Следи от древна ДНК, съдържащи се в стари кости, могат да разкрият дълго пазени тайни.

Извличането на генетичен материал обаче включва известно увреждане на въпросния обект и много археолози не са склонни да предадат най-ценните си находки на ДНК лаборатории.

Сега учените са открили начин да извлекат ДНК по неинвазивен начин, прилагайки новаторската нова техника върху зъб на елен, вероятно носен като висулка, съобщава CNN.

Изследването, публикувано в списание Nature, разкрива интригуващи подробности за древния му притежател, като това е първият път, в който учени успешно изолират древна човешка ДНК от артефакт от каменната ера.

Изкопана от пещерата Денисова в Южен Сибир, висулката е носена от жена, живяла преди между 19 000 и 25 000 години, според анализа на човешкия генетичен материал, запазен в бижуто.

Тя принадлежи към група, известна като древни северноевразийци, имащи генетична връзка с първите американци.

Надеждите са, че новият метод ще позволи на учените да научат повече за древните хора от костни инструменти и орнаменти от каменната ера, открити при разкопки по целия свят.

„Това означава, че ще можем да отговорим на много прости въпроси, като например какви задачи са изпълнявали мъжете и жените в този момент“, казва съавторът на изследването Мари Сореси, професор във факултета по археология на университета в Лайден, Нидерландия.

Техниката вероятно ще е в състояние да разкрие дали даден инструмент е бил използван от неандерталец или от нашите собствени предци от вида Хомо сапиенс, добавя тя.

Проба и грешка

Човешката ДНК вероятно е запазена във висулката от еленска кост, защото е пореста и следователно е по-вероятно да задържи генетичен материал, присъстващ в кожните клетки, потта и други телесни течности.

Обикновено изследователите биха използвали малка бормашина, за да извлекат прах от артефакт или кост. Водещият автор на изследването Елена Есел, молекулярен биолог от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, описва новоразработената техника, като „лабораторна перална машина без движение“.

Висулката е потопена в буферен разтвор на натриев фосфат, докато температурата постепенно се повишава. Това позволява ДНК да бъде освободена в разтвора, където е изолирана, пречистена и секвенирана.

Въпреки че костните инструменти и артефакти са по-редки от каменните, те са много по-често срещани в археологическите записи, отколкото човешките останки, което отваря нови пътища за изследване.

Не е ясно обаче колко лесно ще бъде извличането на древна човешка ДНК от други костни орнаменти и инструменти.

Техниката, поне в сегашния си вид, работи само върху прясно изкопан материал, който археолозите са запазили „чист“ – т.е. не е замърсен със съвременна човешка ДНК. За целта учените трябва да носят ръкавици и маска и да запечатат артефактът в торба, веднага след като е открит.

Техниката не идентифицира древна ДНК, когато е приложена върху набор от костни инструменти от френската пещера Quinçay, разкопана през 70-те и 90-те години на миналия век - когато никой не е имал представа, че генетичният материал може да бъде запазен толкова дълго.

Не се оказва възможно да се извлече древна ДНК и от три прясно изкопани зъбни висулки от пещерата Бачо Киро в България - дом на някои от най-ранните известни съвременни хора в Европа, според проучването.

Не е известно защо висулката със зъб на елен съдържа толкова голямо количество от ДНК на древната жена (приблизително същото колкото човешки зъб) - може би е обичано и носено близо до кожата бижу в изключително дълъг период от време, според Есел.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !