Войните на изтощение, в каквито обикновено се превръщат широкомащабните конфликти между усъвършенствани във военно отношение противници като Русия и Украйна, често се решават от това коя страна има по-добра оръжейна индустрия. 

Икономиката на Русия е почти 14 пъти по-голяма от тази на Украйна, но комбинираните ресурси на украинските съюзници са толкова мащабни, че тя би трябвало да може да спечели. Но конфликтът вече навлиза в третата си година, а към момента изглежда, че руската отбранителна индустрия е тази, която бавно обръща войната в своя полза, пише The Economist. 

Нищо не илюстрира проблема по-ясно от артилерийските снаряди. В разгара на лятната контраофанзива на Украйна тя използва около 7000 снаряда на ден - значително повече от руснаците. От миналия месец, насам тази тенденция постепенно се обърна - украинските сили бяха ограничени до около 2000 снаряда на ден, докато руснаците изстреляха пет пъти повече. 

Според експерта от британския мозъчен тръст Royal United Services Institute Джак Уотлинг, Западът е изправен пред избор - да даде на Украйна това, от което се нуждае, или да отстъпи невъзвратимо предимство на Русия.

Защо военната подкрепа за Украйна намалява? 

И САЩ, и Европейският съюз имат проблеми с предоставянето на достатъчно помощ за Украйна. Във Вашингтон пакетът за подкрепа на стойност 61 милиарда долара беше задържан в Конгреса поради спор за имиграцията. 

В Брюксел 50 милиарда евро финансова подкрепа беше възпрепятствана от ветото на проруския лидер на Унгария Виктор Орбан. Европейците са оптимисти, че помощта ще бъде отпусната на срещата на върха през февруари. Но Украйна се тревожи, че американските партийни сблъсъци и враждебността на Доналд Тръмп ще "задушат" подкрепата от Пентагона. А това може да остави Киев изцяло зависим от Европа.

До момента военната помощ, отпусната на Украйна от ЕС надхвърля 44-те милиарда евро, предоставени от САЩ. Само Германия е осигурила над 17 милиарда евро, значителна е помощта и на скандинавските страни. Картината в останалата част на континента обаче е неравномерна. Франция, например, е допринесла с нищожните 0.5 млрд. евро. 

Каква помощ предоставя Европа до момента?

Миналия март ЕС заяви, че ще купи на Украйна 1 милион артилерийски снаряда в рамките на една година чрез Европейската агенция по отбрана. До миналия месец бяха доставени само 480 000, въпреки че Общността все още настоява, че доставката ще бъде изпълнена.

Този месец Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО заяви, че ще помогне на група от членове на ЕС да купят 1000 ракети за противовъздушна отбрана Patriot на стойност около 5 милиарда евро. НАТО няма право да изпраща оръжия директно в Украйна, но заповедта ще даде свобода на страните членки да прехвърлят свои собствени средства за противовъздушна отбрана. 

Програмата на ЕС в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP), стартирана през октомври, ще отпусне 500 милиона евро за увеличаване на производството на снаряди, но реализацията ѝ ще отнеме известно време.

На 9 януари комисарят по вътрешния пазар на ЕС, Тиери Бретон, предложи фонд от 100 милиарда евро за стимулиране на отбранителната индустрия на Европа.  По думите му, подобна мярка ще послужи не само, за да се помогне на Украйна, но и за да се предпази ЕС от оттеглянето на САЩ от НАТО, ако Доналд Тръмп отново влезе в Белия дом. Не е ясно обаче дали идеята ще получи масова подкрепа от държавите-членки. 

Проблемът е, че нито едно от тези усилия не отговаря на спешността на ситуацията. Русия е увеличила военните си разходи с 68% тази година, които достигат 6.5% от нейния брутен вътрешен продукт. Според министерството на отбраната на Естония, руското производство на артилерийски боеприпаси ще достигне 4.5 милиона единици тази година.  

Джъстин Бронк от RUSI смята, че Русия произвежда по 100 ракети с голям обсег на месец - повече от два пъти над капацитета ѝ в началото на инвазията.

Американското и европейското производство на снаряди също нараства, но не достатъчно бързо. Американското производство на 155-милиметрови снаряди е планирано да достигне 1.2 милиона годишно до 2025 г., което би представлявало шесткратно увеличение спрямо миналата година. 

Саш Туса, анализатор по отбраната в консултантската компания Agency Partners, изчислява, че европейското производство ще достигне 1.25 милиона за същия период. Но за разлика от САЩ, където фабриките за боеприпаси са държавна собственост, Европа зависи от частни фирми, което прави увеличенията по-малко сигурни.

Кой произвежда оръжия в Европа? 

Европа има четири основни производителя на боеприпаси - германската Rheinmetall, британската BAE Systems, френската държавна Nexter и Nammo, която е собственост на норвежкото и финландското правителство. След Студената война  тяхното производство е съсредоточено върху създаването на по-малко, по-сложни системи. Тим Лоуренсън от Международния институт за стратегически изследвания казва, че са започнали да приличат на "занаятчии", изработващи малък брой изящни продукти. 

Преди да се пренасочат към динамични производствени линии, те искат правителствата да осигурят сигурността на многогодишните договори, казва Ян Пай, който оглавява ASD, Европейската търговска организация в областта на отбраната.

"Нашите поръчки вече са три пъти по-високи, отколкото през март 2022 г.“, коментира пред изданието директорът на Nammo  Мортен Брандцаег. Той казва, че увеличеният производствен капацитет е толкова огромен, че правителството трябва да помогне на индустрията да сподели риска. Но законите за конкуренцията на ЕС възпрепятстват преките инвестиции в индустриалната база, които Пентагонът в САЩ, например, може да направи.

Най-перспективният европейски производител е Rheinmetall. Компанията се е ангажирала с годишно производство на 700 000 артилерийски снаряда до края на 2024 г. и тази година ще отвори производствени мощности и съоръжения за поддръжка в Украйна за бронирани превозни средства. Повечето от поръчките се плащат от Германия. 

Един от начините Европа да развие военния си потенциал е чрез облекчаване на техническите спецификации. И без това снарядите рядко отговарят на прецизно настроените западни изисквания за точност, когато се изстрелват от остарялата украинска артилерия. А правилата за безопасност при дългосрочно съхранение нямат смисъл за снаряди, които ще бъдат изстреляни в рамките на дни. Във войните на изтощение нуждата от количество почти винаги надделява над качеството, пише още The Economist. 

Производството на други видове боеприпаси, по-специално на управляеми ракетни системи с множество изстрели (GMLRS) и наземни прехващачи за противовъздушна отбрана (GBAD), е още по-трудно за Европа, която е възложила голяма част от производството на ракетни двигатели на САЩ. 

Министерството на отбраната на Естония изчислява, че Украйна ще се нуждае от 8760 GMLRS годишно до 2025 г., но Европа не може да удовлетвори подобно търсене в достатъчно голям мащаб.

Нико Ланге, бивш съветник в германското министерство на отбраната, казва, че за да може най-големият производител на ракети в Европа, MBDA, да създаде нови фабрики, правителствата трябва да закупят продукция за поне десет години напред. И дори инвестициите да бъдат направени сега, първите ракетите ще могат да пристигнат чак през 2026 г.

Европа ще се опита да задържи Украйна в битката тази година, дори и ако американската помощ пресъхне. В по-дългосрочен план обаче, на фона на все по-несигурната американска подкрепа, ЕС няма друг избор, освен да възстанови своята отбранителна индустрия.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !