В началото на януари тази година американският производител на чипове Intel се превърна в първия собственик на ново оборудване за производство на полупроводници, изградено от холандската компания AMSL.

Машината за проектиране на наноскопични модели на чипове върху силициеви пластини ще работи в завода на Intel в Орегон. 

Подобно на авангардния си продукт, холандският му производител също е пълен с изненади. Пазарната стойност на компанията се е увеличила четирикратно през последните пет години - до 260 млрд. евро, което я прави най-скъпата технологична фирма в Европа, пише The Economist. 

Между 2012 г. и 2022 г. продажбите и нетната ѝ печалба са нараснали приблизително четири пъти, съответно до 21 милиарда евро и 6 милиарда евро.

В края на 2023 г. оперативният марж на ASML надхвърля 34%, което е удивително за хардуерен бизнес. Рентабилността на компанията надхвърля дори тази на Apple - най-големия производител на потребителска електроника в света.

ASML държи монопол върху ключово звено в най-критичната верига за доставки в света. Без нейните машини е почти невъзможно да се направят авангардни чипове за смартфоните и центровете за данни, където се обучава изкуственият интелект.  

Прогнозата за глобалните продажби на полупроводници е да се удвоят до 1.3 трилиона долара до 2032 г., затова всяка голяма страна и всеки водещ производител на чипове иска оборудването на ASML.

Компанията стана толкова важна в китайско-американската техническа битка, че американското правителство ѝ оказа натиск да отмени планираните доставки на по-старите си машини в Китай. 

На какво се дължи възходът на ASML? 

Грандиозният успех на ASML е подкрепен и от два други, по-малко очевидни фактора. Компанията създаде мрежа от доставчици и технологични партньори, която може би е най-близката европейска аналогия на Силициевата долина.

А бизнес моделът на компанията гениално съчетава хардуера със софтуера и обработката на данни. Тези незабелязани елементи от успеха на холандската компания опровергават тезата, че Старият континент не е в състояние да развие успешна дигитална платформа.

Сложните машини на ASML, всъщност, изпълняват проста задача - проектират чертежи на чипове върху фоточувствителни силициеви пластини.

През 1986 г., когато е доставен първият модел на компанията, отделните транзистори измервали микрометри, а самата инсталация наподобявала фотокопирна машина. Днес транзисторите са хиляди пъти по-малки, а литографското оборудване на ASML е най-сложното, създавано някога. 

ASML и партньорите ѝ изпълняват този невероятен технологичен "трик" с инженерство, граничещо с научната фантастика. Процесът започва с мощни лазери, изгарящи капчици разтопен калай, всяка от които е с дебелина около една пета от тази на човешкия косъм и се движи с над 250 км/ч.

Това произвежда светлина с изключително къса дължина на вълната, която след това се отразява от набор от огледала, толкова гладки, че най-голямата неравност по повърхността им е не по-голяма от разстоянието, на което тревата може да порасне за милисекунда.

И за да може производителяте на чипове да осмисли производството на нещо толкова авангардно, най-новият модел струва повече от 300 милиона долара.

А за да може да изработва достатъчно чипове, обектът, който държи пластината, наречен "маса", трябва да ускорява по-бързо от ракета и да спира точно на правилното място.

Устройството се произвежда в невзрачна на външен вид фабрика в берлинския квартал Нойкьолн. Това е мястото, където ASML прави, наред с други неща, огледалните блокове, които са едни от най-важните компоненти. 

Как работи екосистемата на ASML? 

Фабриката е илюстрация на необичайната мрежа от доставчици на компанията. Собственикът на завода Berliner Glas беше придобит от ASML през 2020 г., но в момента е нещо средно между независима фирма и звено на холандската компания майка.

Същото важи и за 800-те предимно европейски фирми, които помагат за сглобяването на машините на ASML. Компанията притежава дялове само в няколко от тях, но тяхната взаимозависимост ги кара да действат като една организация.

ASML възлага на външни изпълнители над 90% от производството и наема директно по-малко от половината от приблизително 100-те хиляди души, включени в процеса. Това отчасти се дължи на нейната история. Когато се отделя от Philips през 1984 г., ASML изглежда обречена.

Идеята ѝ да създава „силициеви степери“ (оригиналното име на машината за копиране на чипове) е обещаваща, но няма много други възможности за развитие, особено без производствени линии. Вместо това тя разчита на специализирани доставчици, много от които също са бивши звена на Philips.

Аутсорсингът също е функция на технологията. Различните части на една литографска машина са толкова модерни, че извършването на всичко на едно място би затруднило всяка организация.

