Страните от Г-20 са инвестирали рекордно големи суми публични средства в изкопаеми горива през миналата година, въпреки че поеха ангажимент да ограничат част от тях, сочи нов доклад.

Стойността на публичните средства, насочени към въглища, петрол и природен газ в 20 от най-големите икономики в света, е достигнала рекордните 1.4 трлн. долара през 2022 г., според мозъчния тръст Международен институт за устойчиво развитие (IISD).

И всичко това на фона на споразумението за ограничаване на “неефективните” субсидии за изкопаеми горива, постигнато по време на климатичната конференция Cop26 в Глазгоу преди две години. 

Данните излизат преди срещата на страните от Г-20 в Делхи през следващия месец, която би могла да зададе тона за следващата голяма климатична конференция, която ще се проведе в Обединените арабски емирства през ноември.

От съществено значение е лидерите да включат субсидиите за изкопаеми горива в дневния ред, казва Тара Лаан, старши сътрудник на IISD и основен автор на проучването.

“Тези данни са остро напомняне за огромните количества публични средства, които правителствата на страните от Г-20 продължават да наливат в изкопаемите горива, въпреки все по-опустошителните ефекти от климатичните промени.”

Учени изчисляват, че замърсяването на въздуха от изкопаеми горива убива между 1 и 10 милиона души всяка година.

Отвъд пренебрегваните вреди за обществото, правителствата намалиха цените допълнително, подкрепяйки производителите на изкопаеми горива и техните клиенти с публични средства.

В доклада се посочва, че през миналата година правителствата на страните от Г-20 са предоставили на сектора на изкопаемите горива 1 трлн. долара като субсидии, 322 млрд. долара под формата на инвестиции от страна на държавни компании и заеми за 50 млрд. долара от публични финансови институции.

Общата сума е над два пъти по-голяма, в сравнение с 2019 г., установяват авторите на доклада.

Лидерите на Г-20 постигнаха споразумение за постепенното спиране на неефективните субсидии за сектора на изкопаемите горива “в средносрочен план” още през 2009 г. Десетилетие по-късно по време на конференцията Cop26 световните лидери се договориха да ускорят тези усилия.

Оттогава разходите за живот обаче нараснаха значително в резултат на пандемията от COVID-19 и на руската инвазия в Украйна. Войната предизвика енергийна криза и принуди много правителства да се намесят по отношение на разходите за горива и да ограничат енергийните сметки.

Учени и лекари отдавна предупреждават за опасностите от субсидирането на горива, които убиват хора, докато в същото време се блокират усилията за изчистване на икономиките.

В последно време енергийни експерти и икономисти се присъединиха към хора от гласове, поставящи под въпрос субсидиите за изкопаеми горива.

В доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от февруари беше посочено, че размерите на субсидиите за изкопаеми горива през 2022 г. са “притеснителен признак за енергийния преход”, въпреки че от агенцията заявиха, че някои от мерките може да бъдат оправдани, като социално или политически необходими.

В доклад на Световната банка от юни беше заявено, че “занижавайки цените на изкопаемите горива, правителствата не само насърчават прекомерното им използване, но също така поддържат неефективни замърсяващи технологии и затвърждават неравенството”.

Авторите на доклада също така установяват, че от всички субсидии за енергийния сектор около две трети отиват за изкопаемите горива.

От IISD са изчислили, че с налагането на по-висок въглероден данък от 25-75 долара на тон парникови газове, правителствата на страните от Г-20 биха могли да набират допълнителни 1 трлн. долара годишно.

За да се компенсират разходите на уязвимите хора, които живеят в бедност, авторите препоръчват таргетирани социални помощи за онези, които имат най-голяма нужда от тях.

Те също така препоръчват световните лидери да премахнат квалификацията “неефективни” от своето обещание за постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива и вместо това да посочат изключителни случаи, при които те биха били оправдани.

От IISD също така призовават лидерите от Г-20 да сложат край на субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. в богатите държави и до 2030 г. в останалите.

“След като компаниите за изкопаеми горива отчетоха рекорди печалби - на фона на енергийната криза през миналата година, за тях няма особени стимули да променят бизнес моделите съобразно това, което е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне.

Правителствата обаче разполагат с правомощията да ги тласнат в правилната посока”, казва Лаан.