На пристанището в Нюкасъл, Австралия, са натрупани гигантски планини от въглища. Огромни багери загребват горивото и го стоварват върху транспортни ленти, които го пренасят към товарните кораби. 

Терминалите на пристанището обработват по 200 милиона тона годишно, което прави Нюкасъл най-голямото пристанище за въглища в света. Капацитетът му бързо се възстановява след миналогодишните наводнения, които навредиха на доставките. 

Арън Йохансен, който ръководи най-новия автоматизиран терминал NCIG, очаква износът на въглища да остане близо до пиковите си стойности поне още седем години.

Богатите азиатски страни, като Япония и Южна Корея, са "гладни" за висококачествените въглища, които минават през терминала. Същото важи и за развиващите се пазари, като Малайзия и Виетнам, пише The Economist. 

На другия край на света настроенията са доста по-различни. През последните седмици екоактивисти се опитаха да осуетят годишните общи събрания на европейските банки и енергийните компании, като част от призива за прекратяване на добива на въглища.

Природозащитниците се тревожат, че твърдото гориво е най-големият източник на парникови газове, съставлявайки 42% от свързаните с енергията въглеродни емисии през 2022 г. 

По данни на ООН, производството трябва да спада с 11% годишно, за да се ограничи затоплянето на средната глобална температура до по-малко от 1.5°C над прединдустриални нива.

Международната агенция по енергетика се противопоставя на откриването на нови мини и разширяването на съществуващите. Привържениците на борбата с климатичните промени смятат, че 80% от въглищните запаси трябва да останат неизгорени.

Идеята е ограничаването на потреблението да стане главно чрез спиране на финансирането по веригата на доставки. Повече от 200 от най-големите финансови корпорации в света, включително 87 банки, обявиха политики, ограничаващи инвестициите във въгледобив или въглищни електроцентрали.

Кредиторите, представляващи 41% от глобалните банкови активи, се присъединиха към Net-Zero Banking Alliance, обещавайки да съгласуват портфейлите с нулеви нетни емисии до 2050 г. 

На срещата на върха COP26 през 2021 г. ООН прогнозира, че тази кампания ще „изпрати въглищата в историята”, но всъщност, те изглеждат по-силни отвсякога.

През 2022 г. търсенето надхвърли 8 милиарда тона за първи път в историята, а пазарът е оживен, добре финансиран и печеливш, пише изданието. 

Кой поддържа пазара на въглища? 

Изкушаващо е да се допусне, че 2022 г. е била просто изключение. Русия прекъсна доставките на газ за Европа, а Европа забрани вноса на въглища от Русия. Блокът се насочи към втечнен природен газ и въглища от Колумбия, Южна Африка и далечна Австралия.

Междувременно, азиатските страни, разчитащи на висококачествените руски въглища, също диверсифицираха доставките си. Цените на най-високите класове от твърдото гориво скочиха, а по-бедните съседи на Европа, чиито цени са извадени от газовия пазар, предпочетоха да купуват по-нискокачествени неща.

Сега енергийната "буря" утихна и след сравнително меката зима европейските компании за комунални услуги запазват добри запаси от газ и въглища. Но тъй като нуждата от захранване на охладителни агрегати нараства през лятото, вносът на въглища ще се ускори.

Икономиката на Китай постепенно се възстановява след пандемията, тази на Индия расте с бързи темпове и търговците очакват глобалното потребление на въглища да нарасне с още 3-4% тази година.

Въглищата обаче вероятно ще останат търсени и след 2023 г. Вярно е, че търсенето в Европа ще намалее с нарастването на възобновяемите енергийни източници. То вече намаля значително в САЩ, където шистовият газ е много по-евтин.

И все пак, миналогодишната криза напомни на зависимите от вноса азиатски държави, че когато енергията е оскъдна, въглищата могат да бъдат ценен "спасителен пояс."

Те са по-евтини и по-изобилни от другите горива и веднъж натоварени на корабите, могат да бъдат изпратени навсякъде, за разлика от втечнения природен газ, който изисква специални терминали, чието изграждане отнема години. 