Самата икономика на полупроводниците предполага децентрализация, защото индустрията е склонна към "скокове и сривове", защото търсенето се движи нагоре и надолу по-бързо, отколкото производителите на чипове могат да инсталират капацитет. 

Цените се покачват и падат, докато недостигът се превръща в пренасищане. Производителите на оборудване за производство на чипове са изложени на същия цикъл.

Това прави притежаването на всички активи рисковано и е по-добре да се прехвърли известен риск към доставчиците, които могат да го ограничат, обслужвайки клиенти, работещи в различни бизнес цикли.

В същото време, компанията не може да си позволи да ползва по няколко доставчика за едни и същи компоненти, тъй като се изисква строго специфична специализация.

В случая на ASML, техническите изисквания са толкова високи, а производствените обеми толкова ниски (през 2022 г. компанията е доставила само 317 машини), че би било неефективно да се поддържат по няколко доставчика за една част, дори ако могат да бъдат намерени.

За такива важни компоненти, като лазерите и огледалата, които се произвеждат съответно от германските компании Trumpf и Zeiss, това е невъзможно. 

Резултатът е, че ASML се ограничава най-вече до това да бъде архитект на системата. Тя решава кой какво да прави, определя интерфейсите между основните части на своите модули и извършва изследвания и разработки.

Тази настройка улеснява тестването на частите и транспортирането на машините, и, освен това, дава на доставчиците повече свобода, включително да експериментират с нови технологии.

Всичко работи, защото ASML култивира култура на доверие и прозрачност, като същевременно запазва елементи на конкуренция. Инженерни екипи от различни фирми работят заедно, споделят се патенти, както и някои финансови данни, а понякога и печалби.  

В същото време, много доставчици се конкурират косвено помежду си, като предоставят подобни части за различни поколения машини на ASML.

Ако даден доставчик изпадне в затруднение, компанията майка изпраща помощ, или, в краен случай, може да закупи някой доставчик, както се случва с Berliner Glas.

Тази свободна структура позволява на ASML да изпревари някои от по-интегрираните си съперници. Nikon и Canon - две японски фирми, които някога бяха водещи на пазара за литографски машини, така и не успяват да комерсиализират продуктите си от по-ново поколение. 

Технологии от бъдещето

Сега ASML затвърждава господството си, като допълва своя хардуер със софтуер и данни. Когато истинските ракети излитат, траекторията им е колеблива и трябва да бъде изгладена от насочващ компютър, който събира данни, за да предвиди и адаптира курса им.

Подобен е и проблемът на компонентите на литографската машина - само с помощта на много данни, обработвани от изкуствен интелект, те могат да бъдат фино настроени и направени по-точни. А това бързо превръща ASML в AI платформа.

След като Intel получи всички модули за новата си машина, ще отнеме около две седмици, за да сглоби всичко. Адаптирането ѝ към новото място ще отнеме няколко месеца.

Някои части може да са се преместили при транспортиране, гравитацията може да е малко по-различна в Орегон, отколкото Холандия, а други машини наблизо може да създават смущения. Тестовете ще събират данни и ще задействат корекции. 

ASML използва данните от една машина, за да променя настройките на други. От приблизително 5500 устройства, които е продала от основаването си преди 39 години, 95% все още работят, като много от тях продължават да изпращат данни в централата.

Дори ако Canon, Nikon или някой китайски конкурент успее да изгради машини, толкова мощни, колкото тези на ASML, те трудно ще настигнат холандската фирма, тъй като тя продължава да черпи информация от целия си инсталиран капацитет. 

Може ли нещо да застраши господството на ASML? 

Отговорът на този въпрос може би е: "Физиката". Дори и с най-добрия AI, не можете да свивате транзисторите до безкрайност. Ако техническите изисквания станат твърде големи, мрежата от доставчици може да се разпадне.

Икономиката също е рисков фактор. Производителите на чипове може да се отдръпнат от глада за данни на ASML, който се простира до други свързани устройства в техните фабрики, а някои се противопоставят на нейната експанзия. 

На трето място идва геополитиката. Цената на акциите на ASML падна, след анулираните доставки за Китай. В този случай проблемът не беше свързан с потенциалния спад в продажбите, тъй като компанията и без това е затрупана с повече поръчки, отколкото може да изпълни.

По-голямота безпокойство е рискът, че строгият контрол върху износа може след време да накара Китай да изгради своя собствена индустрия за производство на чипове, която да застраши позициите на ASML в сектора. 

За момента обаче мрежата на компанията и нейните ефекти върху екосистемата остават непоклатими и служат като опровергание на всеки, който твърди, че Европа не може да произвежда високи технолотии, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !