В оризовите полета в делтата на река Ебро, която се намира на средиземноморския бряг на Испания, се просмуква толкова много морска вода, че местните фермери обмислят да заменят поне част от реколтата с морски водорасли и миди.

А в Южна Италия растящите температури вече позволяват отглеждането на тропически плодове, като банани, манго и авокадо, пише The Wall Street Journal. 

Повишаването на морското равнище, засушаванията и горещите вълни нарушават производството на храна в Средиземно море - регион, чиято диета се счита за културно съкровище.

Тази година продължителната суша и изгарящата жега засегнаха особено силно селскостопанското производство, причинявайки хаос навсякъде - от маслиновите горички в Испания до житните полета в Алжир, намалявайки добивите и принуждавайки фермерите да обмислят преминаване към по-устойчиви култури.

Горещините се отразяват на производството на храни и по други начини. Кравите произвеждат по-малко мляко, а пчелите са по-малко склонни да търсят цветен прашец, като производството на мед е намаляло със 70%, в сравнение с миналата година в Италия, според селскостопанската търговска асоциация на страната Coldiretti,.

Полетата в делтата на река Ебро са особено уязвими от затоплящия се климат.

Морската вода сега навлиза по-навътре в делтата на реката и няма достатъчно прясна вода, която да изхвърли излишната сол от оризовите полета.

„Тук има твърде много сол. И миналата година не беше добра, но поне имахме нещо“, казва 56-годишната фермерка Монсерат Сервуло, чийто оризови полета са пълни с трева и кал.  

Климатът се променя по-бързо в Средиземно море, отколкото на повечето места на Земята. Средните температури тук вече са се повишили с около 1.5 градуса по Целзий от зората на индустриалната ера - повече, отколкото във всички други региони на планетата, с изключение на Арктика. 

В резултат на това, според някои от местните фермери, тази година се очертава най-лошата реколта, която някога са виждали. 

„Ако успеем да съберем 30% от това, което направихме миналата година, ще бъде много“, казва Сервуло, която отглежда сортове ориз, използвани за приготвянето на бира, зърнени закуски и местния специалитет паеля.

Миди и водорасли вместо ориз 

Краткосрочните решения включват преработка на повече отпадъчни води и покриване на каналите, за да се ограничи количеството вода, което се изпарява.

Създаването на буферни зони за противодействие на бреговата ерозия, например чрез изграждането на изкуствени плажове, също може да помогне. Но това няма да реши проблема навсякъде и за дълго. 

Учени от Испанския институт за изследвания и технологии в областта на храните проучват водорасли, които биха могли да заменят някои земеделски култури.

„В някои райони производството на ориз вече не е икономически изгодно. Можете да се борите с това до известна степен, но адаптацията има своите граници и в един момент вече не можете да се адаптирате и трябва да се промените", казва Карлес Ибанес Марти, ръководител на отдела за климатични промени в изследователския център Eurecat, базиран в Барселона.

Колко близо е тази повратна точка зависи от това колко бързо се повишават морското равнище и температурите. В районите за производство на ориз в Северна Италия сушата беше толкова остра тази година, че някои фермери вече са засадили соя, която изисква по-малко вода.

Учените също не са оптимисти. Последният доклад на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата казва, че ефектите от глобалното затопляне в крайбрежните страни на Средиземно море вероятно ще се засилят през следващите десетилетия.

Институтът за изследване и технологии на агрохраните в испанския регион Каталуния помага фермерите да се адаптират към изменението на климата, включително чрез изучаване на различни видове риби, морски водорасли и миди, които са най-подходящи да заменят оризищата във влажните зони на делтата на река Ебро.

Институтът разработва и нова порода ябълки, предназначени да издържат на по-високи температури. Подобни изследвания се провеждат и на други места. В Израел изследователи наскоро разработиха нов сорт домати, устойчиви на суша.

Северна Африка е изправена пред продоволствена катастрофа

Сушата се отразява катастрофално на по-бедния южен край на Средиземно море, където държавите са принудени да внасят повече пшеница и други основни хранителни продукти.

В Алжир и Мароко полетата с пшеница, ечемик и други основни култури по средиземноморското крайбрежие на страната са изсъхнали много преди прибирането на реколтата поради постоянната липса на валежи.

„Няма вода. Не можем да работим. Ако добрият Бог не изпрати вода, с нас е свършено“, казва пред WSJ 80-годишният Мохамед Бахут, чието семейство отглежда пшеница и ечемик на запад от Алжир, в региона между крайбрежието и алжирските планини, който е "житницата" на страната. 

Преди той отглеждал домати и други зеленчуци, но липсата на вода го принудила да отглежда основни зърнени култури, които изискват по-малко вода.

В Италия вече се отглеждат манго, банани и авокадо 

Някои се опитват да се възползват максимално от променящия се климат. В Южна Италия фермерите вече отглеждат тропически плодове.

Производството на банани, манго и авокадо се е увеличило три пъти в Италия през последните пет години и сега обхваща около 1200 хектара земеделска земя в най-южните региони на Италия Сицилия, Калабрия и Пулия, според Coldiretti.

В Северна Италия по-топлото време пък дава възможност за широкомащабно производство на домати и маслини – култури, които допреди 15 години се срещаха само в централните и южните райони на Апенинския полуостров.

„Увеличение с 1 или 1.5 градуса по Целзий означава, че сега можем да култивираме неща, като пшеница, в Северна Италия. Но ако повишаването на температурата е последвано от проливни дъждове и градушки, това става много по-сложно. Адаптирането към изменението на климата не е толкова лесно“, казва Лоренцо Бацана, който отговаря за икономическите анализи в Coldiretti. 

Френското вино също е под заплаха

В страната на виното Лангедок в Южна Франция лозята са задушени от продължаващата месеци наред суша, а сега и от горещата вълна. Липсата на дъжд оставя гроздето дребно и спаружено, влошавайки и качествата на виното, произвеждано от него. 

Лангедок, който се простира по протежение на Средиземно море близо до Испания, е един от френските региони, изложени на най-голям риск от нарастващите горещини и по-дълги периоди на суша.

„Рядко сме виждали толкова дълъг период без дъжд“, казва Кристоф Буске, президент на групата на винопроизводителите в Лангедок.  

Лозарите от Лангедок търсят начини да защитят поминъка си от нарастващите въздействия на изменението на климата. Буске, който притежава лозе в Ла Клап, позволява на тревата да расте около лозята му, за да задържа повече влага в почвата, когато вали.

Те също така обмислят засаждането на различни сортове грозде, които могат да издържат по-добре на суша и топлина. Това е рискована промяна, тъй като на новите лозови насаждения са необходими години, докато израстат достатъчно - време, с което той смята, че местните производители не разполагат. 

„Проблемът е, че времето е срещу нас. Развитието на климата в Средиземно море се случва много по-бързо от очакваното“, казва френският лозар. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !