Терминът алфа, който се използва във финансите и се обозначава с гръцката буква "α", описва способността на дадена инвестиционната стратегия или портфейл да "победи" пазара, тоест да постигне по-висока доходност от средната.

Поради това алфа понякога се нарича и "свръхвъзвръщаемост" по отношение на даден бенчмарк, когато се коригира за риск. 

Алфа често се използва заедно с друга харектеристика - бета (β), която измерва общата волатилност на широкия пазар, известна като систематичен пазарен риск.

Алфа се използва във финансите като мярка за ефективност, показваща кога дадена стратегия или инвестиционен мениджър са успели да надминат средната пазарната възвръщаемост или друг показател за определен период.

Ефективността на инвестицията се измерва спрямо индекс или бенчмарк, за който се счита, че представя цялостното движение на пазара.

Добавената възвръщаемост на инвестицията спрямо тази на референтния индекс е нейната алфа. Тя може да бъде положителна или отрицателна и е резултат от активно инвестиране.

Бета доходността, от друга страна, може да бъде постигната чрез пасивно инвестиране в индекс, без да се правят опити той да бъде "надминат". 

Как се определя алфа? 

Алфа е един от петте популярни коефициента на инвестиционния риск, заедно с бета, стандартното отклонение, R-квадрата и съотношението на Шарп. Това са статистически показатели, използвани в съвременната теория на инвестиционния портфейл (Modern Portfolio Theory).

Всички тези индикатори са предназначени да помогнат на инвеститорите да определят съотношението между риска и възвръщаемостта на дадена инвестиция.

Активните инвестиционни мениджъри се стремят да генерират алфа в диверсифицирани портфейли, като диверсификацията има за цел да елиминира т. нар. несистематичен риск - или този, който е присъщ за конкретни активи, а не за пазара като цяло.

Тъй като алфа изобразява представянето на портфейла спрямо даден бенчмарк, се счита, че тя представлява стойността, която мениджърът добавя или изважда от възвръщаемостта на фонда.

С други думи, алфа е възвръщаемостта на инвестиция, която не е резултат от общото движение на пазара. Нулева алфа означава, че портфейлът се представя наравно с референтния индекс и че мениджърът не е добавил или загубил допълнителна стойност, в сравнение с широкия пазар.

Ако алфа е положителна, доходността на портфейла е по-висока от средната за пазара, а ако е отрицателна - по-ниска. 

Как се използва алфа в инвестициите? 

Концепцията за алфа показателя често се използва за сравнение с базираните на бета индексни фондове, които следят представянето на широки борсови индикатори, като S&P 500 и Wilshire 5000 Total Market.  

Въпреки че повечето инвеститори биха желали да постигнат положителна алфа в своите портфейли, много от пасивните индексни фондове успяват да "победят" мениджърите на активи през по-голямата част от времето.  

Освен това, тъй като повечето традиционни финансови консултанти начисляват такса за своите услуги и управлението на портфейлите, дори да генерират нулева алфа, крайният инвеститор, в крайна сметка, инкасира загуба.

Ако един финансов мениджър взима такса в размер на 1% от стойността на портфейла за услугите си и в рамките на 12-месечен период успява да постигне положителна алфа от 0.75 за портфейла на свой клиент, размерът на таксата елиминира ползите за инвеститора от положителната доходност. 

Този пример подчертава значението на таксите във връзка с възвръщаемостта и ефективността на инвестиционната стратегия, измерена чрез алфа показателя. 

Хипотеза за ефективния пазар

Според хипотезата за ефективния пазар (Efficient Market Hypothesis), пазарните цени отразяват цялата налична информация за даден актив по всяко време, което означава, че ценните книжа винаги са правилно оценени, т.е. пазарът е ефективен.

Следователно, според хипотезата, няма начин систематично и последователно да се идентифицират и използват подценени или надценени от пазара активи, защото такива не съществуват.

Ако се установят "погрешни" цени, те бързо биват коригирани, което прави пазарните аномалии рядко срещани и краткотрайни.

Емпиричните доказателства, сравняващи историческата възвръщаемост на активните взаимни фондове спрямо техните пасивни конкуренти, показват, че под 10% от всички активни фондове са в състояние да генират положителна алфа за период от над 10 години.

Този процент пада, ако се вземат предвид начисляваните данъци и такси. С други думи, да се намери положителна алфа на пазара е изключително трудно. 

Тъй като бета рискът, тоест общия за пазара, може да бъде изолиран чрез диверсифициране и хеджиране, някои финансисти допускат, че алфа реално не съществува и просто представлява компенсация за поемането на риск, който не е бил идентифициран или е бил пренебрегнат. 

В търсене на алфа 

Алфа обикновено се използва за класиране на представянето на активни инвестиционни фондове, както и на всички други видове инвестиции. Често тя се представя като процент, измерващ как се представя портфейлът, в сравнение с референтния бенчмарк индекс, например 3% или -5%.

По-задълбоченият анализ на показателя включва и т. нар. "алфата на Дженсън", кръстена на американския икономист Майкъл Дженсън, който я използва за първи път през 1968 г.

Той взема под внимание пазарната теория на модела за ценообразуване на капиталовите активи (Capital Asset Pricing Model, или CAPM) и включва коригиран спрямо риска компонент в своето изчисление.

Бета коефициентът се използва в CAPM, който изчислява очакваната възвръщаемост на даден актив въз основа на неговия собствен вътрешен риск и очакваната пазарна възвръщаемост.

Алфа и бета се използват заедно от инвестиционните мениджъри за изчисляване, сравняване и анализ на възвръщаемостта.

Финансовата система предлага на инвеститорите широка гама от ценни книжа, инвестиционни продукти и консултантски опции.

Пазарните цикли също оказват влияние върху алфа коефициента на инвестициите в различни класове активи, поради което показателите за съотношението между риска и възвръщаемостта са изключително важни. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !