В България вече има достатъчно примери за компании, които са преминали от локален към глобален пазар. Това, което липсва, не е предприемаческият модел, а способността той да се възпроизвежда системно. Причината според участници в панел на бизнес конференция в София е комбинация от ограничен достъп до капитал, слаб рециклиращ ефект на местните успехи и все още недоразвита връзка между частния сектор, институциите и капиталовите пазари.

„Абсолютно е реалистично българска компания да стане глобално успешна и това вече се случва“, казва Светозар Георгиев, генерален партньор в Eleven Ventures.

Но според него проблемът не е в единичните успехи, а в това, че те не се превръщат в „поточна линия“.

Предприемачът и инвеститор заяви по време на форума "Време за растеж" на Института за пазарна икономика (ИПИ), че тези двигатели, които са създадени в България, но имат глобални клиенти и оперират на глобални пазари, са изключително важни не само от гледна точка на икономическата стойност, а и защото пренасят ноу-хау.

„Говоря и от личен опит. Когато създавахме "Телерик" и развивахме компанията по този модел, много от дисциплините, които трябваше да усвоим, просто нямаше откъде да ги научим. Бяхме сред първите български компании в този мащаб и трябваше да се конкурираме със световни играчи. И се учехме в движение“, допълни Светозар Георгиев. 

Георгиев добави, че след като екипът е достигнал до знанията, от които е имал нужда, пренася това ноу-хау в следващите компании, които създава. Така знанието започва да се мултиплицира и всъщност създава много по-голяма икономическа стойност от самите приходи на отделните компании.

„В същото време сме имали няколко случая, в които сме се борили за ключови инвестиции, при които компании са били на ръба да се преместят в България с разбирането, че искат да останат тук. Но е имало и силен натиск да се преместят в Германия – с аргумента, че корпоративното управление там е по-добро. Честно казано, съм чувал и доста тежки аргументи – включително твърдения от типа „в България има корупция“, въпреки че същевременно и в Германия и в големи компании като Volkswagen сме виждали сериозни скандали и проблеми с практиките. Тоест, навсякъде има системни рискове.“

Той каза, че за него е важно българските компании да създават устойчив модел тук – да връщат стойност към обществото, да подкрепят средата, в която работят.

Светозар Георгиев, каза че за една компания е важно да създава стойност извън себе си – да подпомага създаването на други организации, било то като партньори, доставчици или нови бизнеси. Да дава пример и да влизаш в активен диалог с администрацията и политиците – т.е. да излиза от собствения си „микробалон“.“

„Защото, независимо колко успешна е една компания, тя винаги е част от система, която е взаимосвързана. Когато осъзнаеш това, започваш да разбираш, че подобряването на средата не е външна задача – то е част от собственото ти развитие.“

Когато капиталът се рециклира в рамките на икономиката, той създава мултиплициращ ефект. Обратно, ако средствата изтичат и се инвестират пасивно, например в чужди пазари или американски акции, ефектът върху местната икономика е практически нулев или дори отрицателен.

Тогава се получава разкъсване – бизнесите стават по-системно зависими, а икономиката губи вътрешна динамика. И това не е проблем само на софтуерния сектор, според инвеститора това е по-широк структурен въпрос, който се вижда в последните години.

„Спомням си много ясно как през 1997 г., когато започнах в университета, много от моите колеги бяха подкрепяни от компании като „Асарел Медет“, които финансираха образованието им, в България или в чужбина. Подобни компании се превръщат в регионални институции, защото инвестират не само в бизнес, а и в образование, здравеопазване и местна инфраструктура. В онзи период, на фона на хиперинфлацията и слабата държава, именно частният сектор частично поемаше функции, които институциите не можеха да изпълнят.“

Проблемът с капиталовата дълбочина

Един от най-силните акценти в разговора е свързан с недостига на инвестиционен капитал. Според инвеститорите България се намира в структурно подкапитализирана среда спрямо развитите европейски пазари.

„България има 10 до 30 пъти по-малко частен капитал, който се инвестира в икономиката, спрямо развитите пазари“, каза Виктор Манев от IMPETUS Capital. 

Този дефицит има директен ефект върху поведението на предприемачите. Липсата на достатъчно финансиране не само забавя растежа на компаниите, но и намалява броя на хората, които изобщо започват бизнес.

„Когато знаеш, че няма достатъчно капитал, ти спираш да опитваш да бъдеш предприемач“, обобщава Манев.

Това създава затворен кръг: малко капитал - малко компании - малко успешни изходи - още по-малко реинвестиции.

По думи на Манев в момента, дори ако добавим ресурса от държавата и европейските програми, насочен към България и региона, ние пак сме около 10 пъти под средното европейско ниво. И тук дори не говорим за Швеция, Великобритания или Естония.

Въпреки този ограничен ресурс България вече е лидер в региона в технологичния сектор и инвестициите. И това до голяма степен се дължи на хората, които започнаха да изграждат екосистемата още преди години.

"Интересното е, че когато разговаряме с инвеститори в Гърция, те често казват нещо, което рядко се чува: „Вие сте по-добри от нас в този сектор.“

Причината според тях е, че адвокатите, инвеститорите и екипите, които работят с българските фондове, вече задават въпроси и мислят за проблеми, до които гръцката екосистема още не е стигнала.

"Най-красивото в компаниите, в които инвестираме, е да наблюдаваш как с всяко ново предизвикателство основателите и екипите израстват. В началото те изкачват един хълм и си казват: „Ето, това е върхът.“ Но в процеса се оказва, че са стигнали до следващото ниво и пред тях се открива още по-широк хоризонт. Това е като да се качиш на Черни връх – изведнъж виждаш цялото поле, виждаш много по-далеч, виждаш Стара планина. Перспективата се променя.", добавя Манев. 

Инвеститорите повдигнаха темата, че не трябва подкрепата да бъде насочена само към малките компании, но и целенасочено изграждане на „топ ниво“ институции, които привличат таланти и капитал.

„Не трябва да инвестираме само в долния край. Трябва да имаме и топ институции, които да дърпат страната нагоре“, беше един от изводите.

България като „аутсорсинг“ икономика, която се измества

От класически аутсорсинг модел, базиран на евтин труд, секторът постепенно се измества към продуктови компании.

„Преди 10–11 години пуснеш обява и 10 000 души кандидатстват. Това вече го няма“, беше даден конкретен пример за промяната на трудовия пазар.

Тази промяна, според участниците, е структурна. Липсата на евтин и излишен труд принуждава компаниите да инвестират в автоматизация, продуктивност и технологии.

„Ако не го направиш, ще загинеш."

Изкуственият интелект като ускорител на фрагментацията

Новият фактор, който допълнително променя динамиката, е изкуственият интелект. Според участниците той драматично намалява разхода за създаване на компания и продукт.

„С два до пет пъти по-малко хора можеш да направиш същото нещо“, посочи Георгиев. 

Светозар Георгиев каза, че очаква от тези хиляди програмисти да се появят стотици, дори хиляди нови компании – малки екипи от по няколко души, които ще могат да създават продукти, за които допреди няколко години бяха нужни 50 души.

Този процес ще ускори конкуренцията и ще промени цялата предприемаческа среда. Най-ясно това вече се вижда в САЩ, където ефектът от AI започва реално да променя начина, по който се създават компании и се изграждат продукти. Там тази трансформация вече тече с много по-бързо темпо.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !