Европейските компании и правителства постепенно осъзнават необходимостта от защита на ключовите икономически сектори, свързани с технологиите и вътрешната сигурност.

Някои от тях вече предприемат мерки, но те изглеждат недостатъчни, в сравнение с това, което правят други държави, като САЩ и Япония, пише The Economist. 

Тази седмица Европейската комисия публикува серия от документи и предложения за това как да се наблюдава и ограничава износът на чувствителни технологии и инвестиции в чужбина.

Комисията представи и законодателство за по-внимателен мониторинг на инвестициите от чуждестранни фирми в Европа. 

Основната цел на новите разпоредби е ограничаване на "изтичането" на технологии към Китай, по подобие на това, което се опитват да правят и Съединените щати. Но хората, компаниите и институциите, които се надяват на радикална промяна, ще бъдат разочаровани, пише още изданието. 

Пакетът от мерки далеч не е толкова амбициозен, колкото се предполагаше и не съвпада нито с решителността на САЩ, нито със заявките в съвместното изявление на американския президент Джо Байдън и предстедателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен от март 2023 г., което предвиждаше Брюксел и Вашингтон да работят ръка за ръка. 

Защо ЕС и САЩ защитават критичните си сектори по различен начин? 

Може би се получи така, защото грубите и скъпи решения в американски стил не подхождат на критериите на Европейския съюз, който счита за по-реалистично да подражава на внимателно обмисления подход на Япония.

Първата стъпка обаче е да се разбере какви са истинските стратегически интереси на Европа. За известно време ЕС просто беше въвлечен в американските усилия да противодейства на Китай.

Нидерландия имаше най-силния подобен опит - местната технологична компания ASML, която произвежда оборудване за производство на чипове, забрани експорта на някои от най-съвременните си машини за Китай.  

Сега всяка страна преразглежда собствените си уязвимости, но членовете на Евросъюза бързо разбраха колко трудно е това. Много държави просто са твърде малки, за да направят задълбочен анализ и да предприемат съответните стъпки.

Различните оценки на риска, които Еврокомисията препоръча през октомври, все още продължават. 

През февруари комисията планира да докладва за рисковете за сигурността за най-критичните четири технологични индустрии - модерни полупроводници, изкуствен интелект, квантови изчисления и биотехнологии.

Ще последват доклади и за други рискове, включително устойчивостта на веригите за доставки, безопасността на критичната инфраструктура и излагането на икономическа принуда и други. 

След като становищата са готови, следващата стъпка е да се намери общ език между 27 държави с много различни възгледи. Автократичната Унгария все повече застава на страната на Русия и Китай в рамките на блока. Големите държави членки имат пък малко доверие в самата Еврокомисия. 

"За разлика от тях, силата на Япония в икономическата сигурност се крие в единството на целта", твърди анализаторът на парижкия мозъчен тръст Institut Montaigne Матио Дюшател.

Повече сигурност или повече суверенитет? 

За да намери повече единство в японски стил, комисията иска въпросът за икономическата сигурност да бъде преместен на по-високо политическо ниво.

Тя иска да създаде група за политическа координация на високо равнище, която да договори следващите стъпки. През 2021 г. Япония отиде крачка напред, като издигна контрола върху износа, създавайки специално министерство на икономическата сигурност. 

"Това, от което наистина се нуждаем в Европа, е нещо като Мишел Барние на икономическата сигурност“, казва Тобиас Герке от Европейския съвет за външни отношения, визирайки френския политик Мишел Барние, който преговаря с Великобритания за брекзит от името на страните-членки на ЕС.

Но засега страните от съюза не желаят да обединяват толкова голяма част от суверенитета си.

Част от причините се крият в това, че подобна задача би изисквала много чувствителни икономически данни, които държавите не желаят да споделят.

Институциите на ЕС не притежават кой знае колко такива, а националните министерства са свикнали да се конкурират помежду си, а не само да си сътрудничат.

В Япония информационните потоци между компаниите и правителството са постоянна характеристика както формално, така и неофициално. В METI - японското министерство на търговията и индустрията, служителите наистина разбират компаниите, с които работят, пише още The Economist. 

Не е сигурно докъде ще стигне "смесването" между държавата и корпоративния сектор в Европа.

Япония активно взема дялове в стратегически важни фирми и ги делиства от фондовите пазари. Пример за това е JSR - фирма за материали, която снабдява производителите на полупроводници. Подобен подход би останал като последна и отчаяна мярка в ЕС.   

Диверсификацията като инструмент на икономическата сигурност   

Япония също така е идентифицирала стоки, които са от съществено значение за оцеляването, например медицинските консумативи, и плаща на фирми, които желаят да диверсифицират своя внос.

Ключова част от нейната стратегия, която досега е недоразвита в Европа, е да стане незаменима за света, което изисква ограничена индустриална политика, насочена към няколко ключови високотехнологични сектора.

Европа също трябва да постигне по-бърз напредък в диверсификацията чрез търговски споразумения. Япония е страна по множество скорошни споразумения за свободна търговия, които обхващат повече от 80% от нейния търговски баланс.

Износът на страната за Китай не е нараснал толкова, колкото този на Германия, например. 

ЕС постигна известен напредък в търговските преговори, но споразумението му с Южноамериканския единен пазар, известен като Меркосур, все още не е ратифицирано, а големите сделки с Индия и Индонезия са в застой.

"Ние имаме опит с икономическата принуда и разбираме трудностите. Япония работеше за икономическата си сигурност, преди това да стане модна дума“, казва Казуто Сузуки от Института по геоикономика в Токио.  

И ако Европа иска да постигне подобни нива на защита за своите ключови сектори, със сигурност ще трябва да наваксва, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !