Макар в България да няма официална статистика на това колко хора инвестират в крипто заради липсата на централен регистър, в новия епизод на подкаста на Darik Business Review Ростислав Тотев, основател на платформата Altcoins.bg, посочи, че между 50 и 60 хиляди души у нас активно инвестират или търгуват с криптовалути, въпреки че няколкостотин човека са си правили акаунт, но са се отказали. Тази бройка може да се окаже дори по-висока, тъй като голяма част от потребителите не афишират интересите си публично. Очаква се обаче въвеждането на европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets) да промени ситуацията и да изведе пазара „на светло“. Регламентът беше въведен у нас пред юни, като компаниите, които се занимават с крипто имат 1 година гратисен период да въведат правилата. 

Бизнесът и криптовалутите

Не само индивидуалните инвеститори проявяват интерес към крипто. Според Тотев вече има български компании, които използват криптовалути като инструмент за международни разплащания. Макар процентът им все още да е малък, тенденцията е възходяща. Примерът идва и от САЩ, където някои корпорации вече държат резерви в биткойн и етериум като част от финансовата си стратегия.

"След влизането на регулациите очакваме техния брой да се увеличи. Някои от тях използват крипто за разплащане с техни партньори и контрагенти заради леснотата и бързината на разплащанията и свободата да могат да работят с хора от цял свят, като не чакат потвърждение на превода на много инстанции", каза Тотев. 

Той добави, че много бизнеси в САЩ вече имат свои крипторезерви, базирани на биткой или етериум. 

Криптомилионерите в България

На въпрос дали у нас има хора, които са станали милионери благодарение на криптоинвестиции, Тотев отговори: „Със сигурност има, но малцина биха го обявили публично. Това е свързано с рискове и тук изобщо не говорим за данъци.“

Той уточни, че повечето българи влизат в крипто със скромни суми – между 500 и 10 000 лева, като все по-често се наблюдава стратегията за редовни месечни вложения от 100–200 лева. Тази форма на т.нар. „dollar-cost averaging“ позволява на инвеститорите да натрупват активи постепенно и да намалят риска от големи загуби при волатилност на пазара.

Късно ли е да се инвестира в крипто през 2025 г.?

„Категорично не,“ убеден е Тотев. Той напомни, че първите инвеститори са направили огромни печалби, но днес предимството е в друго – пазарът е много по-сигурен. На него вече навлизат държави, банки и международни корпорации, а регулациите ограничават несигурността, характерна за ранните години на крипто.

"Рисковете, които пионерите са приели са огромни, защото тогава имаше голяма техническа несигурност дали технологията няма да бъде хакната", каза той. 

Днес пазарът е различен, по-сигурен, а технологията е доказана. За разлика от преди, когато инвеститорите са по-скоро индивидуални, то днес те са дори корпорации, а цели държави правят резерви в биткойн и етериум. 

"На следващите хора ще им е все по-лесно. Да, най-вероятно няма да имат възможността да купят биткойн и той да се умножи десетократно, нормално е, не може да върви с един и същ темп нагоре, но това, което предстои ще бъде също толкова интересно", казва той. 

Бъдещето на биткойн

Биткойн остава „златният стандарт“ на пазара. Над 90% от монетите вече са изкопани, а последният ще бъде добит през 2141 г. Общият брой цели биткойни са 21 000 000 броя. 

Това ограничено предлагане, съчетано с растящото търсене от институции и държави, ще продължи да оказва натиск върху цената. Според Тотев именно оскъдността и доверието са двата фактора, които ще тласкат биткойн нагоре в дългосрочен план.

"И днес сме в сложен момент, защото дневно се изкопават много малко биткойни, а търсенето е голямо. Докато стигнем до изкопаването на всички, светът ще бъде различен, възможно е, когато спрат да се копаят нови койни, копачите да започнат да си разпределят таксите от изкопаните. Тогава ще се промени изцяло бизнесът и моделът", добавя Тотев. 

Българските предпочитания

У нас най-популярни остават биткойн и етериум, следвани от стабилните криптовалути (stablecoins), които са вързани за традиционни валути и се използват най-вече за бързи разплащания. Някои инвеститори експериментират и с по-малки проекти от топ 20 по пазарна капитализация. Въпреки това Тотев предупреждава новите играчи да стоят далеч от т.нар. „меме токени“, които често изчезват толкова бързо, колкото се появяват.

Какво следва за Altcoins.bg и пазара у нас

Altcoins.bg вече си партнира с водещи финансови институции в България. Компанията дори подготвя иновативна инициатива – плащане на университетски такси в криптовалути. Това би било първи подобен проект в страната, насочен към младите хора, които виждат крипто не само като инвестиция, а и като средство за ежедневни разплащания.

„След пет години виждам Altcoins.bg като регулирана платформа, която предоставя услуги не само на физически лица, но и на бизнеси и финансови институции,“ обобщи Тотев.

По думите му България има потенциал да се превърне в регионален криптохъб, ако регулаторната рамка бъде приложена правилно и бизнесът остане отворен към иновации.