Климатичните промени означават, че дезертификацията е нарастващ проблем, а 250 милиона души са директно засегнати от деградацията на земя, някога била плодородна.

Проблемът засяга една трета от земната повърхност, според ООН, изсушавайки части от Африка, Южна Америка, Южна Европа, Китай и една трета от почвата в САЩ.

Възстановяването на изсъхналата земя и превръщането ѝ отново в селскостопански полета може да бъде от ключово значение за гарантирането на изхранването на населението на планетата.

Sand to Green е марокански стартъп, който може да трансформира част от пустинята в устойчива и рентабилна плантация в рамките на пет години, казва Висал Бен Муса, съосновател и главен земеделски директор на компанията.

“Дезертификацията е част от бъдещето на много страни днес,” казва тя. “Нашето решение използва агролесовъдство за създаването на нов вид земеделие, което е устойчиво и може да издържа на климатичните изменения.”

Системата може да бъде мобилизирана навсякъде в близост до източник на солена вода, която Sand to Green обезсолява посредством соларна технология.

След това компанията засажда различни плодни дръвчета и билки на едно и също място, като използва капково напояване директно за корените им, с цел избягване на изпаренията.

Почвата се регенерира с това, което Sand to Green нарича “зелен тор” - смесица, която включва компост, биовъглен и микроорганизми, които помагат на почвата “да се събуди,” според Бен Муса. Биовъгленът е форма на въглен, която може да помогне на сухите почви да задържат вода.

Това позволява на някои билки да бъдат готови за прибиране на реколтата след само две години.

Като част от пробен проект на площ от пет хектара в южната част на Мароко, който започва през 2017 г., Sand to Green изпробва най-различни растения в търсене на най-добре представящите се.

Трите фаворита на Бен Муса са рожков, смокиня и нар. “Те са ендемични за регионите, където искаме да се разположим, имат висока добавена стойност, когато става въпрос за продукцията, но също така са много устойчиви.”

Сред преминалите успешни изпитания, съвместно отглежданите билки са розмарин, здравец, ветивер и цитронела, които, според Бен Муса, имат “много ниска поддръжка и много висок марж.”

Съживяване на пустинята

Преглед от 2018 г. на Конвенцията на ООН за борба с дезертификацията установява, че глобалната икономика предстои да изгуби 23 трлн. долара до 2050 г. заради деградация на земята, докато предприемането на спешни действия би струвало едва 4.6 трлн. долара.

Деградацията на земята, или засушаването, засяга 169 държави, като Азия и Африка са засегнати най-тежко.

Опитите за отглеждане на култури в пустинни условия се увеличават. Международният център за биосолно земеделие отглежда устойчиви на сол суперхрани в пясъчната почва на Дубай, докато в Танзания организации с нестопанска цел използват земни могили, за да улавят вода, така че тя да прониква в изсъхналата почва, позволявайки на тревите да растат.

Sand to Green в момента работи за скалирането на търговски обект за доказване на концепцията с площ от 20 хектара, също в южната част на Мароко.

От компанията казват, че създаването на обект с подобни размери би струвало около 450 000 евро и би започнало да носи финансова възвръщаемост след около пет години.

“С тази система ние създаваме биоразнообразие, което означава по-добра почва, по-здрави култури и по-голям добив,” казва Бен Муса. “Нашата плантация може да генерира 1.5 пъти по-голям добив, а оттам и повече приходи, в сравнение с плантация само с една култура в същия район.”

Когато бъде комерсиализирано, всяко парче земя ще бъде разделено на плантации, които ще се предоставят като “зелена инвестиция,” казва Бен Муса, като Sand to Green ще управлява всяка стъпка от началото до реализирането.

Приходите ще бъдат споделяни между инвеститорите и Sand to Green. По-рано през годината компанията набра 1 млн. долара финансиране, като има планове за допълнителен проект на площ от 500 хектара в Мароко.

От Sand to Green твърдят, че тяхната техника може да бъде използва в страни, като Мавритания, Сенегал, Намибия, Египет, Арабския полуостров, части от САЩ States и по мексиканското крайбрежие.

“Можем да развиваме дейност навсякъде по света стига да имаме достъп до солена вода,” казва Бен Муса. “Добрата новина е, че в крайбрежните райони има много от нея.”