На прага сме на нова ера в полетите.

На 12 юни Федералната авиационна администрация (FAA) на САЩ издаде специален сертификат за летателна годност на модел на летящ автомобил, разработен от Alef Aeronautics, който позволява на превозното средство да лети на ограничени места за демонстрации, научноизследвателска и развойна дейност.

Напредналата въздушна мобилност (AAM) е общ термин за пътнически или товарни летящи превозни средства, които са силно автоматизирани.

Често определяни като въздушни таксита или въздухоплавателни средства с вертикално излитане и кацане (VTOL), тези превозни средства на теория предлагат по-бърз и по-безопасен транспорт от врата до врата.

Нито физическата инфраструктура, нито задръстанията на пътя ще ги забавят. Въпреки че летящият автомобил все още е донякъде концепция от бъдещето, признанието, което Alef получи от FAA, бележи повратна точка за бъдещето на въздушната мобилност.

Преди обаче летящите автомобили да се превърнат в реалност в градовете по света, има доста предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени – не на последно място, постоянният шум от летящите коли, докато преминават, излитат или кацат.

Основателите на Alef започват да работят по концепцията през 2015 г. и създават първия си прототип на летящ автомобил в реални размери през 2019 г. - Model A.

Този пътнически автомобил, който има право да се движи по пътищата, е с капацитет за двама души, има пробег на пътя от 322 км и може да прелита 177 км.

Елегантно и компактно, превозното средство, което е проектирано да прилича до голяма степен на обикновен автомобил, няма да има нужда от писта, за да излита и дори би трябвало да се побира в стандартно паркомясто.

Новаторският подход на Model A към дизайна е свързан колкото с функционалността, толкова и с формата.

От компанията твърдят, че разработената от тях технология позволява на превозното средство да постига вертикално излитане и да се трансформира в биплан по време на полета, с врати, които се превръщат в крила, като всичко това има за цел да промени драстично начина, по който се придвижват хората до работа всеки ден.

До момента само неколцина инвеститори са виждали Model A в полет по време на демонстрация през 2019 г., според уебсайта на компанията.

Все още остават обаче редица технологични предизвикателства. "Някои от компонентите, от които имаме нужда, просто не съществуват в днешния свят," обяснява Джим Духовни, главен изпълнителен директор на Alef Aeronautics.

Ограниченията, свързани с размерите, теглото и цената, ще диктуват това колко скоро тези превозни средства ще бъдат достъпни за обществеността и дали ще бъдат безопасни за ползване.

Базираната в Калифорния компания се надява да започне производство през 2025 г. или в началото на 2026 г., въпреки че превозните средства могат вече да се поръчват предварително. Цената в момента е 300 000 долара, но от Alef се надяват, в крайна сметка, тя да бъде намалена до 35 000 долара.

Model A е считан за супер леко "превозно средство с ниска скорост" - законова класификация, запазена първоначално за количките за голф и за малки електромобили.

"Това е предшественик," казва Духовни. "Когато колите започват да заменят конете, се появяват много сходни въпроси – относно безопасността, за това какво ще се случи с градовете. Много хора са искали да се върнат към конете. Ако нещата се направят по правилния начин, летящият автомобил би трябвало да е по-безопасен."

В крайна сметка обаче, Model A е предназначен за автомобил, а превръщането на една кола в безопасна за небето (лека и аеродинамична) може, всъщност, да означава, че тя не е толкова безопасна на пътя.

"Най-трудната част остава трансформирането. Ние не знаем какво се случва, когато превозното средство преминава от земята във въздуха," обяснява Духовни. В идеалната ситуация това би трябвало да се случи незабавно, но правните пречки и съображенията във връзка със сигурността са сложни.

В отделните държави дейностите, свързани с градската въздушна мобилност, до голяма степен биха били отговорност на организации, като FAA за САЩ.

Доставчиците на аеронавигационно обслужване (ANSP) имат пълна юрисдикция над дейностите въз въздушното пространство на дадена държава и са органите, които сертифицират нови видове въздухоплавателни средства след строг контрол на безопасността.

Ролята на градовете в гарантирането на безопасността ще бъде да налагат регулациите, зададени от тези доставчици.

В публикуван от FAA планов доклад дейностите, свързани с летящи автомобили, първоначално ще ползват съществуващите регулаторна рамка и правила, като платформа за по-добро представянето и високи нива на автономност.

В доклада се посочват някои опасения, като шум, замърсяване, безопасност, устойчивост и цена, без те да се разглеждат напълно.

Кой ще управлява тези летящи автомобили? Пасажерите ще имат ли нужда от лиценз? Как тези прелитащи на малка височина превозни средства ще се отразят на живота в кварталите? Коя юрисдикция ще носи отговорност за сблъсъци във въздуха?

Скоростите, с които такива превозни средства ще се движат, могат да доведат до сблъсъци помежду им или със сгради. По тази причина точното планиране на пътя и траекторията е от съществено значение.

От FAA си представят, че "въздушните таксита" ще се движат в специални коридори. Към днешна дата обаче няма разпоредби за планирането на траекторията на летящ автомобил.

Остава и въпросът с шума. Проектирането на летящи автомобили, така че да бъдат изключително тихи, е трудно, особено когато големи търговски оператори осъществяват стотици излитания и кацания всеки час.

Електрически витла и други конструктувни елементи за задвижване на летящи автомобили биха могли да намалят шумовото замърсяване, а специалистите по градоустройство със сигурност трябва да вземат предвид нивото на децибелите на вертипортовете или местата за кацане, но за контрола на тези нива на шум може да са необходими строги правителствени разпоредби.

Насоките за въздушната инфраструктура може да бъдат възприети от съществуващите разпоредби – показателите, прилагани за традиционните самолети и хеликоптери.

Британската компания Arup наскоро проведе кръгла маса за проучване на възможностите и недостатъците на пазара на въздушна мобилност.

"Градовете имат по-голяма възможност да наложат контрол чрез бизнес лицензи," казва Байрън Търбър, асоцииран директор на Arup в Сан Франциско.

Както при авиокомпаниите и летищата, общините имат правомощията да регулират лицензираната дейност на търговските услуги за въздушна мобилност. Градовете могат да създават правила, които помагат да се установи, кога и къде могат да развиват дейност въздушните таксита.

Вероятно не е изненада, че Лос Анджелис, известен със своите задръствания, се споменава често като един от първите градове, в които ще се използват летящи автомобили. До каква степен обаче те биха могли да помогнат за „отпушването“ на град, като Лос Анджелис?

"Едно нещо, което трябва да се има предвид, е, че градската въздушна мобилност няма да разреши въпроса със задръстванията," казва Търбър. "Реално, е малко вероятно да видим толкова автомобили във въздуха, колкото на пътя. Ако това се случи, тогава ще имаме задръствания във въздуха."

По-вероятен сценарий е използването на въздушни таксита в гъсто населени райони, като Централен Лондон или Ню Йорк, в пиковите часове за придвижване до и от работа.

Вероятно само много богати пасажери ще могат да летят първоначално, както се случва и в зората на търговската авиация. Икономиите от мащаба могат, в крайна сметка, да направят летящите автомобили достъпни – особено ако градовете могат да стимулират компаниите да предлагат достъп и услуги в квартали с по-ниски доходи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !