На 64 и 60 години, Антоанета и Бруси-Баби са тънки и костеливи. Кожата им виси по-свободно, отколкото в младостта им, но очите им все още блестят от енергия.

Те са гекони, за които се смята, че са най-старите в света, открити на малък остров в Нова Зеландия.

Мариеке Летинк, експерт по влечуги и земноводни, е част от екипа, намерил двойката на остров Мотунау край крайбрежието на южния остров на страната. Геконите са открити по време на петгодишно проучване на острова. Спорен Летинк:

„Това означава, че си струва да се върнем след пет години, защото не знаем колко дълго могат да живеят. Всеки път при всяко пътуване, което сме направили, най -старият гекон, който улавяме, винаги е по-стар от нас“.

По време на всяко проучване екипът създава мрежа от капани на малкия остров, обикновено улавяйки няколкостотин гекони за няколко дни. Гущерите излизат през нощта - така че екипът също тръгва в тъмното с фенерчета, за да търси гекони, кацнали на листа и храсти.

Проучванията продължават от 60-те години на миналия век, когато покойният природозащитник Тони Уитакър започва да маркира гекони на острова чрез изрязване на определен брой пръсти на животните, всеки по уникален модел.

Практиката вече не се използва от Министерството на опазването на Нова Зеландия.

Именно маркировките на Уитакър за Антоанета и Бруси-Баби, кръстени на Уитакър и колегата му природозащитник Брус Томас, помага на Летинк да идентифицира гущерите. И двата гекона са напълно пораснали, когато са маркирани, така че могат и да са по-стари.

Документираните 60 и 64 години обаче са далеч повече от средната продължителност на живота на геконите по целия свят – възлизаща на само около десетилетие.

Това откритие поставя местните гекони в редиците на други дългогодишни гущери, повечето от които са далеч по-големи и по-известни – например игуаните и комодските варани.

Защо геконите на острова живеят толкова дълго?

Има няколко причини, поради които геконите може да живеят толкова дълго на остров Мотунау – тук липсват хищниците от континентална Нова Зеландия.

Оцеляването на влечугите в пространства без хищници е една от причините природозащитници от цялата страна да се опитват да установят по-безопасни места - например специални оградени райони.

Но изкривяването на екосистемата по този начин може да позволи на популациите на мишки да процъфтяват, така че те създават убежища само за гущери.

Има и други фактори, стоящи зад дълголетието на геконите - хладният климат и островният начин на живот, смята рейнджърът по биоразнообразие от Министерството на консервацията Кейтлин Лийдс, който е в екипа на Летинк по време на проучването.

Те, всъщност, виждат Антоанета веднъж преди около десетилетие, предполагайки, че повече няма да я срещнат. След 10 години обаче отново се натъкват на гущера.

Учените се надяват до следващото проучване след пет години да успеят да намерят още няколко от геконите, маркирани през 60-те години. Или още по -добре - може да има много по-стари гекони, които все още не са открити.