Около 90% от корпорациите вече гледат на устойчивото развитие като на ключова част от стратегията за тяхното развитие.

Но превръщането на това признание за важността на устойчивостта в конкретни действия често е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. 

Оказва се, че само 60% от организациите действително разполагат със стратегия за устойчивост, което означава, че разликата в броя на компаниите, които смятат това за важно, и онези, които действително предприемат действия, е сериозна. 

Като част от усилията компаниите да бъдат стимулирани да приемат екологични инициативи, въглеродните кредити стават все по-важна част от съвременните инструменти за устойчиво развитие. Но предизвикателствата пред ефективното им приемане и използване все още са налице.  

Един от начините за тяхното преодоляване е т. нар. "цифров въглерод", който в момента генерира цяла вълна от нови "зелени" предприемачи, пише електронното издание Entrepreneur.

Какво представляват въглеродните кредити?

Въглеродните кредити са предназначени да компенсират емисиите парникови газове на корпорациите и държавите, като са разпределени в два основни вида. 

Първият често се нарича „разрешително за замърсяване“ - или „кредит за съответствие с нормативните изисквания“. При този тип инструменти една компания по същество купува въглеродни кредити, еквивалентни на сумата, с която е надхвърлила разрешената ставка. 

На компаниите от различните сектори се отпускат определен брой кредити, като всеки кредит позволява емитирането на един тон въглероден диоксид.

Тези кредити са предназначени да намаляват с течение на времето и компаниите могат да продават или търгуват своите излишни кредити. Идеята е, че наличието на кредити за „ограничаване“ на въглеродните емисии ще създаде финансов стимул за бизнеса да намали своите емисии.

Например, дадена държава може да изиска от компаниите да ограничат парниковите си емисии до 50 000 тона годишно. Бизнес, който преди е произвеждал 70 000 тона емисии годишно, трябва или да купи въглеродни кредити, или да намери начин да намали своите собствени емисии.

Дори за по-малките фирми тези насоки могат да послужат като добър начин да обмислят как могат да намалят емисиите си с течение на времето.

Другият вид въглеродни кредити, известни като „доброволни компенсационни кредити", се получават, когато една компания компенсира собствените си емисии чрез доброволното си участие в екологичен проект.

Организация, която инвестира във възобновяема енергия или залесяване, може след това да получи кредити за компенсиране на въглеродни емисии като начин за количествено определяне на нейното въздействие върху околната среда.

Как "дигиталният въглерод" променя съществуващия пазар на въглеродни кредити?

Понастоящем стандартният пазар за създаване, продажба и търговия с въглеродни кредити оставя много място за тълкуване.

Кредитите за „разрешение за замърсяване“ се издават от правителствата, но в много части на света участието в тези борси за въглеродни кредити е относително ограничено.

Поради това повечето фирми участват само в пазара на доброволни компенсации на въглеродни емисии, които обаче не се регулират от правителството. А това може да създаде предизвикателства пред търговията и контрола върху тях. 

Именно в тази посока цифровият въглерод може да помогне за изравняването на възможностите, като подобри достъпността и рационализира процесите. Дигиталните въглеродни кредити представляват пропорционална собственост върху обезпечени с климатични инициативи токени.

Централна цифрова платформа позволява тези токени да бъдат събрани като един актив, който лесно се търгува впоследствие.

Вместо да се налага да купувате отделни токени от различни продавачи или пазари, цифровите въглеродни кредити могат да представляват емисии на стойност един тон от няколко компенсиращи проекта.

Благодарение на блокчейн системите, всеки цифров въглероден кредит идва с изчерпателен пакет данни, описващ транзакцията. Това включва подробности относно количеството и ценообразуването на емисиите, които са намалени с негова помощ.

В някои случаи може дори да осигури прозрачен достъп до необработени данни от сензори, като устройства за газов състав на атмосфелата, системи за наблюдение на налягането и др., за да се провери реалното количество компенсирани въглеродни емисии, свързани с всеки цифров кредит.

Тези последни данни и достъпността на дигиталната платформа помагат за предоставянето на компенсирани въглеродни кредити на значително по-широка аудитория, стимулирайки повече организации и хора да участват в инициативите за борба с изменението на климата. 

Цифровите въглеродни кредити отварят тази концепция за масовия потребител и инвеститор. Дори той да е „твърде малък“ за традиционна програма за въглеродни кредити, пак може да получи достъп до определено количество цифрови кредити.

Бъдещето на устойчивото развитие

Цифровият въглерод предлага няколко забележителни предимства, които позволяват на въглеродните кредити да станат по-ефективни в стимулирането на прехода към глобална икономика с нулеви нетни парникови емисии.

Чрез използването на цифрова платформа като централно място за проследяване и търговия с въглеродни кредити, тези процеси ще станат по-ефективни и прозрачни.

За организациите, които се стремят да продават, търгуват или проверяват своите въглеродни кредити, това би осигурило необходимото ниво на доверие в индустрията, която остава в голяма степен нерегулирана.

Дигиталната платформа също така увеличава потенциала на организациите да компенсират емисиите в глобален мащаб, като могат да подкрепят и получават въглеродни кредити за проекти за устойчивост навсякъде по света.

Това ще направи въглеродните кредити по-лесно достъпни за лица и организации, които нямат възможност сами да предприемат проекти за намаляване на въглеродните емисии. 

Цифровият въглерод ще насърчи разширяването на нови партньорства, фокусирани върху устойчивостта в световен мащаб, като улесни компании от всякакъв размер да инвестират в екологични проекти с различен обхват и фокус, пише още изданието. 

Търсенето на въглеродни кредити се очаква да нарасне значително през следващите години.

И докато предприятията и правителствата се стремят да ограничат въздействието си върху околната среда, способността за ефективно създаване, проследяване и търгуване на въглеродни и други екологични кредити ще стане още по-важна.