Съветски бункер от Студената война, построен да издържи 20 килотона ядрен взрив, но изоставен от десетилетия, ще бъде превърнат в най-новата туристическа атракция в Европа.

Издълбана в склона на планина на границата на Хърватия и Босна и Херцеговина, подземната авиобаза Желява някога е един от най-големите военни комплекси на континента.

Но в продължение на десетилетия той е затворен, след като е изоставен по време на Сръбско-хърватската война през 1992 г., съобщава Daily Mail. Само случайни безстрашни авантюристи се осмеляват да се впуснат в дълбините на разпадащото се съоръжение.

Понастоящем обаче има планове за отваряне на огромния комплекс за туристи, който е сгушен само на един хвърлей от най-оживения национален парк в Южна Европа - Плитвички езера.

Построен тайно на цена от 6 милиарда долара през 60-те години на миналия век, за да скрие флота от съветски бойни самолети в тогавашна Югославия, той има собствена електроцентрала, пречиствателна станция за вода и вентилационни системи, които могат да работят автономно.

В разцвета си бункерът разполага с пет писти и мож да побере близо 60 самолета МиГ-21, като неговите дълги 3.5 км тунели са дом на командни центрове, офиси и спални помещения за 1000 съветски войници.

От останките на огромните 100-тонни прибиращи се бетонни врати на четирите му входа все още стърчат метални армировки.

„Всички системи бяха най-съвременни по онова време“, казва бившият пилот Мирсад Фазлич, работил в базата близо десетилетие през 80-те години. „Това беше най-добрата военна и гражданска технология за периода.“

По време на конфликтите, последвали разпадането на Югославия през 90-те години, съоръжението е унищожено от останките на югославската армия с помощта на мощни експлозиви. „Цялото оборудване изгоря“, казва Фазлич. „Останаха само тунелите и стените.“

След унищожаването си базата е в окаяно състояние, привличайки авантюристи, желаещи да изследват ръждясалите руини на лабиринта от тунели и изоставени самолети на бункера.

Всичко това се променя през 2016 г., когато излиза словенски документален филм, наречен „Хюстън, имаме проблем!“, с участието на съоръжението. Оттогава местните смятат, че държавният комплекс привлича повече от 150 000 души годишно.

Според властите в района, с правилния маркетинг базата може да привлече много повече посетители - особено някои от 1.7-те милиона туристи, прииждащи в близкия национален парк Плитвички езера всяка година.

„Чрез съживяването на Желява ще създадем допълнителна привлекателност на националния парк, което ще позволи на туристите да останат ден по-дълго“, казва кметът на едно от населените места в региона Анте Ковач.

В бункера вече са организирани автомобилни състезания, като експерти смятат, че огромният й размер би позволил в нея да се помещават центрове за данни, да се провеждат партита или пък да приюти музей за Студената война.

В момента посетителите се разхождат с фенерчета през влажните, катранено черни тунели, внимателно избягвайки дупки в земята. „Лудост е, че е замръзнало във времето“, казва хърватският фотограф Анджело Вираг, който е във възторг от „абсолютната изобретателност на инженерството“.

Неговият братовчед Марио Гарбин от авастралийския Пърт се впечатлява от „суровата, автентична природа на инфраструктурата, оставена недокосната през последните 30 години“.

Авиационният фанатик Хамдия Месич от близкия босненски град Бихач се надява, че двете писти, разположени на териотирята на Босна, скоро ще бъдат отворени за пилоти.

„Такова огромно съоръжение, изоставено на разрухата на времето, не може да се намери никъде другаде по света“, казва той пред AFP.

Други обаче се надяват мястото да остане такова, каквото е.

„Няма табели къде трябва да отидете и какво да видите, това е по-скоро място за открития“, според 33-годишния интериорен дизайнер от Испания Мария Морено. „Ето защо ми хареса. Превръщането му в туристическа атракция би загубило чара му.“