Почти цялата глобална академична общност е съгласна, че ако светът иска да спре или поне да забави климатичните промени, ще трябва да забрави за изкопаемите горива възможно най-бързо. Сложното обаче е как да стане това. 

Някои икономисти смятат, че поставянето на цена върху въглеродните емисии може да реши проблеми - механизъм, който Европейският съюз въведе през 2005 г.

Това позволява на пазара да идентифицира най-евтината единица парников газ за намаляване и по този начин обществото да се бори с изменението на климата на възможно най-ниската цена. 

Други, включително много американски политици, се притесняват, че подобни схеми ще предизвикат обратна реакция чрез повишаване на потребителските разходи.

Но все повече държави по света започват да възприемат европейския подход и да организират пазари за въглеродни емисии. 

Как започна всичко? 

Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) започна през 2005 г. и има за цел да намали емисиите на парникови газове от страните-членки.

Тя ограничава емисиите на определени замърсители в дадена област и позволява на компаниите да търгуват права за емисии в нея. В момента системата обхваща около 45% от емисиите на парникови газове в Общността. 

Схемата беше разделена на четири отделни етапа, като първият продължи от януари 2005 г. до декември 2007 г., вторият беше от януари 2008 г. до декември 2012 г., съвпадайки с първия период на обвързване на Протокола от Киото, а третият период се състоя в периода от януари 2013 г. до декември 2020 г.

В сравнение с 2005 г., когато системата за търговия с въглеродни квоти беше въведена за първи път, предложените тавани за 2020 г. представляват 21% намаление на парниковите газове.  

Четвъртата фаза започна през януари 2021 г. и ще продължи до декември 2030 г., като целта е емисиите през 2030 г. да са с 60% по-ниски от тези през 2005 г. 

Как работи пазарът на въглеродни емисии? 

Системата на ЕС за търговия с емисии следва модела на ограничение и търговия, при който една квота позволява на притежателя да отдели 1 тон CO2.

Съгласно тази схема се определя и таван за общото количество парникови газове, които могат да бъдат емитирани от всички участващи инсталации. 

След това квотите на ЕС за емисии се продават на търг или се разпределят безплатно и впоследствие могат да бъдат търгувани. Инсталациите трябва да наблюдават и докладват своите CO2 емисии, като гарантират, че предават достатъчно квоти на властите, за да покрият своите емисии.

За да надхвърли определената за нея квота от емисии, инсталацията трябва да купи квоти от пазара. И обратно - ако дадена инсталация отделя по-малко от определените ѝ квоти, тя може да продаде остатъчните си кредити. 

Това позволява на системата да намери най-рентабилните начини за намаляване на емисиите без значителна намеса на правителството.

EU ETS работи в 30 държави - 27-те членки на ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Обединеното кралство напусна ЕС на 31 януари 2020 г., а Схемата за търговия с емисии на Великобритания (UK ETS) замени участието на страната в системата за въглеродни квоти през януари 2021 г.  

Колко струват въглеродните квоти? 

Цената на квотите нараства устойчиво до април 2006 г., достигайки около 30 евро на тон CO2.

В края на април 2006 г. редица страни от ЕС, включително Холандия, Чехия, Белгия, Франция и Испания, обявиха, че техните действителни емисии са по-малки от броя на квотите, разпределени за техните  инсталации, в резултат на което пазарната цена на квотите спадна с 54%, до 13.35 евро на тон само за месец. 

Във втората фаза на проекта - от 2008 до 2012 година, свръхпредлагането на въглеродни квоти се запази и в края на периода цената им вече беше не рекордно дъно от под 3 евро за тон. 

През 2013 г. Еврокомисията въведе редица промени в правилата на пазара за въглеродни емисии, в резултат на което до 2020 г. цената им леко се повиши до около 7 евро за тон. 

В настоящия четвърти етап на системата, след като в системата за търговия беше включен т. нар. резервна система за стабилност (Market Stability Reserve system) и беше ограничено издаването на нови разрешителни, цената отново започна устойчиво да се повишава и през март 2023 година достигна нива от над 100 евро за тон, но впоследствие се срина отново и към момента се движи около 62 евро за тон.

Въпреки че през по-голямата част от историята на пазара на въглеродни квоти в Европа цената е била доста под очакваната, Европейската комисия изчислява, че емисиите на парникови газове от големите замърсители са намалели средно с повече от 17 000 тона на инсталация между 2005 г. и 2010 г., което представлява спад от над 8%.

Как Европа стимулира търговията с въглеродни емисии на други места по света? 

Европейският пример постепенно се разпространява и в други части на света. До началото на 2023 г. 23% от световните емисии са покрити от някаква форма на ценообразуване спрямо едва 5% през 2010 г., по данни на Световната банка.

От 1 октомври 2023 година ЕС стартира новаторска политика, наречена Механизъм за коригиране на въглеродните граници (Carbon Border Adjustment Mechanism).

До 2026 г. под тази схема ще започне налагането на въглеродна цена върху целия внос на Общността, което означава, че европейските компании ще имат силен стимул да настояват доставчиците им от други държави да станат "по-зелени".

В пилотната фаза на CBAM вносителите на алуминий, цимент, електричество, торове, водород, желязо и стомана ще трябва да докладват своите емисии, генерирани чрез производство и транспорт.

След това - от 2026 г., вносителите ще трябва да плащат такса, равна на разликата между въглеродните разходи за тези емисии в схемата на ЕС и всички въглеродни цени, платени от износителя на неговия вътрешен пазар.

Безплатните разрешителни за секторите също ще бъдат премахнати, а домакинствата и транспортната индустрии също ще бъдат включени в пазара.

През април Япония стартира доброволен национален пазар за компенсации на въглеродни емисии, който ще работи заедно със съществуващата регионална политика за ограничение и търговия в Токио.

Участниците, които представляват около 40% от замърсителите в страната, ще трябва да определят своите цели за намаляване на емисиите и да контролират спазването им. 

Държавите с по-утвърдени пазари също засилват политиките си.

През септември миналата година Националният център за стратегия за климата на Китай обяви, че неговата схема за търговия с емисии, която е най-голямата в света, ще премине от фокусиране само върху въглеродния интензитет на въглищните електроцентрали към ограничаване на общите емисии.

Схемата ще бъде свързана с пазара на въглеродни кредити, позволяващ на промишлените предприятия да изпълняват задълженията си чрез закупуване на кредити за възобновяема енергия или засаждане на гори.

Австралия, която премахна първоначалната цена на въглеродните емисии през 2014 г., реформира предишната си система и от юли тази година големите промишлени съоръжения, които представляват 28% от емисиите в страната, трябваше да намалят емисиите с 4.9% годишно спрямо базовото ниво.

Тези, които се провалят в това начинание, ще трябва да купуват въглеродни компенсации, които се търгуват на цена от около 20 долара за тон.

През септември 2023 г. Индонезия също стартира своята първа схема за търговия с въглеродни квоти. 

Ефектът на доминото 

При ценообразуването на въглеродните емисии се наблюдава ефект на доминото, според анализ на The Economist.  

След като дадена индустрия вече е обект на въглеродно ценообразуване, съвсем естествено е представителите ѝ да настояват техните конкуренти да спазват същите правила. Например, собствениците на въглищни електроцентрали ще лобират за това газовите електроцентрали да работят при равни условия. 

Правителствата в страните износителки също имат стимул да гарантират, че местните фирми плащат въглеродната си цена у дома, а не под формата на тарифа в чужбина. 

Въпросът е дали доминото ще падне достатъчно бързо. В Азия цената на въглеродните квоти в повечето случаи е символична и е в пъти по-ниска от това, което плащат европейските компании.

Половината от въглищните централи в Китай, например, всъщност "плащат" отрицателна цена за квотите си, което на практика означава, че получават пари за изгарянето на изкопаеми суровини. Това е така, защото емисиите им са под средното национално равнище. 

Освен това повечето схеми за търговия с емисии не включват домакинствата и транспорта, тъй като това би увеличило значително социалната им цена.

Но бъдещите политици ще трябва да направят тези политики още по-всеобхватни, ако искат да сведат до минимум ефектите от изменението на климата. А за да се случи това, по всяка вероятност те ще трябва да спечелят и доверието на своите избиратели.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !