Купувачи от цял свят се сдобиват с очарователни стари къщи в изолирани села в Италия. Всички те са мотивирани от различни цели, но имат едно общо нещо: търсят убежище, в което да избягат и да живеят в селска идилия.

48-годишният саксофонист от Чикаго Джошуа Шапиро се впуска в търсенето на la dolce vita в отговор на стремежа си да се отдалечи от Съединените щати, притеснен от политическата промяна в родината му.

През 2022 г. той купува малък изоставен апартамент в село Латронико - дълбоко в южния регион Базиликата, за 22 000 евро, след като прочита статия в CNN Travel за жилищната програма на местните власти, целяща привличане на нови жители и спиране на обезлюдяването.

За момента той пътува до Италия, докато финализира преобразяването на дома си. В бъдеще планира да се премести в него за постоянно.

„Готов съм за следващата глава в живота си. Да бъда саксофонист на свободна практика носи предизвикателства и тъй като търсенето на това, което правя, значително намалява в САЩ, може да открия по-голямо поле за изява в Европа“, казва Шапиро пред CNN Travel.

За него купуването на порутен имот на необичайно място в Италия е и политически ход. „Не ми харесва политическата ситуация в САЩ. Голяма част от електората вярва в друга версия на демокрацията“, казва той.

Шапиро посещава Латронико по време на пътуване до Италия след пандемията. Към страната го тегли „слаба връзка“, която той иска да съживи – дядо му е изпратен във Флоренция по време на Втората световна война.

Латронико обаче съвсем не е Флоренция – селото се намира на пет часа път с кола от Рим и на три от най-близкото международно летище в Бари.

Шапиро признава, че отдалеченото местоположение „му тежи“, докато пътува до този девствен ъгъл на Базиликата - не е очаквал да е на толкова отдалечено място, без директна връзка с влак.

„Целта ми беше да се огледам, да видя какво е достъпно и какво се предлага по отношение на имотите. Със съдействието на заместник-кмета Винченцо Кастелано, който отговаря за жилищната програма, избрах най-лесния за мен вариант“, казва той.

Извивки и завои

Неговият апартамент на втория етаж, който има собствено външно стълбище и самостоятелен вход, е 74 квадратни метра, с две спални и панорамна тераса. Нуждае се от цялостен ремонт, за който Шапиро досега е похарчил около 10 000 евро.

Въпреки вълнението от купуването на евтин дом, приключението, в което се впуска, носи поредица от неочаквани обрати.

Трябва да сложи нови прозорци, да смени плочките на пода и да закърпи пукнатините по стените. Жилището трябва да бъде и обзаведено - Шапиро казва, че първоначално е „трудно“ да се разбере кое обзавеждане ще бъде включено в продажбата на къщата.

Мъжът си спомня първоначалните „културни сблъсъци заради странните мебели“, които намира вътре. Той очаква къщата да върви с обзавеждането, но по този въпрос има „неразбирателство“ със собствениците.

В Съединените щати, казва той, договорът за покупка определя какви мебели са включени в продажбата, но в Латронико това далеч не е ясно. Мебелите, които остават в жилището, са „неизползваеми“, така че Шапиро се отървава от повечето от тях.

Много домове, представени на местния уебсайт, на който собствениците намират купувачи, се продават или отдават под наем с мебели, но това, което, в крайна сметка, остава в тях, обикновено се договаря между страните.

Шапиро не очаква и жилището да е в толкова лошо състояние, след като го оглежда съвсем за кратко, преди да го купи. „Имаше нужда от нов покрив, това беше голяма изненада“, разказва мъжът.

Той пребоядисва и закърпва някои стени – и има още работа за вършене, за да направи жилището напълно обитаемо. „Имаше редица неща, които не очаквах, като например да ремонтирам банята, да купя нов бойлер и да отстраня проблема с влагата в една спалня.

Бях донякъде изненадан от работата, която трябваше да бъде свършена, най-вече поради факта, че жилището е било обитаемо преди да го купя. По-късно открих, че бившите собственици са толерирали доста от недостатъците на мястото“, казва той.

Странни срещи

Мъжът има и странна среща, когато за първи път надниква в къщата, която току-що е купил. Придружен от заместник-кмета Кастелано, Шапиро с изненада открива, че в дома му има наематели - група възрастни монахини.

„Имаше три монахини, които живееха там от известно време - те са били наематели на бившите собственици. Не ме пуснаха вътре, шокирани от идеята, че американец може да се разхожда из къщата им.

За щастие, въпросът е разрешен. Монахините, уверени от Кастелано, че няма да останат без дом, в крайна сметка, си тръгват с предложение за алтернативни жилища от общинския съвет.

Въпреки тези първоначални препятствия, Шапиро казва, че веднага се е влюбил в спокойния, по-бавен начин на живот на Латронико – обратното на това, с което е свикнал в Съединените щати.

„Селцето е малко, разположено в отдалечен планински район. Живея в голям град с милиони хора. Латронико е място, в което мога да си представя, че съм много креативен, свиря, пиша музика“, казва той.

Мъжът посочва, че местните са мили и гостоприемни, но езиковата бариера е трудна за преодоляване.

Шапиро, подобно на всички други чуждестранни купувачи в Латронико, е освободен от плащането на данъци за пет години - мярка, въведена наскоро от кметството, за да привлече нови купувачи от чужбина.

И въпреки неочакваните строителни разходи, той е във възторг, че е имал възможността да купи дом на изгодна цена. В Чикаго, казва той, един апартамент струва 200 000 долара (около 185 000 евро) плюс данък върху собствеността.