Държавните ценни книжа са удачна форма на инвестиция за гражданите, на фона на ниските лихви по банковите депозити. Държавната хазна също би спестила много, ако се финансира на вътрешния пазар, вместо да продава облигации на външни инвеститори. 

Това коментира проф. Стефан Петранов от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио. 

По думите му, у нас този финансов инструмент все още не е популярен сред домакинствата, но това може да се промени с повишаването на финансовата култура. 

Какво представляват държавните ценни книжа? 

Държавните облигации са инструменти, които служат за финансиране на държавните разходи. 

"Когато държавите имат дефицит в бюджетите си, както България в момента, те имат нужда да го финансират. Това става с емитирането на ДЦК, които инвеститорите купуват.

По този начин държавата получава пари, а с настъпването на падежа на облигационната емисия тя има задължението да се разплати с кредиторите, разбира се, срещу съответната лихва", обясни проф. Петранов. 

Той припомни, че с промените в икономическия цикъл се променя и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти са ниски, интересът към държавните ценни книжа, и въобще към дълговите финансови инструменти, е нисък. Той нараства, когато доходността се покачва, както е в момента. 

Каква е разликата между банковия депозит и покупката на държавни ценни книжа? 

"Последните емисии на български държавни ценни кинжа станаха на международните пазари и там лихвата е между 4.5 и 5 на сто. В банките в момента средните лихви са около 0.5%.

Тоест разликата в доходността между облигациите и депозитите е приблизително 4% годишно, което е доста", заяви икономистът. 

Той е на мнение, че до този момент у нас няма голям интерес към българските ДЦК от страна на физическите лица и фирмите. Статистиката показва, че не повече от 2-3% от българския държавен дълг се държи от българските фирми и домакинства. 

"Една от причините за това е фактът, че доскоро лихвите бяха много ниски. Другата обаче е, че липсва "маркетинг" от страна на държавата и няма никакви опити държавните ценни книжа да бъдат пласирани сред гражданите", заяви Петранов. 

Защо българите не инвестират в ДЦК? 

Според проф. Стефан Петранов, нормативната уредба в момента може и да не е подходяща за подобна директна продажба на облигации "на дребно", но това би могло да се промени.

Според него, за държавата в момента е по-лесно да се финансира от професионалните инвеститори на вътрешния и външния пазар, а и финансовата култура на повечето домакинства не е достатъчно висока, поради което облигациите не са познати за повечето хора. 

"Чуждестранните инвеститори, с тяхната висока финансова култура, познания и вековен опит на пазарите, купуват български ценни книжа. Само преди две-три седмици България пласира 2.5 милиарда евро на международните пазари.

Защо ние да нямаме доверие в собствената си държава, ако чуждестранните банки и фондове да имат?", заяви Петранов. 

Той даде пример с други европейски държави, като Румъния, Хърватия, Унгария и Италия, които пускат специални емисии държавни ценни книжа за гражданите.

Там тези инструменти са част от традиционния инвестиционен портфейл на домакинствата, докато у нас спестяванията се насочват основно към банкови депозити и имоти. 

Има ли полза държавата от емитирането на ДЦК за домакинствата? 

"За държавата има огромен смисъл да търси допълнителен ресурс от вътрешния пазар. Ползата за нея е дори по-голяма, отколкото за самите домакинства, защото тяхната финансова култура постепенно се повишава и те по един или друг начин ще потърсят по-висока доходност за своите спестявания.

Ако не могат да си купуват български държавни облигации, те ще се насочат към чуждестранните - нещо, което става и в момента. Най-големият ефект обаче е за Министерство на финансите и за българския бюджет, тъй като тъй би могъл да се финансира с 1 или 1.5 процентни пункта по-ниски лихви, отколкото в момента", обясни проф. Стефан Петранов. 

Според него, една подобна стратегия би могла да спести държавни разходи от порядъка на 150 млн. лв. годишно.