва техниката сфумато още известно време, пише The Economist.