Необходима е само част от секундата, за да получите сериозно изгаряне. При пряка слънчева светлина температурата на повърхността на асфалта и бетона често може да достигне 82 градуса по целзий в най-горещите дни, казва доктор Кевин Фостър, директор на Центъра по изгарянията на Аризона във Финикс.

Според метеорологичните прогнози във Финикс тази седмица се очаква още една гореща вълна след като от Националната метеорологична служба на САЩ обявиха, че градът е бил изложен на високи температури от над 43°C в продължение на 30 поредни дни през юли. В Европа това лято падаха температурни рекорди, а сериозните горещи вълни в по-голяма част от света се очаква да продължат и през август.

Поради завишените температури във Финикс, на лекарите им се наложи да третират множество пациенти заради изгаряния след падане на земята или докосване до повърхности, които са били много по-горещи от отчетената температура на въздуха.

Повърхностните температури играят решаваща роля за това до каква степен се нагорещява околното пространство и също така представляват риск за здравето по време на екстремни горещини.

По време на горещи вълни, значителна част от енергията на слънцето се абсорбира и отразява от повърхности, изложени на неговите лъчи, което води до значително нарастване на тяхната температура. След това тези горещи повърхности прехвърлят топлината си на околния въздух, увеличавайки цялостната температура на въздуха. И докато някои влажни или пропускливи повърхности, като трева или почва, абсорбират по-малко топлина, други строителни материали, като асфалт или бетон, могат да поемат до 95% от енергията на слънцето, която след това се връща отново в околната атмосфера.

В дните, в които термометърът показва 38°C, това се отнася за температурата на въздуха, която метеоролозите обикновено измерват на метър над земната повърхност. При тези температури обаче, повърхности, като асфалт или цимент, могат да достигнат температури от над 65°C и да причинят изгаряния на кожата. Важно е хората да са наясно с температурите на тези повърхности и да вземат предпазни мерки с цел избягване на наранявания.

Градски топлинни острови

Градоустройственият процес променя коренно ландшафта. Естествени и пропускливи повърхности се заменят от непропускливи структури, като сгради и пътища. Това създава нещо, което климатолозите наричат “градски топлинни острови ”, райони в градовете, в които температурите са значително по-високи в сравнение с намиращи се наблизо селски райони.

Това също така са зони с висока концентрация на хора. В Европа близо половината от училищата и болниците в градовете се намират в градски топлинни острови. Това излага уязвимото население на заплашващи здравето температури на фона на задълбочаващите се ефекти от климатичните промени, казват от Европейската агенция за околна среда.

Според Щатската агенция за защита на околната среда, средната годишна температура на въздуха в град с 1 милион или повече жители може да е с 1 до 3°C по-висока в сравнение с тази на заобикалящите го райони. В ясна, спокойна нощ тази температурна разлика дори може да достигне 12°C.

Градските топлинни острови се създават чрез комбинация от фактори. Зелените пространства и растителността жизненоважна роля за намаляването на температурите на повърхността чрез изпарение, при което растенията отделят вода в заобикалящата ни атмосфера и по този начин разсейват околната топлина. Междувременно, градската геометрия, със своите възпрепятстващи структури, улавя топлина през нощта. Освен това, градските повърхности абсорбират и съхраняват повече топлина в сравнение с природното земно покритие, което допълнително повишава температурите. Разбирането на тези фактори ни помага да създаваме по-хладни и устойчиви градове.

Термални сателитни изображения разкриват топлинните профили на градовете, зони с по-високи и по-ниски температури въз основа на местния пейзаж. Разликата, която парковете оказват върху градските температури показва съществено важния баланс между градоустройството и зелените пространства, които помагат за намаляване на високите температури. Дори и малките зелени пространства могат да направят разликата. В Гърция специалистите по градоустройство създават „джобни паркове“ в Атина, трансформирайки малки парцели, които някога са били осеяни с боклуци и плевели.

„Става въпрос за създаване на зелени площи, намаляване на температурите, предоставяне на качество на живот и създаване на нови референтни точки в града“, казва кметът на Атина Костас Бакоянис.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !