Енергийното обновяване на жилищните сгради в бъдеще няма да се финансира на 100% с грантове - както до момента, а ще се търсят варианти и механизми за самоучастие от страна на собствениците. 

Това стана ясно по време на дискусията, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, в която взеха участие министърът на околната среда и водите  Юлиян Попов, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева и  председателят на Българската фасилити мениджмънт асоциация Иван Велков. 

"Важно е да се търси комбинация от фондове за финансиране, а системата да е работеща, ефективна и справедлива, защото с финансиране на 100% от държавата тя нито е справедлива, нито е ефективна", заяви Юлиян Попов. 

По думите му, от гледна точка на въглеродните емисии, сградният фонд е много важен. Но собствениците трябва да разберат, че ползите от обновяването на сградите са най-вече в техен интерес и съответно те би трябвало да поемат и своята отговорност. 

"У нас все още битува мнението, че държавата дължи обновяването и поддръжката на сградите на индивида, което е грешна перспектива. В бъдеще трябва да се направи детайлна оценка на това колко ще спечели собственикът и колко - общината, държавата и т.н.

След това може да се търсят възможности за финансиране чрез бъдещите спестявания от по-ниското потребление на енергия, чрез общински средства, Националния декарбонизационен фонд и т.н.", заяви Попов. 

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект; Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Юлиян Попов, министър на околната среда и водите; Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация
Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект; Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Юлиян Попов, министър на околната среда и водите; Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация

Той заяви, че и други държави са минали по същия път, по който и България, като в момента процентът на държавното финансиране там е много по-нисък. Министърът даде за пример Литва, където в момента процентът на финансирането за сградно обновяване с публични средства е 25 на сто. 

"Потреблението е много важна част от енергийната система, но това не се разбира добре у нас и се фокусираме основно върху производството", коментира още Юлиян Попов. 

На какъв етап е програмата за обновяване на сградния фонд в България?

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева представи напредъка на България в областта на санирането и еволюцията на програмите в тази посока. 

Тя припомни, че първите две кампании са организирани още през 2015 и 2016 г., всяка от които с бюджет от по 1 млрд. лв., но в началото към тях не е имало голям интерес. 

В първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост има предвидени 1.12 млрд. лв., като при него отново става въпрос за грантове и 100-процентово финансиране. По тази програма има 3068 апликации, като от тях ще могат да бъдат финансирани около 700 сгради. 

Остават обаче над 2300, за които собствениците вече са платили необходимата документация (технически паспорт и обследване за енергийна ефективност), но средствата по програмата няма да стигнат, обясни Бонева.

Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството

По думите ѝ те ще могат да се включат във втория етап на плана, където вече се предвижда самоучастие от 20% и финансиране с публичен ресурс от 80%. 

"Мащабът на обновяването не може да се случи само с публични средства. Затова идеята е плавна реформа и постепенно увеличаване на самоучастието.

От 2024 г. започва да действа Националният декарбонизационен фонд, който трябва да намали публичната подкрепа на няколко етапа до 80%, 70% ,60% и т.н.", каза още Бонева. 

Според нея е много важно страната ни да изработи формула за дефиниране на енергийната бедност и помощите да са за онези, които наистина не могат да си позволят самоучастие. Това разграничение може да стане чрез подоходен критерий или различни други показатели.

Идеята е тези домакинства да получат 100% от необходимото самоучастие чрез т. нар. енергийни ваучери или чрез друг подобен механизъм. Самата процедура обаче все още не е готова и предстои съгласуване с Министерството на финансите, уточни Бонева. 

Тя каза още, че предстои структурирането на различни финансови инструменти, които да са подходящи за всеки вид проект - многофамилни и еднофамилни жилищни сгради, корпоративни сгради, държавни и общинсти учреждения и т.н. 

"Целта е да се създадат алтернативи за осигуряване на самоучастие във финансирането. В разговори сме с Българската банка за развитие и с Фонда на фондовете за осигуряване на гаранции за банките за отпускане на целеви кредити.

Всяка банка и в момента предлага продукти за енергийна ефективност.  Защо обаче на места те не работят е въпрос, който трябва да бъде изледван", добави зам.-министърът. 

Един от основните проблеми за банките е, че до момента държавата финансираше на 100% санирането, поради което интересът към кредитите продукти за тази цел беше почти нулев. Оттук нататък това е на път да се промени. 

Готов ли е бизнесът да се включи в обновяването на сградния фонд? 

"Няма страна в Европейския съюз, в която сградите да не са обект на някакви преговорни и търговски отношения. У нас обаче въпросът за собствеността стига до правото, уредено в конституцията, но не се простира до задълженията, произтичащи от тази собственост", заяви Иван Велков. 

Той припомни, че всяко тримесечие се издават по 2000 разрешителни за строеж. Половината от тях са за жилища и повечето от тях отговарят на много по-високи критерии за енертийна ефективност от заварения сграден фонд от миналото.  

По думите му, в бъдеще това ще доведе до огромни контрасти.

"Ако не стимулираме добрите примери и не наказваме лошите практики, тези проблеми ще се задълбочават. Огромната промяна обаче ще тръгне отдолу нагоре.

Каквито и усилия да полага държавата и каквито и финансови инструменти да се създадат, докато няма промяна в разбирането за средата, в която живеем, няма да имаме кой знае какъв прогрес", заяви Велков. 

"Не съм чул на някое събрание на етажната собственост хората да очакват от държавата да им ремонтира автомобила, да им плати каското или да им смени маслото. Мисленето за имотите обаче е на друго ниво", добави той. 

По думите му ролята на общините в този процес е да спрат да отлагат необходимите реформи и да се научат да работят с частни партньори и директно със собствениците.

Според Велков, в повечето държави по света на поскъпването на имотите се гледа като на нещо позитивно, защото то увеличава богатството на собствениците в лицето на домакинствата, докато у нас тази тенденция обикновено се тълкува като нещо лошо. 

Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация
Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация

"Повишаването на енергийната ефективност на жилището повишава неговата цена и дава възможност за използването му като актив и за извличане на допълнителна добавена стойност", обясни Велков. 

Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект представи пътна карта за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, която включва различни идеи и механизми за постигането на националните цели в рамката на европейската енергийна и климатична рамка.

В нея се предлагат няколко варианта за финансови механимзи, които могат да бъдат използвани за ускоряване на процеса по обновяване на сградния фонд.

Те включват специализирани кредитни линии от търговските банки, специализирани револвиращи държавни и общински фондове, финансиране чрез използване на бъдещите спестявания от намаленото потребление на енергия, финансиране чрез данък сгради и др.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !