Инфлацията в еврозоната достигна най-ниското си ниво от началото на руската инвазия в Украйна през февруари миналата година.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард обаче сигнализира, че са необходими още повишения на лихвените проценти, за да се "укроти" ценовия натиск, пише Financial Times.

Индексът на потребителските цени във валутния съюз бележи годишен ръст от 6.1% през май, в сравнение с отчетените 7% през април, според данните на Евростат. Това е най-ниското ниво от февруари 2022 г. насам.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви малко след публикуването на данните, че инфлацията все още е "твърде висока" и са необходими повече повишения на лихвените проценти, за да се свали до целевото ниво на централната банка от 2%. 

Решенията за монетарната политика обикновено са базирани на базовата инфлация, която изключва волатилните цени на енергията и храните. Този показател спадна от 5.6% през април до 5.3% през май.

Понижението е по-силно от очакваното, но изглежда малко вероятно да убеди централните банкери да спрат да повишават лихвите на следващата си среща, насрочена за 15 юни.

Пазарите на държавни облигации в еврозоната също реагираха на данните, като доходността на чувствителните към лихвите двугодишни облигации на Германия се повиши с 4.8 базисни пункта - до 2.76%. Еврото поскъпна с 0.25% спрямо щатския долар.

Според икономистите, цитирани от FT, спадът на базисната инфлация до голяма степен се дължи на въздействието на пускането в Германия на субсидирани билети за обществен транспорт от 49 евро на месец през май, което забави растежа на цените на транспортните услуги.

Годишната инфлация спада в 18 от 20-те страни членки на еврозоната, като се повишава само в Нидерландия.

Ценовият натиск намалява във всички продуктови области за първи път, откакто те започнаха да се покачват с най-бързите темпове от няколко десетилетия насам след началото на руската инвазия в Украйна. 

ЕЦБ вече повиши основния лихвен процент в еврозоната с безпрецедентни темпове от -0.5 процента през юли миналата година до 3.25 процента през май.

Консенсусните очаквания са, че тя ще повиши лихвите с още четвърт процентен пункт на следващата си среща след две седмици и още веднъж през юли. 

Ценовият натиск в еврозоната все още остава по-висок, отколкото в САЩ, където инфлацията на потребителските цени спадна до 4.9% през април. Цените както в еврозоната, така и в САЩ, обаче се охладиха по-бързо от Обединеното кралство, където инфлацията се задържа на ниво от 8.7%.

Нарастващият ръст на заплатите се превръща във все по-важен двигател на инфлацията, предупреди Лагард.

Въпреки че работниците в еврозоната претърпяха спад на реалните заплати с 4 процентни пункта от удара на пандемията през 2020 г., затегнатият пазар на труда, по думите ѝ, означава, че те имат "значителна сила за договаряне, която започват да използват, за да компенсират тези загуби“.

Безработицата в еврозоната падна до ново рекордно ниско ниво от 6.5 процента през април, показаха още данните на Евростат. 

Цените на енергията в еврозоната паднаха с 1.7% спрямо предходната година през май, след като се повишиха с 2.4% в предходния месец. Инфлацията при услугите пък се понижи от 5.2% на 5%, докато инфлацията при стоките бележи спад от 6.2% до 5.8%.

Цените на храните се "охладиха" леко през май, но все още се покачват с бързи темпове. Инфлацията при пресните храни се понижава от 10% до 9.6%, докато при преработените храни, алкохола и тютюна темповете на растеж са с 13.4%, в сравнение с 14.6% месец по-рано.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google