На пръв поглед Аржентина е изправена пред тежък избор на втория тур на президентските избори на 19 ноември. Серхио Маса, настоящият министър на финансите, чието правителство беше изправено пред инфлация от 138% и странна система от различни официални обменни курсове, се изправя срещу Хавиер Милей - либертарианец, който казва, че иска да разруши системата, заимствайки идеи от Фридрих Хайек, Милтън Фридман и други икономисти, поддържащи свободните пазарни механизми. 

Който и да спечели, аржентинците реформисти се съмняват, че страната наистина ще се промени. По всяка вероятност Маса ще удвои печатането на пари, тъй като няма голям интерес от разрушаването на системата на покровителство, която прави устойчивия растеж невъзможен. Милей пък няма да получи необходимата подкрепа в Конгреса, а няма и достатъчно богат политически опит.

Много от пазарно ориентираните икономисти, които му симпатизира, включително и съветниците му, имат изненадващо неясни идеи за това какво трябва да направи Аржентина, за да подобри икономиката си. Държавата в момента е в тотална безизходица. 

Аржентина обаче не е единствена и е илюстрация на една по-широка тенденция - светът е забравил как да се реформира, пише The Economist. 

Доказателство за това са данните на изследователския институт Fraser, който измерва икономическата свобода в различните държави по десетобална скала. През 80-те и 90-те години на миналия век "смелите" икономически реформи, при които държавите са успявали да подобрят резултатите си с 1.5 пункта или повече в рамките на едно десетилетие, са били често срещани, тъй като държавите от бившия соцлагер и много други, смятани за "нереформируеми", като Гана и Перу, доказват, че всъщност са готови за мащабни и резки промени. Политиците променят правилата за външна търговия, укрепват централните банки, намаляват бюджетните дефицити и приватизират губещите държавни фирми.

През последните години обаче само няколко страни, като Гърция и Украйна, са въвели подобни смели реформи. А през десетилетието до 2020 г. само две държави, Мианмар и Ирак, са подобрили индексите си на икономическа свобода с повече от 1.5 пункта. 

Защо "смелата икономика" вече не е модерна? 

Популярността на "смелата икономика" намалява отчасти, защото има по-малка нужда от нея. Въпреки че през последните години икономиките станават по-малко либерални, средностатистически днес те са с 30% по-свободни, отколкото през 1980 г. Държавните фирми са по-малко, а митата са по-ниски. Дори в Аржентина телекомуникациите и ориентираните към потребителите индустрии са по-добри, отколкото някога са били.

Но упадъкът на смелите икономически решения отразява широко разпространеното убеждение, че либерализацията се е провалила. В масовото въображение термини като „план за структурно приспособяване“ или „шокова терапия“ предизвикват образи на обедняването в Африка, създаването на мафиотски държави в Русия и Украйна и нарушенията на човешките права в Чили. Книги като „Глобализацията и нейното недоволство“ на Джоузеф Стиглиц, публикувана през 2002 г., и „Шоковата доктрина“ на Наоми Клайн през 2007 г., подклаждат съпротивата срещу „Вашингтонския консенсус“ на свободния пазар. В Латинска Америка „неолиберал“ сега е синоним на "злоупотреба". Много аржентинци твърдят, че опитите на страната да либерализира икономиката си през 90-те години са провокирали огромна финансова криза през 2001 г.

В днешно време Международният валутен фонд и Световната банка се интересуват доста по-малко от икономическите реформи, отколкото някога. През октомври 1993 г. в годишната си макроикономическа прогноза МВФ споменава думата “реформа” 139 пъти. В последното му издание, публикувано точно 30 години по-късно, думата се среща едва 35 пъти. 

В САЩ има нов консенсус, който гледа скептично на ползите от глобализацията, дава приоритет на вътрешните интереси пред международните и предпочита широкомащабни субсидии, за да се ускори зеленият преход и да се стимулира домашното производство. На фона на тази политика от страна на Запада, правителствата на други места по света изпитват по-малък натиск да реформират собствените си икономики. Аржентинските привърженици на свободния пазар през 90-те години се основаваха на дълбоките връзки със Съединените щати, които днес вече са много по-слаби. 

Либерализацията - провал или успех в дългосрочен план? 

И все пак мнението, че "смелата икономика" се е провалила, не издържа на проверката на времето, въпреки че нейните проекти често причиняват краткотрайна "болка". През 90-те години трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония либерализират цените и пазарите на труда. Това им позволява да преминат от членство в Съветския съюз към членство в еврозоната в рамките на 25 години.

През 2010 г. Гърция осъществява много реформи, изисквани от МВФ и европейските власти. Входящите преки чуждестранни инвестиции впоследствие нарастват рязко и тази година се очаква БВП на Гърция да нарасне с около 2.5% - един от най-силните темпове на растеж в Европа. 

Неотдавна мнозина твърдяха, че Китай е отхвърлил пазарната либерализация и е постигнал успех. Но настоящата икономическа слабост на Поднебесната империя при президента Си Дзинпин, включително проблемният имотен пазар, поставят под съмнение това схващане.

Все повече изследвания показват, че "смелата икономика" до голяма степен е постигнала целите си. Доклад на Антони Естевадеордал от Американския институт в Джорджтаун и Алън Тейлър от Калифорнийския университет в Дейвис проучва ефекта от либерализирането на митата върху вносните капиталови и междинни стоки от 70-те години до края на 20-и век, като установява, че политиката повишава растежа на БВП с около един процентен пункт. 

Десет години след началото на „вълната на реформите“ БВП на глава от населението е с приблизително шест процентни пункта по-висок, отколкото би могло разумно да се очаква иначе, според документ, публикуван през 2017 г. от икономисти от Европейската централна банка, който анализира 22 страни с различни нива на доходи от 1961 до 2000 г.

Междувременно документ, публикуван през 2021 г. от Ануша Чари от Университета на Северна Каролина, Чапъл Хил и Питър Блеър Хенри и Хектор Рейес от Станфордския университет, открива няколко положителни ефекта на реформите в развиващите се страни - от стабилизирането на инфлацията до отварянето на капиталовите пазари. Например, либерализацията на търговията има тенденция да повишава средния темп на растеж на БВП за десетилетие с повече от 2.5 процентни пункта годишно. В друг документ, фокусиран върху Латинска Америка, Илън Голдфейн, президент на Междуамериканската банка за развитие, и колегите му признават, че растежът е разочароващ, но също така твърдят, че без някаква част от политиките на Вашингтонския консенсус би било трудно, ако не и невъзможно, да се постигне макроикономическа стабилност и да се възстанови достъпът до чуждестранно финансиране в края на 80-те и началото на 90-те години. Други изследвания са установили по-бърз растеж в Африка от 2000 г. сред реформиращите се страни.

На повечето места, където изглежда, че реформите се провалят, проблемът е в липсата на ангажираност. Пример за това е Украйна, където дори преди пандемията от COVID-19 и инвазията на Русия, БВП на човек беше по-нисък, отколкото при разпадането на Съветския съюз. В началото на 90-те години на миналия век става ясно, че правителството не приема насериозно "смелата икономика". В меморандум, написан за Световната банка през 1993 г. от икономистите Саймън Джонсън и Олег Устенко, се отбелязва, че „само по-строг и по-радикален набор от политики може да предотврати хиперинфлацията, но нито един политически лидер не изглежда склонен да приеме тези мерки“. Това, което срива Аржентина през 2001 г., не е либерализацията, както обикновено се приема, а запазването на голям бюджетен дефицит.

Може би Хавиер Милей ще докаже, че обвиненията срещу пазарната свобода са грешни. Може би той ще спечели изборите и ще проведе разумни икономически реформи, което би помогнало изключително много на страната и би показало на останалия свят един възможен път за икономическо развитие. "Смелата икономиката" може да е разрушителна, но се отплаща дългосрочно, пише още The Economist.