Учените са открили скрита екосистема с обширна система от лагуни в солените равнини на Пуна де Атакама - сухо плато в Аржентина.

Гигантските й строматолити биха могли да дадат поглед към най-ранния живот на Земята и вероятно дори на Марс, според нови изследвания, цитирани от CNN.

Строматолитите са слоести скали, създадени от растежа на синьо-зелени водорасли или цианобактерии чрез фотосинтеза.

Структурите се считат за едни от най-старите екосистеми на Земята, според НАСА, представляващи най-ранните фосилни доказателства за живот на нашата планета отпреди най-малко 3½ милиарда години.

„Те със сигурност са подобни на някои от най-ранните макрофосили на нашата планета и са наистина рядък тип среда на съвременната Земя“, казва Брайън Хинек, професор в катедрата по геологични науки в Университета на Колорадо Боулдър, който помога за документирането на екосистемата.

„Те са прозорец в далечното минало за това как е изглеждал животът на нашата планета преди 3.5 милиарда години,“ допълва ученият.

Древните гигантски строматолити са широко разпространени в докамбрийската ера на Земята, обхващаща ранния период от преди около 4.6 млрд. до 541 млн. години, но днес се срещат рядко по света.

Най-добре развитите подобни райони са на Бахамските острови и в Залива на акулите в Западна Австралия, според организацията с нестопанска цел Bush Heritage Australia.

Съвременните строматолити са относително малки, казва Хайнек, докато древните строматолити растат до 6 м височина и 5 до 7 м ширина. Откритите строматолити под водите на лагуните на Пуна де Атакама са широки до 4.5 мм и високи няколко метра, според Университета на Колорадо Боулдър.

Строматолитите са склонни да растат в алкални условия, но системата от лагуни на Пуна де Атакама е кисела. Почти всички откривани досега са карбонатни скали (направени от варовик), но тези структури са съставени предимно от минералите гипс и халит (каменна сол), казва Хайнек.

Не е ясно защо строматолитите са толкова големи, според учения, но той предполага, че вътрешната екосистема е необезпокоявана за дълъг период от време, което им е позволило да растат безпрепятствено.

Повече за древните строматолити

За разлика от съвременните строматолити, древните растат в период, в който в атмосферата липсва кислород.

При тези условия микробите им използват аноксигенна фотосинтеза, която не изисква кислород, за да преобразуват светлинната енергия в съединения, които поддържат живите клетки.

„Зрелищно е да се открият структури, които биха могли да бъдат биогенни (произведени от живи организми) на тази необичайна надморска височина“, казва Питер Вишер, професор по морски науки в Университета на Кънектикът, изследвал задълбочено строматолитите.

„Основен проблем с откритието, независимо дали е биогенно или не, е, че тези структури се образуват в присъствието на кислород (в настоящата атмосфера). Допреди 2.3 милиарда години не е имало такъв“, допълва професорът.

Докато строматолитите днес са в среда, съдържаща кислород, Хайнек вярва, че слоевете по-надолу в скалата имат малък или никакъв достъп до него и се образуват активно от микроби, използващи аноксигенна фотосинтеза. Това би направило структурите подобни на онези от зората на планетата.

Хинек забелязва системата от лагуни чрез сателитни изображения през април 2022 г., когато изучава друга лагуна в Северозападна Аржентина, разполагаща с по-малки строматолити с микроби, които използват аноксигенна фотосинтеза.

„Не сме сигурни дали микробите участват активно в техния растеж (в новооткритите строматолити). Ние смятаме, че да. Но все още не сме направили експериментите, за да се опитаме да разберем тази част“, казва Хинек, който документира предварителните наблюдения с микробиолога Мария Фариас, съосновател на Punabio SA Environmental Consulting.

„Има много работа за вършене. Току-що ги открихме и само сме се докоснали до повърхността,“ допълват учените.

Възможен прозорец към древен Марс

Ако строматолитите се произвеждат от микроби, използващи аноксигенна фотосинтеза, откритието може да даде представа за възможността за живот на древен Марс, казва Хайнек.

„Идентифицирахме повече от 600 древни езера на Марс, може дори да е имало океан. Така че в началото е било много по-подобно на Земята“, допълва той. И посочва, че минералите гипс и халит, открити в строматолитите в Аржентина, се намират и в солни находища из целия Марс.

„Ако Марс някога е развил живот чрез фотосинтеза, това е типът нещо, което щяхме и трябва да търсим (строматолити)“, казва Хайнек, който е и научен сътрудник в Лабораторията за атмосферна и космическа физика на Университета на Колорадо Боулдър.

„Ако искаме да намерим някакви вкаменелости на Марс, това е най-доброто ни предположение за това какви биха били те, защото са най-старите от земните скални записи.“ Хинек се надява скоро да се върне в лагуната, за да проведе повече изследвания на строматолитите.