Китай планира 270 гигавата нови централи, работещи с въглища, до 2025 г. - повече отколкото която и да е страна е инсталирала към днешна дата. Индия и голяма част от Югоизточна Азия следват подобен път.

Дори и при бързия отказ Запада от въглищата, Boston Consulting Group смята, че търсенето ще спадне само с 10-18% от сега до 2030 г. Голяма част от него ще бъде задоволено от местното производство в Китай и Индия, които са най-големите потребители в света.

Но вносът все още ще бъде от решаващо значение. Инвестиционните банки не очакват търгуваните обеми да паднат под 900 милиона тона спрямо регистрираните миналата година 1 милиард тона.
 
Търговците запазват достъп до щедри източници на ликвидност за финансиране на покупките на въглища. Единият канал са  многогодишните банкови заеми или облигации, което дава на фирмите еднократна сума, която могат да използват, както пожелаят.

Търговците могат също така да ползват краткосрочни револвиращи кредитни улеснения, предоставени от банките. Много от тези линии бяха разширени от началото на 2022 г., като лимитите им често достигат няколко милиарда долара.

Банките, които налагат ограничения, уточнявайки, че парите не трябва да се използват за закупуване на въглища, са изправени пред висок риск търговците да преминат към услугите на техните конкуренти. Затова и много малка част от тях налагат подобни строги забрани. 

Ренесанса на "черното гориво" 

По-малките търговци на въглища са изправени пред по-големи проблеми. Банките, които, така или иначе, никога не са печелили много пари от тях, едва ли могат да твърдят, че не са наясно как се използват заемните средства.

Миналата година някои търговци бяха принудени да вземат заеми от частни компании при годишни лихви от почти 25% - около пет пъти над стандартните ставки.

Но заради процъфтяващия въглищен пазар, много от тези компании вече не се нуждаят от външно финансиране. Печалбите на някои от тях са се увеличили десетократно през 2022 г., казват банкерите.   

За да изпратят стоката си до купувачите, търговците често се нуждаят от гаранция, предоставена от реномирана банка, че ще им бъде платено навреме. Все по-малко кредитори желаят да предоставят такива „акредитиви“ за въглищната търговия, но има начини да се заобиколи и това.

Някои търговци таксуват своите клиенти повече, за да покрият риска от контрагента. Това е възможно и заради сравнително ниската стойност. При днешните цени един корабен товар въглища струва 4-5 милиона долара.

За сравнение, товарът на един петролен танкер може да превозва суров петрол на стойност до 200 милиона долара. Други включват доверени посредници в търговията или искат по-големи гаранции за други стоки, закупени от клиента.

Някои правителства в страните получатели предоставят сами гаранцията или дори плащат предварително.

Извън Южна Африка, където железопътните стачки са парализирали транспорта, има достатъчно налична инфраструктура на сушата за транспортирането на въглищата. А скоро ще има още повече, пише The Economist. 

Неправителствената организация Global Energy Monitor смята, че Индия планира да увеличи повече от два пъти своите въглищни терминали до 1400 (броят им в световен мащаб към момента е около 6300). 

Логистиката по море обаче е по-ограничена. Подложени на натиск от "зелените акционери", някои спедитори започнаха да избягват въглищата. По-малките превозвачи, често китайски или гръцки, обаче се намесват, за да запълнят този "вакуум".

Търговците съобщават, че няма затруднения при застраховането на товара. Дори засегнатата от санкции Русия изнася по-голямата част от своите въглища, използвайки същата комбинация от неизвестни търговци и моряци, базирани в Хонконг или Персийския залив, които наема, за да транспортира петрола си до Азия.

Финансирането на повече добив в съществуващите мини - второто звено във веригата за доставки, също не е проблем. Миналата година производството на въглища достигна рекордните 8 милиарда тона.  

От 2018 г. повечето от водещите минни компании са продали част или всичките си въглищни активи, но, вместо да бъдат изведени от експлоатация, те бяха придобити от от частни миньори, съперници на нововъзникващите пазари и групи за частни капитали.

