Ограничаването на контактите в социални мрежи за една седмица нито увеличава, нито намалява желанието на хората да се върнат онлайн, установява ново проучване, цитирано от списание Science. 

Липсата на желание за връщане към платформите, като Instagram и X (бившия Twitter), след т. нар. "дигитален детокс" предполага, че за повечето хора използването на тези приложения не е пристрастяващо в пълния смисъл на това определение, твърдят авторите на изследването.

Някои експерти обаче остават скептични.

"Тъй като хората често определят прекомерното използване на социални медии като "пристрастяване", идеята за „детоксикация“ от Instagram и X, по подобие на зависимостите от наркотици или алкохол, привлича вниманието.

Оказва се обаче, че този метод, всъщност, не работи много добре“, казва Мариек Ванден Абееле от университета в Гент, която не е част от екипа, провел проучването. 

Пристрастяваме ли се наистина към социалните мрежи? 

Тъй като използването на социални мрежи се разраства през последното десетилетие, публичният дискурс често се фиксира върху това, че те могат да подкопаят емоционалното ни състояние и дори да доведат до пристрастяване.

Някои изследвания показват, че прекомерната употреба на социалните платформи има пряка корелация с повишената депресия и тревожност.

В редки случаи може да наподобява разстройства, свързани с употребата на наркотични вещества или патологичната склонност към хазарт, допълнени със симптоми, подобни на абстиненция, включително глад, самота и мрачни настроения.

Но научните доказателства в тази посока не са убедителни, пише изданието. Някои проучвания показват, че вместо да страдат от симптоми на абстиненция, хората, всъщност, се чувстват по-щастливи по време на "дигиталния детокс", докато други не отчитат почти никаква промяна.

Поради тази и други причини някои експерти се колебаят да формулират честата употреба на социалните мрежи като "пристрастяване". "В днешно време сме изключително зависими от електронните устройства, но това не ни прави патологично пристрастени", смята Ванден Абееле. 

За да изследват как онлайн "въздържането" влияе върху емоционалното здраве и дали това разкрива някакви признаци на пристрастяване, Никлас Ихсен и Майкъл Уодсли, психолози от университета Дърам, помолили 51 студенти доброволци да обещаят, че ще се откажат от социалните мрежи за една седмица, но без да ограничават физически или ултимативно техния достъп.

Спазването на въздържанието от страна на участниците било оставено на собствената им съвест. По време на едноседмичния период изследователите записвали колко време субектите прекарват в различни приложения и тяхното емоционално състояние. 

Учените подложили субектите и на лабораторни упражнения, подобни на тези, използвани в някои проучвания за пристрастяване към алкохол и наркотици. Като цяло констатациите им не показват промяна в желанието за използване на социални медии през въпросната седмица. 

"Това, което виждаме при социалните мрежи, е качествено различно, в сравнение с наркотиците, където може да се очаква жажда или натрапчива употреба. Не трябва да бъркаме патологията с нормалното поведение", казва Ихсен. 

Това обаче не означава, че прекъсването на социалните онлайн контакти изобщо не е засегнало субектите. Всъщност, повечето от тях са изпитали спад в негативните емоции в резултат на "дигиталния детокс", като част от положителните също отшумяват 

"Вие премахвате онова хубаво усещане да видите колко хора са харесали вашите снимки“, казва Ихсен. 

Не всички са убедени от резултатите в проучването

"Една седмица просто не е достатъчно време, за да видим последователни или значими промени в благосъстоянието на емоционално ниво. И 51 души не са достатъчни, за да получим надеждни резултати", смята Жан Туендж, психолог от Държавния университет в Сан Диего. 

Никлас Ихсен казва, че размерът на изледването е определен чрез статистически метод и тъй като емоционалните промени на субектите се стабилизират след няколко дни, избягването на социалните мрежи за по-дълго време може и да не промени много резултатите.

Няколко дни са били достатъчни, за да могат повечето субекти да се върнат към старите си навици. Всички, освен седем от участниците, не са успели да избегнат напълно социалните мрежи.

Повечето обаче значително са намалили употребата им - средно от близо 3.5 часа до 35 минути на ден. 

И въпреки че тези показатели се повишават отново през четирите наблюдавани дни след седмицата на „детоксикацията“, те остават приблизително цял час на ден по-ниски от преди.

Това може да означава, че една подобна краткосрочна почивка може да бъде отправна точка за хората, които искат да намалят своята онлайн активност.

"Когато научите хората, че биха се справили добре, ако започнат да използват социалните приложения по половин час на ден вместо по няколко часа, те може да развият по-добри навици“, казва Офир Турел от университета в Мелбърн.

Възприемането на своеобразна „диета“ в социалните мрежи приканва към сравнение с определени храни, което, според много експерти, е по-адекватно сравнението с наркотиците.

"Нуждаете се от храна, за да оцелеете, но количеството и качеството на нещата, които ядете, е това, което наистина има значение. По същия начин често зависим и от социалните мрежи за социални контакти, но е възможно понякога да прекаляваме.

Ако Instagram е вашият порок, то той е по-скоро нещо като шоколадовите бисквитки, отколкото като наркотиците“, казва Ванден Абееле.

Замяната на шоколадовите бисквити със сладолед обаче може да провали целта на диетата. При липсата на социални мрежи, авторите на новото проучване отбелязват, че част от участниците в изследването са започнали да прекарват повече време във видеоигри и онлайн пазаруване.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !