В България има около 850 000 души с увреждания. Около 200 000 са в трудоспособна възраст и само 10% от тях са заети на пазара на труда. Данните са на фондация Social Future, която от години стои зад платформата Jamba.

Нейната мисия е да подкрепя и обучава хората с увреждания, или както избира да ги нарича – хора с различни възможности, като им помага да си намерят работа, да надградят уменията си и да се реализират професионално. Задача, която никак не се оказва лесна.

Един от основните проблеми, пред които се изправят от организацията, е липсата на държавни политики, които да насърчават заетостта сред тези хора и да развиват работещи решения за тяхното усъвършенстване.

„Възприема се общият подход, че тези хора трябва да се обгрижват, а не да се подкрепят с цел самостоятелно справяне, за да са в по-малка тежест“, казва Йоана Колева, съосновател на Jamba.

Така се получава омагьосан кръг – свиквайки да ги приемат по този начин, голяма част от хората с различни възможности са пасивни, неинформирани са как работи пазарът, не знаят какъв е техният потенциал и с какво могат да допринесат за средата.

Това пък влияе негативно на работодателите, които трудно наемат хора със специални потребности, защото не виждат у тях увереност, мотивация, адаптивност, наличие на „меки“ умения и поемане на отговорност за общи цели.

„Когато питахме компаниите дали желаят да наемат човек с увреждане, тези, които го правеха, смятаха това за проява на добрина и състрадание и го възприемаха като задължителна тежест, наложена им от държавните квоти за процент на хора с увреждания, или изискване на корпоративната социална отговорност“, разказва Йоана.

Вярва, че липсата на информираност и неправилната нагласа са основната пречка пред бизнеса, за да приеме хората с различни възможности.

За да променят това, от Jamba фокусират усилията си да информират и двете страни по темата – провеждат обучения, събития и информационни кампании, с които подпомагат активната и ползотворна комуникация между бизнеса и хората с различни възможности.

Макар и бавно, усилията им дават резултат. За общо шест години помагат на над 600 души да започнат работа, като косвено броят им е дори повече. Бизнесът също все по-активно обучава екипите си по въпроси като многообразието и приобщаващата работна среда.

„Може би очаквано най-голям интерес от назначаване на хора с различни възможности имат големите международни компании. Те са готови да търсят иновативни подходи и да поемат рискове, да влагат време и ресурс в обучаване на новите кадри и постепенното им интегриране в работния процес“, казва Йоана. Най-често към тях се обръщат компании от IT сферата, банковото дело, търговията и услугите.

Рамо до рамо

Една от компаниите, с които работят, е Yettel. За девета поредна година телекомът провежда програмата си за хора с различни възможности „Рамо до рамо“, с която подпомага професионалното им развитие и социална интеграция.

В рамките на две години участниците работят по конкретен проект в избрана от тях област. Минават през специализирани обучения и имат пълната подкрепа от своя персонален ментор.

„Да попаднат в реална бизнес среда за тях е голямо предизвикателство – има я неувереността дали ще се справят, има го срамът да попитат и притеснението дали някой няма да ги осъди. Нашата цел е те се чувстват сигурни и приобщени“, казва Деница Сотирова, HR бизнес партньор в Yettel и ръководител на програмата.

За целта всеки участник минава през специализирано въвеждане в работния процес. Може да разчита и на психологическа подкрепа от корпоративния психолог на компанията.

През цялото време има до себе си и личен ментор – служител, минал през специално обучение за това как се приемат хора с различни възможности. Това е другата много важна страна на темата – да подготвиш хората, които ще посрещнат участник по програмата.

„Всеки мениджър, който наема човек със специални потребности, минава през специализирано обучение. Обучаваме и менторите, защото тяхната роля също е много важна – те подпомагат адаптацията на участниците, помагат им да усвоят нови знания и да разгърнат потенциала си“, разказва Деница.

„Подготвяме и целия екип, който ще посрещне участник по програмата. Веднъж имахме колега, диагностициран с епилепсия, затова екипът мина през обучение за първа долекарска помощ", добавя тя.

От старта на програмата през 2015 г. до днес, в нея са участвали общо 34 души. „Най-голямото ѝ предимство е, че участниците придобиват ценен корпоративен опит, който ги прави по-конкурентни на трудовия пазар“, посочва Деница.

В момента тече кандидатстването по деветото издание. Тази година от Yettel искат да надградят програмата, затова заедно с Jamba ще проведат специална академия за основни дигитални и „меки“ умения както за участниците, така и за кандидатите, които не са били одобрени.

Според Йоана, за да приемеш човек с увреждания в бизнеса, първо трябва да си го приел като такъв като цяло. Да не подхождаш към него единствено като към някой, който се нуждае от помощ, а и като към някой, който може да помага с нещо на другите, стига да се научи, да добие увереност във възможностите си и да види реален ефект от собствените си действия.

„Днес, когато броят на тези хора е много по-голям, а тяхната заетост е от огромно значение за самочувствието им на пълноценни граждани, пазарите се адаптират и търсят нови решения. Със сигурност дори в световен мащаб има много неразкрит потенциал у тези хора, който още не е приложен“, добавя съоснователят на Jambа.

Не бива обаче да пропускаме и ролята на обществото в този процес. „Нашата роля е да сме по-емпатични и съпричастни, което е различно от състраданието и съжалението. Всеки от нас би следвало да е по-приемащ различията и да учи децата си на същото, за да не създаваме ненужни социални разделения“, казва Йоана.

„Добре е да спрем да разглеждаме хората с увреждания като „Те“, а останалите да сме „Ние“. В понятието „Ние“ сме абсолютно всички“, завършва тя.