Новите собственици нямат никакви притеснения да използват пълноценно мините. 

През 2021 г. базираната в Лондон Anglo American отдели южноафриканските си мини в нова фирма, която незабавно обеща да увеличи производството.

По примера на търговците, миньорите също нямат проблеми с финансирането. Трите най-големи производители на въглища в Австралия преминаха от нетни задължение в размер на 1 милиард долара през 2021 г. към 6 милиарда долара в кеш през миналата година.

Те са изплатили по-голямата част от дългосрочните си заеми и за тях проблемът вече не е как да рефинансират задълженията си, а какво да правят със свободните си парични средства.

„Разговорът премина от „Как да рефинансирам дълга си?“ до „Какво да правя с допълнителните си пари?“, казва финансов ръководител на един от тях.

А дори да им се наложи да теглят заеми, това не е толкова трудно, колкото изглежда, защото политиките на финансовите фирми за изключване на въглищата от финансовата система са изключително непоследователни, пише още изданието.

Много от тях няма да влязат в сила преди 2025 г., а други покриват само новите клиенти, но не и съществуващите. Част от разпоредбите забраняват финансирането на проекти, но не и общите корпоративни заеми, които миньорите могат да използват за добив на въглища.  

Накратко, малко банки са готови да навредят на печалбата си или на доставките в страната си. Анализаторите смятат, че това ще помогне на съществуващите мини да задоволят търсенето до началото на 2030 г.  

Мрачно ли е дългосрочното бъдеще на въглищния добив? 

В дългосрочен план западните банки, много от които периодично преразглеждат политиката си, постепенно ще започнат да "затягат кранчето" за въглищната индустрия.

А липсата на нови проекти днес означава, че може да няма достатъчно свежи доставки, когато старите мини спрат да произвеждат.

Въпреки че осигуряването на финансиране за нови проекти става все по-трудно, то все още е налично. Докато западните банки отстъпват, други играчи излизат на преден план. Капиталовите разходи на западните миньори са слаби от години.

След огромните инвестиции, направени в началото на века, много от тях пострадаха, когато цените се сринаха през последното десетилетие.

Въпреки че отново правят огромни печалби, големите компании предпочитат да купуват конкуренти, да отварят отново стари мини или да връщат капитал на акционерите, вместо да стартират нови начинания. Инвестиционната суша е най-сериозна при въглищата.

Изграждането на една мина "от нулата "може да отнеме повече от десетилетие и минават години за получаване на разрешителни, които на Запад все по-често се отказват.

Финансирането на нови проекти в богатите страни е особено сериозно препятствие. Миналата година индийската Adani Group, която управлява австралийската мина Carmichael в Куинсланд, трябваше да рефинансира от собствения си джоб облигации за 500 милиона долара, които е емитирала за проекта.  

Картината в Азия обаче е различна. Банките все още имат интерес към подобни проекти, а азиатските инвеститори започват да подкрепят изграждането на нови мини у дома. Семейните офиси, създадени да инвестират богатствата на заможните семейства, проявяват все по-голям интерес към сектора.  

Според експертите, пазарът на въглища през 2030 г. ще изглежда много по-различно от този днес. Ограниченията в предлагането ще поддържат цените високи, но броят на износителите ще намалее.

Колумбия и Южна Африка, които сега обслужват Европа, в бъдеще ще загубят този пазар. На Русия ще ѝ бъде по-трудно да превозва товари за Китай, въпреки отстъпките в цената. 

Австралия ще успокои критиците, като се фокусира върху най-ефективните въглища. Тя може да изнася по-малки обеми, но да таксува повече за тях.  

Въпреки че пазарът на въглищат постепенно върви надолу, окончателното сбогуване с тях вероятно ще бъде много по-дълго от очакваното. До 2040 г. търсенето може най-накрая ще спадне драстично, тъй като  възобновяемите  източници ще достигнат достатъчно висок дял в енергийния микс.

Но дори и тогава, някои страни може да изберат да запазят възможностите си отворени. Особено при риска от нови енергийни шокове.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !