България лидер в ЕС по спад на въглеродните емисии

През първото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове на Европейския съюз възлизат на общо 941 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 2.9%, в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.

Тогава европейските държави са емитирали общо 969 милиона тона CO2, показват данните на Евростат.

Това намаление се случва едновременно с увеличаването на брутния вътрешен продукт на държавите от ЕС с 1.2% през първото тримесечие на 2023 г., в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.

Емисиите през първото тримесечие на 2023 г. са намалели в почти всички страни от ЕС, в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., с изключение на Ирландия, където се наблюдава ръст от 9.1%, Латвия (+7.5%), Словакия (+1.9%), Дания (+1.7%) ), Швеция (+1.6%) и Финландия (+0.3%).

Може ли улавянето на CO2 от атмосферата да се превърне в бизнес?

Най-голям спад на парниковите газове е регистрирани в България (-15.2%), Естония (-14.7%) и Словения (-9.6%).

От общо 21 страни от ЕС, които намаляват своите вредни емисии, само 6 отчитат и спад на БВП (Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша), което означава 15 страни от ЕС (Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Холандия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България) успяват да намалят емисиите си, като същевременно регистрират и икономически растеж.

През първото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове, са домакинствата (24%), производството (20%), електричество и доставка на газ (19%), селско стопанство (13% ) и транспорт и складиране (10%).

Данните показват, че в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., емисиите са намалели в 5 от общо 9 икономически сектора. Най-голямо намаление е регистрирано при разпределението на електричество и газ (-12.3%).

Основният сектор, в който се увеличават емисиите, е транспортът, където се наблюдава повишение от 7.2% на годишна база.