Петролните пазари навлизат в нова фаза на несигурност, след като САЩ влезе във войната между Израел и Иран, а експерти предупреждават за евентуални трицифрени цени на суровината.

Инвеститори следят отблизо реакцията на Техеран след ударите на САЩ по нейни ядрени съоръжения, като външният министър предупреди, че страната му си запазва “всички опции” да защитава своя суверенитет.

Фючърсите на петрола поскъпнаха с над 2% в ранните часове на азиатската сесия. Американският лек суров петрол (WTI) се оскъпи с над 2% - до 75.22 долара за барел, докато световният бенчмарк брент поскъпна с близо 2%, достигайки до 78.53 долара за барел.

„Съществува реален риск пазарът да преживее безпрецедентни нарушения на доставките през следващите седмици - от много по-сериозен характер, в сравнение с със шока в цените на петрола през 2022 г. след началото на войната в Украйна“, заяви пред CNBC Сол Кавоник, старши енергиен анализатор в MST Marquee.

Въпреки че реакцията на пазара след американските удари е не толкова агресивна, колкото преди малко повече от седмица, когато Израел започна въздушни удари срещу Иран, наблюдатели от индустрията смятат, че последните събития въвеждат нова ера на нестабилност за петролните пазари - особено в очакване на потенциални ирански контрамерки.

Затваряне на Ормузкия проток?

Заплахите за блокиране на Ормузкия проток, след като иранският парламент е одобрил затварянето му, според държавните медии, засилиха пазарната нестабилност.

Протокът, който свързва Персийския залив с Арабско море, е критична артерия за световната търговия с петрол, като през него преминават около 20 милиона барела петрол и петролни продукти на ден. Това представлява почти една пета от световните доставки на петрол.

Ако Иран наистина затвори Ормузкия проток, западните сили вероятно „ще се включат директно в битката“ и ще се опитат да го отворят отново, казва Кавонич пред CNBC, допълвайки, че цените на петрола могат да достигнат 100 долара за барел и да повторят върховете си от 2022 г., ако затварянето продължи повече от няколко седмици.

„Дори и известна степен на затруднение на преминаването през протока би могла да доведе до сериозно покачване на цените на петрола“.

Други експерти от индустрията споделят мнението на Кавонич.

САЩ и нейните съюзници, в крайна сметка, ще отворят отново пролива, но ако Иран използва всичките си военни средства, конфликтът може „да продължи по-дълго от последните две войни в Персийския залив, казва Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group.

А ако Иран реши да атакува производството или енергийните потоците в Персийския залив, той има способността да наруши доставките на петрол и втечнен природен газ, което ще доведе до рязък скок на цените. Според Макнали:

„Продължителното затваряне или унищожаване на ключова енергийна инфраструктура в Персийския залив може да тласне цените на суровия петрол до над 100 долара за барел“.

Индексът на волатилността при петрола на CBOE, който измерва пазарните очаквания относно 30-дневната волатилност при цените на суровия петрол, е при нивата си от март 2022 г., достигнати малко след като Русия нахлу в Украйна.

Въпреки че съществува известна степен на несигурност относно това как случващото се в Близкия изток би могло да се отрази на предлагането на петрол, Анди Липоу от Lipow Associates отбелязва, че настоящите събития имат различна тежест.

„Този ​​път усещането е различно, предвид ракетните залпове, продължаващи повече от седмица, а сега и прякото участие на САЩ“, казва той, като допълва, че цената на петрола може да достигне 100 долара за барел, ако износът през Ормузкия проток бъде засегнат.

Въпреки че опитът за блокиране на водния път между Иран и Оман може да има дълбоки последици за по-широката икономика, заплахите за блокиране на Ормузкия проток са предимно риторични, като експертите казват, че това е физически невъзможно.

„Така че общата картина е малко смесена и мисля, че трейдърите ще бъдат предпазливи, без да се паникьосват, освен ако няма по-реални доказателства“, казва Вандана Хари, основател и главен изпълнителен директор на Vanda Insights.

През 2018 г. Иран заплаши да затвори Ормузкия проток - на фона на засиленото напрежение, след като САЩ излязоха от ядрената сделка и възобновиха санкциите.

Подобни заплахи бяха отправяни и през 2011 г. и 2012 г., когато високопоставени ирански служители, сред които тогавашният вицепрезидент Мохамед Реза Рахими, предупредиха за възможно затваряне, ако западните държави наложат още санкции върху износа на петрол на Иран заради ядрените му дейности.

Освен това, трябва да се отбележи, че иранската енергийна инфраструктура досега не е била мишена, дори и при ескалацията на конфликта наскоро, казва Ребека Бабин, старши енергиен трейдър в CIBC Private Wealth.

„Изглежда, че и двете страни имат стимул петролът да не попада в линията на огъня, поне засега“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !