На хълма Ликавитос - „там, където ходят вълци“, както шеговито го нарича нашият събеседник, срещаме един от малкото български преподаватели в Атинския университет.

Историк, византинист, филолог и пазител на културната памет между две съседни страни – той преподава български език, литература и култура в сърцето на гръцката академия.

Студентите му казват, че се записват да учат български език в университета само заради него. И не само – през неговата работа минава нишката на академичното и човешкото общуване между България и Гърция, между миналото и бъдещето.

„Озовах се тук почти случайно, както често се случва с важните неща“, спомня си преподавателят Генчо Банев пред камерата на Darik Business Review.

В началото на 90-те години той пристига в Атина по двустранната спогодба между България и Гърция за обмен на студенти и академични кадри. Завършва история и археология, а по-късно специализира византинистика. 

„Винаги съм искал да се занимавам с академична дейност и изследвания, като в началото през първите години по-скоро се занимавах със съставяне на речници. След това започнах работа в една фондация, в която правех визаинтиистични изследвания и доста по-късно започнах да преподавам български език”. 

Българският език в Атина 

Днес общо около 50 студенти са изучавали български в Атинския университет. Десет са изкарали и ниво C2. 

Мотивацията на гръцките студенти, които учат български, е различна, смята Генчо Банев.

 „Бих казал, че надделява емоционалният момент. Не мога да фиксирам определен прагматизъм в изучаването на български. След като през последните години се появяват работни места с употребата на български - като език за професионална реализация, има и силно прагматична причина да изучават езика“. 

Част от студентите му вече работят като екскурзоводи за български туристи, преводачи или преподаватели в частни училища, други от северната част на страната, чиито семейства работят в сферата на туризма, го учат, за да работят по-лесно с българските туристи. 

От драхмата до еврото – уроците на едно поколение

Разговорът ни естествено преминава към темата за парите. Преподавателят живее в Гърция от времето на драхмата и помни въвеждането на еврото. Това вече е почти митологичен спомен, беше толкова отдавна“, усмихва се той. 

“Тогава все още не работех. Човек, за да има реална представа за икономиката, трябва да бъде част от производствения цикъл. Аз тогава тъкмо завършвах и си търсех работа. Не можех да си дам сметка какво се случва точно с парите. Това, което си спомням, е, че нямаше особени резерви в обществото за самото приемане. По-скоро хората бяха положително настроени, защото това беше свързано с европейската идея. Гърция е един от най-старите, един от учредителните членове на ЕС". 

Генчо Банев си спомня, че страната е в подем през първите 2-3 години след въвеждането на еврото, което е свързано с нейната роля на Балканите, които все още са в постсоциалистически трус. 

“Спомням си, че някои процеси не бяха толкова добре наблюдавани и контролирани, защото тази крачка, която Гърция имаше напред, сякаш я изгуби в хода на нещата и за няколко години след приемането на еврото нещата поскъпнаха. За 2-3 години цените се вдигнаха почти 2-3 пъти”, добавя той, като уточнява, че никога не се е занимавал с финансова история и това е неговият спомен като потребител. 

Генчо Банев казва, че липсата на контролни механизми, които да предвидят всички грешки на растежа и развитието на този период, са позволили на негативните настроения и спекулантите да се развият в етапа на промяната. 

“Самата парична единица не е донесла срив, но като цяло усещането в Гърция е, че в този период страната е загубила”, добавя Генчо Банев, който сравнява спомените на гърците за драхмата с тези за соцносталгията в България. 

“Живях по време на драхмата, живея и сега и виждам, че настроенията и бита на хората по-скоро са на добра страна за тези, които са се интегрирали добре, но много хора и изпаднаха от интеграцията”. 

Днес, когато България се подготвя за влизане в еврозоната през 2026 г., той вижда ключова разлика:

"Като че ли Гърция не е приемала еврото, сама по себе си. Тя не е влизала в еврото, а самата Европа прие еврото. Тоест, тя не е влизала в нещо, което вече съществува. Тя участваше в нещо, което се създава. Да, грешки имаше, но те са грешки в развитието - непредвидени грешки. При България нещата са малко по-различни, това вече е една добре смазана машина, една система, която работи със своите проблеми, разбира се. Аз не съм финансист и парите не са идеалният свят, но България влиза в една система, която работи". 

Според него, младите гърци гледат положително на българския път към еврото. За тях паричната интеграция не е заплаха, а естествено продължение на европейското общо пространство.

Студентите му са родени след приемането на еврото и виждат позитиви в общата валута, когато пътуват и няма нужда да обменят пари.

“Студентите гледат положително на еврото. Техните родители не, защото си спомнят онази митологична история с драхмата”. 

Преподавателят си спомня, че гръцката финансова система е имала проблеми и с драхмата. 

“Запазих си монети и имам почти всички деноминации на монетите, имах и банкноти, но ги обмених и си ги пазя на снимки. Запазих си и една банкнота от 1000 драхми, която беше в два варианта. Запазих си тази с Аполон ”. 

„Ще си запазя няколко левчета“ 

С усмивка преподавателят признава, че събира български монети, за да ги подари на студентите си като символичен новогодишен подарък:

„Когато левът се смени с еврото, всеки ще получи едно историческо левче. Така ще запомним един етап от историята – не като край, а като нова глава.“

По думи на Генчо Банев Гърция никога не е гледала на валутата като нещо, което влияе на нейната идентичност. По-скоро, ако такъв дебат се води, той е в положителна насока, защото гръцката идентичност е още по-широко представена. 

“На задната страна на 1 евро е изобразен символът на драхмата - сова. Тя вече може да се намира и в един български джоб. Те винаги са гледали на това положително. Никога не са смятали, че някой ощетява тяхната идентичност, като им сменя парите”. 

Зад камера Генчо Банев споделя, че в процеса на влизането на еврото някои политическите партии в Гърция правят опит да задържат драхмата, но самото общество ги отхвърля, като постепенно оттегля гласовете си от тях.