На 29 юни 1764 г. почти всички жители на германския град Волдегк са се събрали в църквата за покаяние и молитва.

Известен също като Buß- und Bettag, денят е официален празник, отбелязван в Саксония, на който местните посещават църквата, за да се разкайват за греховете си и да размишляват върху вярата си в Бог.

Именно тази традиция спасява живота на всички обитатели на града. Мощно торнадо връхлита Мекленбург-Западна Померания, разрушавайки домове и изкоренявайки дървета.

Въпреки жестокия му характер, само един човек губи живота си - останалите са в безопасност зад каменни стени на църквата. Ако стихията беше връхлетяла района в който и да е друг ден от годината, броят на жертвите със сигурност щеше да е много по-голям.

По това време науката все още прохожда, повечето хора са неграмотни, а метеорологичните явления идват без предупреждение. Няма и инструменти за измерване на силата им, като информация се събира само чрез разкази на очевидци.

Германският учен Готлоб Бурхард Генцмер все пак се наема да изследва торнадото, ударило Волдегк, като публикува подробен доклад шест месеца по-късно, разказва Amusing Planet.

Благодарение на брилянтната му работа днес знаем, че то е било F5 по скалата на Фиджита (или T11 по скалата на TORRO), което го прави едно от най-силните торнада, документирани някога в историята.

То се развива на около 1.5 км югозападно от Фелдберг малко след един следобяд. В този момент се смята, че силата му е F2-F3. Когато вятърът се усилва, от небето започва да пада градушка с размерите на юмрук и тегло до половин килограм. 

В този момент торнадото е широко 100 метра. То пресича езеро и унищожава близката къща, в която загива единствената жертва.

След това се измества на север, като широчината му нараства до 225 метра, а силата до F3-F4. Отнася всичко по пътя си - дори реколтата, тревата и горния почвен слой. След това тръгва на североизток, където достига своя пиков интензитет.

Европейската лаборатория за тежки бури (European Severe Storms Laboratory, или ESSL) изчислява, че скоростта на вятъра му вероятно е била около 480 км/ч.

Стихията достига максималната си ширина от 900 метра, докато накрая не се разсейва в Хелпте, след като се движи в района продължение на един час, оставяйки следа от опустошение с дължина 30 км.

Генцмер посещава мястото около два месеца по-късно. Той щателно описва щетите, прави скици, разпитва за точните метеорологични условия в деня на бурята и интервюира хората, видели стихията, като внимателно проверява достоверността на разказите им.

Наблюденията му са описани в подробен доклад от 56 страници, който той публикува като книга. Това е едно от най-важните свидетелства в историята на науката от този период.

Работата на Генцмер е забравена в продължение на почти 250 години, докато не е открита в архивите на Държавната библиотека на Мекленбург-Западна Померания от физика Бернолд Фойерщайн, който е експерт по екстремните метеорологични явления.

„Докладът предоставя отлично подробно описание на събитието, което отговаря на днешните стандарти. Няма препратка към свръхестествено събитие, напротив Генцмер процедира много емпирично. Става дума за факти, за описание, не толкова за обяснение“, казва Фойерщайн.

Експертът по метеорологични явления Томас Саверт се съгласява: „Това е уникално за торнадо с такъв мащаб. В края на 18 век – период, за който знаем много малко – това е рядко срещано.”