В днешно време Opel AG е подразделение на Stellantis NV и специализира в производството на пътнически автомобили и леки микробуси. При създаването си обаче компанията е произвеждала съвсем различни продукти.

Адам Опел е роден на 9 май 1837 г. във Вилхелм, в семейството на ключар. Първоначално се обучава в работилницата на баща си до 20-годишна възраст, когато получава правото да пътува.

Това му дава възможност да чиракува в Лиеж, Белгия, а след това и в Париж, където пристига през 1858 г. Докато е в Париж, той започва да се интересува от една иновация за онова време — шевната машина.

През 1859 г. той започва работа в компания производител на шевни машини, за да се запознае по-отблизо с технологията. По-малкият брат на Опел - Джордж, също отива в Париж, за да я изучава. През 1862 г. Адам Опел се връща в Рюселсхайм.

Чичото му предлага неизползвана барака за крави, в която да направи работилница и да произвежда собствени шевни машини. През 1863 г. неговият брат също се връща от Франция, за да му помага в бавното производство на шевни машини.

През 1867 г., докато Опел се готви да строи нова двуетажна фабрика близо до железопътната гара в града, баща му умира. Той добавя нов дом към неговата фабрика и се жени за Софи Шелер, чието семейство разполага с къща за гости и пивоварна.

Софи има значителна зестра, която инвестира в завода на Опел. Тя убеждава и две от сестрите си да инвестират, като така е купен парен двигател, което помага за разрастването на компанията. През 1870 г. е представена новата шевна машина на име “Софи” - на съпругата на Опел.

През 80-те години на 19 век производството на шевни машини се развива бързо, като заводът се разраства постоянно, а до 1899 г. в него са произведени над половин милион машини.

Бройката от 1 млн. е достигната през 1911 г., като през същата година по-голяма част от завода е унищожена от огън. Братята Опел решават да се откажат от производството на шевни машини, което вече не е толкова изгодно от търговска гледна точка.

В търсене на по-голяма рентабилност, те решават да опитат да произвеждат по-печеливши продукти, като велосипеди и автомобили.

Адам, Софи и петимата им сина се захващат с цялото си сърце за тази задача. Заедно със Софи, която става основен акционер след смъртта на съпруга си, те повеждат компанията Opel към автомобилния сектор.

Велосипедите се намесват в цялата картина, когато Адам Опел вижда висок велосипед в Париж. Той е заинтругуван и поръчва комплект части от Англия. След като го сглобява, той изпробва велиспеда с катастрофални резултати и решава, че не иска да има нищо общо с този прдукт.

Две неща обаче го карат да промени мнението си – той продава велосипедите лесно и с по-голяма печалба, отколкото шевните машини, а и синовете му го молят безмилостно за свои велосипеди.

До 1886 г. фамилията Опел произвежда собствен велосипед, а на следващата година синът Карл отива в Англия, за да изучава новата индустрия и да донесе мостри на най-новите модели. Това води до сериозното производство на велосипеди до 1887 г.

Увеличаващият се брой ентусиасти за този нов начин на придвижване знаят, че могат да разчитат на Opel за най-новите и най-добри идеи в колоезденето в Германия. Всъщност, всички братя Опел са изключителни състезатели и печелят много награди.

Адам Опел така и не доживява да види автомобилите, създадени от неговата компания. Той умира през 1895 г. Неговото завещание създава нова организация в компанията, според която вдовицата му Софи е основен акционер, а двамата му най-големи сина имат по-малки дялове.

Първата им криза е внезапният спад на бума при велосипедите през 1898 г., причинен от прекомерното разрастване на дейността на множеството производители. Те обаче успяват да продължат.

Представени са нови продукти, които запазват над 1 500-те служители на компанията на работа, повечето от които израстват в индустрията с Opel. Заводът за велосипеди се разраства, като в крайна сметка се превръща в най-големия в средата на 20-те години на 20 век с капацитет от 4 000 велосипеда на ден.

До началото на следващото десетилетие времената се променят. В поредица от сделки в периода 1929 – 1931 г. фамилията Опел продава своя бизнес Adam Opel AG на General Motors Corporation, като става подразделение на щатската компания.

През 1936 г. Opel продава и завода си за велосипеди на компанията NSU. Произведените велосипеди под различните имена на компанията наброяват 2.5 милиона.

С поражението на Германия във Втората световна война Opel губи част от съоръженията си в полза на Съветския съюз, но бързо възобновява производството с останалите си производствени линии.

През 2017 г. френският автопроизводител PSA Group купува Opel, а през 2021 г. Opel става част от Stellantis, която е създадена от сливането на PSA Group и Fiat Chrysler.

Централата на Opel все още се намира в Рюселсхайм на Майн. Компанията проектира, произвежда и продава пътнически автомобили под марката Opel, леки търговски автомобили и части за автомобили.

Заедно с британския ѝ еквивалент Vauxhall, двете марки присъстват в над 60 държави по света.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !