Историята на България от Петър Богдан Бакшев е завършена през 1667 г. и предхожда с близо един век написаната през 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Оригиналното заглавие на книгата на Петър Богдан е De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas (в превод от латински - „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници").

Любопитното е, че неговият труд остава неизвестен чак до 1979 г., когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от него. През 2017 г. е открит и пълният текст в университетската библиотека на град Модена. 

Кой е Петър Богдан Бакшев и къде е роден? 

Петър Богдан Бакшев е роден през 1601 г. в Чипровци. Градът, разположен в полите на Западна Стара планина, възниква още по времето на траките.

Районът около него разполага с богати на находища от мед, злато, сребро, желязо и олово и през Римската епоха е бил сред най-значимите златодобивни райони на Балканите. 

Името на селището идва от латинското наименование на медта (cuprum). В началото то се е наричело Кипровец, а по-късно и Чипровци.

През 13-и и 14-и век, преди завладяването на Второто българско царство от Османската империя, Чипровци е оживен рударски пункт, ползващ се със значителни привилегии.

Градът е населяван от саксонски рудари, които са основният двигател на икономическия му възход. Дори и след падането на българските земи под османска власт, Чипровци остава значимо културно, занаятчийско и търговско селище.

Има предположения, че там са се изселили част от средновековните български боляри, изгонени от Търново и Видин след османското завоевание. 

Особеният статут на Чипровци в първите векове на Османската империя се дължи и на религията на неговите жители, мнозинството от които са католици, поддържащи тесни връзки с Рим и големите търговски градове на запад, като Дубровник и Венеция.

В Чипровци през 1624 г. е открито и първото българско светско училище от епископ Илия Маринов. Учениците с изявени способности са изпращани в университети в Западна Европа да продължат образованието си.

Един от тях е Петър Парчевич, доктор по богословие, дипломат и един от главните организатори на Чипровското въстание през 1688 г. Сред неговите сподвижници е и Петър Богдан, както и местните аристократи Франческо Соймирович и Франческо Марканич. 

Бунтът на българите, в крайна сметка, е потушен, и то с много убийства и издевателства над местното население. След въстанието Чипровци никога не се въстановява в предишната си слава и мощ, но за сметка на това в него се заселват българи от околните села и други краища на Османската империя, които дават началото на нови занаяти и допълват богатата му история. 

Католическото вероизповедание почти изчезва, заедно със старите благороднически родове, чиито наследници са убити, пленени, продадени в робство. Оцеляват училището, което днес носи името на Петър Парчевич, както и малка част от традициите на златарството.

Чипровските килими и тяхното културно наследство

Някои историци предполагат, че малко след кървавото потушаване на Чипровското въстание в града е пренесено килимарското изкуство, което бързо се превръща в основен поминък за местното население.

Има и теория, според която развитието му започва още по-рано, в началото на 17-и век. 

Чипровските килими са феномен в българските народни художествени занаяти, който съществува и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са свързани с българските обичаи и традиции.

Първите килими били изработени в два цвята – червено и черно. Те се тъчели от памук и вълна, като за оцветяването се използвали естествени багрила. 

През 19-и век социалните и икономическите промени в Османската империя се отразяват благоприятно на килимарството.

Майсторките от Чипровци използвали все повече цветове различни природни мотиви - дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя, които след това стилизирали и вплитали в цялостни композиции. 

Произведенията на килимарите се продавали в цялата империя, включително и на висшата администрация в Истанбул. 

Всеки член на семейството вземал участие при обработката на вълната и подготовката ѝ за тъкане. Момичетата от малки научавали тънкостите на занаята от своите майки и още на 10-годишна възраст правели първите си опити в тъкането.

След Освобождението килимарството отново претърпява промени, но успява да се приспособи към новите условия, наложени от конкуренцията с вносните изделия.

Въвеждат се химическите бои, въвеждат се нови мотиви и художествени елементи, а чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс и Лиеж, като много от тях влизат в колекциите на големите европейски музеи.

През 1879 г. жителите на Чипровци подаряват на руския княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков, участвал в Руско-Турската освободителна война, най-големия изтъкан дотогава килим с размери 7 на 6 метра. 

В края на 2014 г. чипровските килими стават официално част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Какво може да се види в Чипровци днес?   

И в днешно време чипровските майстори приемат поръчки за килими. Те се тъкат ръчно и съдържат различни фигури и мотиви, според вкуса на клиента и местните традиции. 

Освен тях, обаче, градчето предлага и други интересни забележителности. Историческият музей се намира близо до централния градски площад и пази интересни експонати от различни периоди от историята на града.  

В двора на музея се намират и останките на католическата катедрала Св. Мария, която е унищожена при потушаването на Чипровското въстание. 

На около 5 километра от Чипровци се намира манастирът "Свети Йоан Рилски", който също е разрушен през 1688, но след това е възстановен. 

Един от символите на града е и т. нар. Шарена чешма, която е построена през 17-и век и се отличава с интересни орнаменти. 

За любителите на природата е изградена екопътека Деяница, по която може да се стигне до Чипровския водопад и останките на стария Гушовски манастир.  

Всяка година през май се организира съборът на града, както и фестивалът на чипровския килим.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !