Бумът при добива на литий в Аржентина бързо набира инерция.

Смята се, че до 2030 г. страната е на път да изравни и дори да изпревари съседа си Чили като водещ производител на литий в Латинска Америка, като инвеститори и компании от цял свят се опитват да се включват в този процъфтяващ бизнес.

Литият, който понякога е наричан “бяло злато” заради своя светъл цвят и висока пазарна стойност, е считан за съществено важен компонент от енергийния преход. Това е най-лекият метал в света и обикновено се използва в електромобилите, мобилните телефони и батериите за лаптопи.

Анализатори от консултантската компания Eurasia Group казват, че траекторията на производството на литий в Аржентина зависи от предстоящите президентски избори и как техният резултат ще се отрази на макроикономическите перспективи пред страната, както и от вероятността за интервенционистки политики.

“Залогът е голям,” казват в свой доклад анализатори от Eurasia Group. “На риск е изложена не само възможността на Аржентина да развие стабилна верига за доставки на литий и евентуално на батерии, но също така и напредъка на глобалния енергиен преход.”

“Ако литиевият бум в Аржентина бъде ограничен, това би попречило на предлагането, необходимо за захранването на революцията от електромобили, особено по-късно през десетилетието, когато се очаква затягане на основните показатели на търсенето и предлагането при лития,” допълват те.

Латинска Америка в момента осигурява около 35% от лития в света, според Международната агенция по енергетика (МАЕ), като Чили (26%) и Аржентина (6%) са лидери.

Смята се, че регионът съдържа над половината от световните литиеви резерви, които се намират основно в Аржентина (21%) и Чили (11%).

Понастоящем Аржентина разполага с два проекта за извличане на литий – единият от тях е в северната провинция Катамарка, а другият в съседната Салта. Очаква се добивът и от двата проекта да се удвои през 2024 г., а в момента се работи по допълнителни 10 проекта.

С оглед на засилващата се инерция зад миннодобивния бум в страната, анализаторите от Eurasia Group очакват добивът на литий в Аржентина да нарасне петорно през следващата година и приблизително десеторно до 2027 г.

Според Eurasia Group, нещото, което, в крайна сметка, би могло да попречи на нововъзникващата литиева индустрия в Аржентина, би бил спад в глобалното търсене и цени на суровината под очакванията на анализаторите.

Те отбелязват, че подобно нещо е все по-малко вероятно. “Сега зависи от Аржентина дали да се възползва от тази възможност или да изгуби,” допълват те.

Цената на литиевия карбонат в Китай е приблизително 166 500 юана (23 124 долара) за тон преди традизионния празничен период в страната, наричан “Златната седмица”, което представлява спад с близо 70%, в сравнение със същия период година по-рано.

В бъдеще обаче търсенето на литий се очаква да бъде подсилено от увеличаващото се използване на технологии за чиста енергия, а някои анализатори смятат, че цените може да скочат до рекордни нива, когато светът се изправи пред недостиг.

“Аржентина разполага с неограничени неизползвани ресурси, когато става въпрос за миннодобивна дейност. Тук говорим за едно ново Чили, ако не и за нещо повече, като ключовата съставка е времето,” казва пред CNBC Мариано Мачадо, анализатор за Северна и Южна Америка в Verisk Maplecroft.

“Когато става въпрос за литий, в Аржентина този процес не може да бъде прескочен, а може да бъде забързан,” допълва той. “Свидетели сме на инвеститори и компании от най-различни сфери и от от цял свят, които идват в страната, което е много интересно.”

Аржентина срещу Чили

Чили е вторият най-голям производител на литий в света след Австралия, като страната също така рафинира съществения за батериите материал.

Президентът на Чили Габриел Борич обяви през април, че правителството придобива мажоритарен дял от литиевата индустрия в страната, което смая някои бизнес лидери.

Този ход беше изтълкуван като квази-национализация на чилийската индустрия, като частните компании вече имат нужда от партньор в лицето на правителството, за да експлоатират литиевите ресурси на страната.

“В Латинска Америка, когато става въпрос за минна дейност и литий, всички се сещат за Чили. Въпросът е, че на фона на условията за миннодобивна дейност в страната, литият се превръща в нещо като тъмно петно заради желанието на държавата да се намесва в индустрията,” казва Мачадо от Verisk Maplecroft.

“В същото време, в Аржентина, като цяло, ситуацията е неясна, но когато става въпрос за лития, това е един много светъл лъч,” допълва той. “Аржентина започва да се превръща и ще става гореща точка по отношение на лития, а всичко това носи добри и лоши новини със себе си.”

В исторически план, северните провинции на Аржентина се занимават с миннодобивна дейност, а местните общности са против това.

Анализатори предупреждават, че разрастването на местната литиева индустрия може да предизвика протести заради достъпа до вода, опасения относно околната среда и спорове с местните жители.

В началото на август коренни жители от северната провинция Хухуй пристигнаха в столицата Буенос Айрес, за да протестират в защита на своите територии и природни ресурси.

Протестите се проведоха, малко след като спорна законодателна промяна предостави на компаниите за добив на литий по-голям достъп до местните земи.

Китай се очаква да играе важна роля в развитието на литиевия сектор в Аржентина в краткосрочен план, докато западните производители вероятно ще придобият пазарен дял в дългосрочен план.

Предстоящите президентски избори обаче може да поставят под заплаха ролята на Пекин на важен търговски партньор и основен кредитор на инфраструктурни проекти.

Президентските избори в Аржентина са насрочени за 22 октомври след шокиращата победа на крайнодесния либертариански икономист Хавиер Милей на провелия се през август предварителен вот.

Милей, който получи 30.5% от гласовете на предварителните избори на 13 август, обеща страната повече да не работи с “комунистически” режими, ако спечели изборите.

Анализатори казват, че непредвидимостта на Милей и липсата на политически опит затрудняват формирането на очаквания за това как той ще контролира литиевата индустрия, ако вземе властта.