Когато бившият директор на JPMorgan Chase Блайт Мастърс - един от най-известните финансисти на Уолстрийт, беше назначена за главен изпълнителен директор на блокчейн компанията Digital Asset Holdings през 2015 г., мнозина видяха знак, че технологията за изграждане на сигурни мрежи за транзакции е на път, ако не да подкопае, то поне да се намеси сериозно в индустрията на финансовите услуги.

"Трябва да приемате тази технология толкова сериозно, колкото трябваше да приемате развитието на интернет в началото на 90-те години", коментира по това време самата Блайт Мастърс. 

Осем години по-късно блокчейн компаниите, като Digital Assets, все още не са навлезли масово в света на финансите отвъд сферата на криптовалутите, откъдето започна технологията.

Мастърс напусна Digital Assets три години, след като се присъедини към нея. През май тя се върна на Уолстрийт, присъединявайки се към злополучния опит за спасяване на швейцарската банка Credit Suisse.

След грандиозните сривове на криптовалутите миналата година, въпросът колко сериозно индустрията на финансовите услуги трябва да приеме блокчейн изглежда още по-актуален, отколкото беше преди осем години, пише Financial Times. 

В края на миналата година, след колапса на борсата за криптовалута FTX, няколко мащабни блокчейн проекта, включително и един на Австралийската фондова борса, бяха прекратени. 

„Голяма част от енергията, свързана с блокчейн, беше вложена в крипто аспект на тази технология. Когато се случи сривът, всички тези инвестиции се оттеглиха“, казва Робърт Руарк, който ръководи финтех отдела на счетоводната фирма KPMG в САЩ. 

Какво представлява блокчейн? 

Финансовите експерти обаче казват, че потенциалът на блокчейн технологията да промени Уолстрийт остава. Блокчейните, често описвани като разпределени счетоводни книги, по същество са сложни, но отворени електронни таблици.

Това е нещо като документ в Google, чийто редактор е дал достъп на всеки по света. Всъщност, не съществува централизиран блокчейн, а всеки цифров актив, валута или токен има своя собствена блокчейн система. 

Особеното при блокчейн системата, което обясненява и думата „крипто“ в криптовалутите, е, че кодът, който кара електронната таблица да работи, е криптиран.

Така че, докато всеки може да разглежда електронната блокчейн таблица, за да я редактира (което обикновено е необходимо за въвеждане на транзакция), трябва да има точния код (понякога наричан ключ) и трябва да въведе промяна, която има смисъл в контекста на останалата част от електронната таблица.

Точно по тази причина блокчейн системите са почти невъзможни за хакване. Не че няма случаи на проникване, кражба на криптоактиви и т.н., но повечето от тези случаи са свързани с получаване на достъп до ключови кодове, които се съхраняват извън блокчейна.

Фактът, че блокчейните правят пазарите по-прозрачни, е от значителна полза за технологията, смята управляващият директор на консултантската компания Accenture Дейвид Трийт.

"Всеки получава една и съща информация по едно и също време. Това съответства на посоката, в която се движат финансовите пазари, а именно към по-голям достъп до информация по начин, който може да се провери“, добавя Трийт. 

Защо финансовите пазари вече не са мигрирали към блокчейн?

Според Дейвид Трийт, една от основните бариери за масовото приемане на блокчейн технологията са регулациите. Регулаторите трябва да гарантират, че пазарите са справедливи, така че всяка промяна подлежи на одобрение.

Това забавя миграцията към нови инфраструктури, особено при ценните книжа, като облигациите, стоковите фючърси и акциите.

Другото препятствие, според специалистите в индустрията, е свързано с ликвидността. Пазарите с най-голяма активност обикновено имат най-добрите цени и най-ниските транзакционни разходи, дори ако технологията и пазарната структура са по-добри другаде. 

Това може да е причината, поради която блокчейн технологията успя да се развие светкавично на пазара на криптовалутите, която не съществуваше преди нея, но не и на пазара на облигации, например, където трилиони долари вече се търгуват чрез установени мрежи.

Някои експерти смятат, че най-непосредственото поле за растеж на блокчейните е във функции, които са свързани с търговията и паричните пазари, като търговския сетълмент и обработката на трансакциите.

Но свързването на транзакции, записани в блокчейн, с тези, записани извън него, е проблем, който задържа този процес.

Няколко компании, най-известната от които е платформата за услуги Web3 Chainlink, разработват софтуер, който свързва блокчейн системите с външни данни.

По-рано тази година глобалната разплащателна сиспема Swift, съвместно притежавана от най-големите банки по света, обяви партньорство с Chainlink.

През август Swift и Chainlink успешно тестваха система, която може да прехвърля стойност от един блокчейн към друг, позволявайки на отворените, но изолирани мрежи, да комуникират една с друга.

Друг знак за това как блокчейн се възприема все по-широко в традиционното банкиране е фактът, че Citigroup и JPMorgan обявиха собствени блокчейн проекти през последните седмици.

Citi тества блокчейн система, която ще позволи на институционалните и корпоративните клиенти на банката да превърнат пари в брой в цифрови токени, което улеснява преместването на пари в моменти, когато традиционните финансови пазари са затворени. 

Засега токените на Citi могат да се прехвърлят само вътрешно, но банката работи с регулаторите и други финансови институции, за да създаде архитектура, която ще позволи на токените да се преместват между банки и други институции.

В началото на октомври JPMorgan заяви, че започва да обработва транзакции между клиенти, използвайки мрежа за сетълмент, изградена с блокчейн технология.

„Когато погледнем блокчейн проектите на традиционните финансови пазари, напредъкът е доста добър. Визията за опростени мрежи с активиран блокчейн е налице, но реализацията ѝ просто отнема време“, коментира пред FT Дейвид Трийт от Accenture.