В началото на 2025 г. Кристоф Де Мил пое позицията на главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на ОББ, както и на кънтри тийм мениджър и председател на Кънтри тийма на KBC Group в България.

Той започва кариерата си в KBC Белгия още през 1995 г. Международният му кариерен път започва през 2006 г. в CSOB Чехия като изпълнителен директор „Банкиране на дребно.

Идва в България през 2011 г. като член на кънтри тийма на KBC Group и изпълнителен директор на първата банка, собственост на белгийската група у нас – СИБАНК. През 2011 г. е назначен за изпълнителен директор МСП и ИТ, а през 2014 г. – за изпълнителен директор „Банкиране на дребно“ и „Дистрибуция“ в СИБАНК.

След придобиването на ОББ от KBC Group и сливането на СИБАНК и ОББ, през 2017 г. Кристоф е назначен за главен финансов директор на обединената ОББ и за финансов директор за страната за всички структури на KBC Group в България. Той е и първият лидер по иновации на KBC Group в България.

Кристоф Де Мил пое поста главен изпълнителен директор на ОББ след успешното сливане между ОББ и Райфайзенбанк България, което той ръководеше в ролята си на генерален мениджър на Интеграционния офис между 2022 и 2024 г.

През април регулаторните органи, в лицето на БНБ и ЕЦБ, одобриха официално встъпването му в длъжност.

Само седмица по-късно екипът на Darik Business Review се срещна с него, за да разбере какви са плановете му за банката през следващите години, както и кои са трудностите, които очаква по време на влизането на България в еврозоната.

Г-н Де Мил, поемате поста на главен изпълнителен директор в момент, в който България очаква да се присъедини към еврозоната, като актуалната възможна дата за момента е 1 януари 2026 г. Кои са основните промени и най-сложните процеси, които очакват банките, за да се случи безпроблемно този процес?

Банките вече започнаха своята подготовка за приемането на еврото в България преди две години. Съдейки от моите контакти в сектора, а ако говорим и за самата ОББ, банковият сектор е готов да направи техническия преход към еврото. Не очаквам проблеми от техническо естество от наша страна, което означава, че няма да има технически проблеми и за нашите клиенти.

Готови сме и за периода на двойната визуализация преди да приемем официално еврото. Ако всичко мине по план, ще я стартираме в приложението и банковите клонове в началото на юли.

Между другото, това, което наблюдаваме сега е, че не само банките, но и други сектори постепенно въвеждат двойна визуализация. Смятам, че самата ОББ и секторът, като цяло, ще сме готови навреме.

Това, което подготвяме в момента, е обмяната на парите в брой, като това е най-трудната задача за нас, като сектор. Ние се подготвяме изцяло под ръководството на регулатора, в лицето на Българска народна банка (БНБ), която води процеса по стратегията за обмяна на парите в брой. Това обаче ще бъде трудна логистична задача. Не защото ние няма да бъдем готови, а защото това е трудна задача за всяка една държава, която приема еврото.

В този процес има три компонента: първият е, че ние трябва да сме готови да предоставяме евро на нашите клиенти още преди първи януари 2026 г. От логистична гледна точка, това е важен елемент.

На второ място, след първи януари трябва да превалутираме всички левови сметки и операции в евро за нашите клиенти. Когато става въпрос за банковите сметки, това ще е лесно, тъй като обмяната на левове в евро е автоматичен процес.

Третият елемент e, че в хода на следващия период ще трябва да съберем всички левове, а това от логистична гледна точка ще бъде мащабна задача. Според мен, основното предизвикателство за нашия сектор ще бъде обмяната на парите в брой при приемането на еврото, но ние имаме готовност да подкрепим българските граждани в този процес.

Възможно е много хора да поискат да изтеглят пари от банкоматите в първите дни на годината. Готови ли сте за това?

Въпросът с банкоматите е изключително важен. Мисля, че тук също сме напълно готови и ще гарантираме, че всички наши банкомати ще бъдат заредени с двете валути малко преди първи януари.

Това на практика означава, че в машините ще има и левове, и евро. До полунощ на 31 декември 2025 г. банкоматите ще предоставят левове, а от първи януари ще можете да си изтеглите евро от машините. Ние трябва да сме готови с това предварително, защото в противен случай, ако всички машини са заредени само с левове, няма да разполагаме с време да превключим на първи януари.

Кое ще бъде най-трудно за българските клиенти?

Вероятно и за клиентите обменът на пари в брой ще ги затрудни най-мното. Те ще трябва да посетят банкови клонове, които в началото може да са по-натоварени. Но, както вече казах, ще бъдем готови, с малко търпение и разбиране не виждам проблем с това.

Ще проведем и много информационни кампании, за да подготвим нашите клиенти, особено по чувствителната тема за обмяната на парите в брой. Естествено, клиентите могат да внесат своите пари в брой по сметките си преди датата на въвеждане на еврото и така обмяната ще се извърши автоматично.

Какво е бъдещето на физическите клонове – изчезват ли или еволюират?

Краткият отговор е, че банковите клонове няма да изчезнат. Точно обратното, виждате, че дори някои дигитални банки започват да отварят физически клонове, защото знаят, че комбинацията от дигитално и физическо обслужване е важна за клиентите и това ще продължи да бъде така.

Разбира се, това, което банковите клонове ще правят в бъдеще, ще се промени. Ще виждаме все по-често, това, което аз наричам лесни трансакции, да преминават към дигиталното обслужване и това вече е факт към момента.

Банковите клонове ще се превръщат все повече в консултантски центрове. Хората искат да се консултират с експерти при вземането на важни решения, като ипотечни кредити, застраховки и инвестиционни решения. Ние можем и също дигитализираме тези процеси.

Например, днес потребителските заеми се предлагат като дигитална услуга и вие можете да изтеглите потребителски кредит през мобилното си приложение. В момента ние дори внедряваме дигитален процес за ипотечни кредити.

Няма проблем също така да се включите дигитално в инвестиционен фонд или да инвестирате в акции. Преди обаче да предприемат стъпки за някои от тези решения, хората искат да получат съвет и той да идва от човек.

Убеден съм, че нашите клонове ще продължат да съществуват. Възможно е донякъде техния брой да намалее и в тях да се случват различни неща от тези, които се случват днес.

Банковият клон също така е и елемент на доверие. Хората се чувстват по-комфортно и изпитват по-голямо доверие, когато има с кого да разговарят. В банковия сектор ние работим с доверие. Затова банковите клонове ще продължат да съществуват.

Какво е Вашето мнение за лихвената политика и нейното влияние върху кредитирането в България?

Ако погледнем политиката на лихвените проценти в момента, ще видим, че лихвените нива в България не са в съответствие с тези в Европа. Моето наблюдение е, че лихвените проценти в България са по-ниски от средните нива за ЕС както при депозитите, където са почти нулеви, така и при кредитите.

Лихвите по ипотечните кредити в България са средно около 2.5%, докато за Европа средното ниво е около 3.5% и повече. Може да се каже, че лихвените проценти в България се разминават с тези в Европа. Това е така до голяма степен заради обвързаността на курса на лева с еврото, но и заради факта, че нашият пазар е изключително ликвиден.

На нашия пазар има много ликвидност под формата на депозити, а банките, които привличат тези депозити, трябва да направят нещо значимо с тях. Първото нещо, което ние, като банка, искаме да направим с тези депозити, е да ги отпуснем на клиенти под формата на кредити.

Тук е в действие икономическият принцип на предлагането и търсенето. Има голямо предлагане на депозити, а ние предоставяме това предлагане на пазара, което означава, че лихвените проценти са относително ниски. Това е ситуацията, която наблюдаваме в момента на пазара.

Понякога получавам въпроси дали очакваме след приемането на еврото лихвените проценти в България много бързо да се изравнят с тези в Европа. Аз смятам, че това няма да се случи рязко, а постепенно.

Това е така, тъй като след приемането на еврото задължителните минимални резерви ще бъдат освободени в голяма степен. Ликвидността на нашия пазар вече е висока и ще стане още по-висока след освобождаването им.

Поради тази причина смятам, че след приемането на еврото лихвените проценти ще останат сравнително ниски, както са и днес, както по депозитите, така и по кредитите, като сближаването им с европейските лихвени равнища ще бъде постепенно.

Когато става въпрос за кредити, смятам, че в близко бъдеще търсенето в България ще остане стабилно, в това число на ипотечни кредити, потребителски кредити и бизнес кредити.

Ако погледнем към бизнеса, виждаме, че икономическото доверие е добро. Хората инвестират, икономиката е в добра форма, така че търсенето на кредити от страна на бизнеса ще продължи.

Търсенето на кредити от страна на физически лица също е налице, защото хората изкарват повече пари. Тъй като печелят повече, те искат да си купят къща, кола и т.н. и имат възможност да теглят кредити.

ОББ предприе инициатива, свързана със семейния бизнес, можете ли да ни разкажете какво представлява тя?

В последните няколко години се фокусираме върху семейния бизнес, защото семейният бизнес в България е един от онези, които създават най-голяма заетост. Почти 30% от компаниите в България са семейни. Това е една голяма група от компании и голяма група от хора, които работят в тези компании.

По тази причина те имат много важно бъдеще в икономическата среда. Обикновено семейните бизнеси искат да продължат да растат. Те са добре организирани, а отношенията между компанията и семейството е много близка. Това е нещо хубаво, защото, ако вие, като семейство, разполагате с бизнес, ще се борите за него.

Един елемент, който трябва да вземем предвид при всеки семеен бизнес, е планирането на наследяването. Майките и бащите основават компанията, след това се включват децата, а доста често преходът между отделните поколения е нещо много важно, но и нещо, с което нашите клиенти понякога изпитват затруднения.

По тази причина стартирахме тази инициатива, свързана със семейния бизнес. Това, което правим, е, че веднъж годишно организираме събитие на име NextGen, на което срещаме семейни бизнеси, които да се учат едни от други как се случват нещата при подобни преходи.

В момента имаме около 100 клиента, които участват в тези събития и предоставят техните съвети и мнения.

Има и друга част на инициативата - ОББ Академия NextGEN, която съществува от три години. Тя е фокусирана върху наследниците – второто или третото поколение в една семейна компания.

Това, което се опитваме да правим, е да предоставяме нашите съвети на младите предприемачи на бъдещето за това за какво трябва да внимават и как могат да осъществят прехода с родителите им в компанията.

Семейните бизнеси са много важна и стабилна част от нашата икономика, а ние се опитваме да улесняваме прехода между основателите и следващото поколение и да помагаме на по-младото поколение с навлизането в бизнеса.

Кое, според Вас, е най-голямото предизвикателство пред банковия сектор в момента?

Смятам, че пред банковия сектор като цяло има три големи предизвикателства.

Първо, за нас е предизвикателство какво ще се случи в геополитически план. Виждате търговските войни на САЩ, войната в Украйна. Тези геополитически елементи оказват икономическо въздействие върху нас, като сектор. Това може да окаже въздействие и върху инфлацията, като независимо дали тя се понижава или нараства, това оказва въздействие върху нас.

На второ място, това може да окаже въздействие върху лихвените проценти. Заради подобни геополитически събития централните банки може да повишат лихвите или пък да ги понижат. Каквото и да се случи, това оказва въздействие върху нас. Геополитическата среда е важна и винаги е предизвикателство. Това означава, че трябва да сме много гъвкави и да се приспособяваме към случващото се в макроикономическата среда.

На трето място, не само в България, но със сигурност и в България, е демографията - човешкият капитал. Намирането на подходящи хора очевидно е предизвикателство.

Ние, като сектор, също сме засегнати. Винаги сме смятали, че борбата е за най-добрите таланти, но на практика все повече борбата вече е просто за хора, в които да инвестираме и да обучаваме. Демографското развитие в България за нас определено е предизвикателство.

А каква е ролята на дигитализацията в развитието на банките и в отношенията им с клиентите?

Дигитализацията е предизвикателство, но в същото време и възможност  за нашия сектор, защото клиентите вече правят много от нещата сами. Това, което наричам клиентски път, в миналото беше простичко - клиентът посещава банков клон, провежда разговор, сключваме сделката и всичко приключва. Или пък влиза в мобилното приложение, закупува продукт и всичко приключва.

Това, което виждам днес, е, че клиентите са навсякъде. Те първо разглеждат уебсайта, след това идват в банковия клон за съвет, но не сключват сделка, а си тръгват, след като са получили съвет и отново посещават уебсайта и довършват своята работа дигитално.

За нас, като сектор, запазването на контрол над целия клиентски път е предизвикателство. Наричаме това „нашите екосистеми“, тъй като трябва да мислим не само за дигиталното и физическото, но и за партньорства с трети страни и т.н.

Пример за това е клиент, който иска да си купи автомобил. Той посещава уебсайт в търсене на автомобил. След това посещава дилър на автомобили, а след това отива в лизингова компания, за да получи оферта.

След това се връща у дома, за да си помисли, след което отива отново при автомобилния дилър. Където и да се намира клиентът в този път, ние, като финансова институция, трябва да сме наясно, за да можем да знаем кога трябва да сме там, за да помогнем и кога не.

Кои са важните неща, които трябва да правите, за да удовлетворите и съхраните доверието на клиентите?

Смятам, че трябва да поддържаме нещата прости. Ние създаваме много иновативни неща за нашите клиенти, а тези иновации са доста сложни. Работим с данни, изкуствен интелект и т.н. Създаваме сложни неща и трябва да внимаваме да не прехвърляме тази сложност на клиентите. Когато създаваме креативни неща, те трябва да опростени за клиента или ще го изгубим.

Важно предизвикателство е и сигурността. Все повече неща стават дигитални, но това означава, че има все по-голям риск за киберсигурността. Тъй като работим с доверие, ние, като банков сектор, трябва да инвестираме много в защита на данните и киберсигурност.

Хакерите се опитват да бъдат поне една стъпка напред, те винаги се опитват да ни надхитрят, затова инвестираме в сигурност, за да гарантираме, че парите и данните на нашите клиенти са в безопасност.

Какви са плановете ви за банката и целите, които си поставяте?

Плановете за в бъдеще са много ясни. Ние инвестираме много в удобството на клиентите и се опитваме да улесним живота им както в дигиталните ни канали, така и във физическите клонове. Инвестираме много в опростяване на процеси и иновации.

Инвестираме също така в устойчивост. Каквото и да прави Доналд Тръмп, глобалното затопляне няма да спре. За нас инвестирането в устойчивост и подпомагането на клиентите ни в това отношение е важен фактор в цялостната стратегия.

Третият елемент са инвестициите в служителите. Все по-трудно е да се намират хора. По тази причина ние инвестираме в нашите служители не само чрез обучения, но и в това да се опитваме да им предоставим смислена работа, която им харесва.

Това, което бих искал да постигна в следващите няколко години с ОББ, на първо място, е тя да бъде считана за най-удобната банка.

На второ място, бих искал ОББ да бъде считана за най-професионалната банка и хората да знаят, че когато я посещават, получават наистина професионални съвети.

Третият елемент  - бих искал ОББ да бъде място, на което на хората наистина им харесва да работят. Най-важното са клиентите, които оценяват това, което правите по отношение на удобство и професионални съвети и работодател, за когото хората харесват да работят.

В София или в по-малките градове ви е по-трудно?

Когато говорим за създаването на удобство за клиентите и предоставянето на професионални съвети, е без значение къде е по-лесно в по-големите или в по-малките градове. Трябва да се инвестира в иновации, опростяване на процеси и обучение на хора.

От друга страна, намирането и мотивирането на хора е малко по-трудно в най-големите градове, защото в населени места, като София, Пловдив, Варна и Бургас, хората разполагат с много възможности.

Ако искате да привлечете хора, които да работят за вас и да ги задържите, в по-големите градове е малко по-сложно. Ние сме наясно с това и работим по въпроса.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !