През последните няколко години работодателите по целия свят се затрудняват да намерят хора, които да заемат свободните позиции. Платформата Resume.io анализира текущи обяви за работа в LinkedIn, за да открои индустриите, които в момента имат най-голяма нужда от таланти. 

Компанията прави сравнение между 129 държави по света и посочва индустрията, които изпитва най-голям глад за кадри във всяка от тях.  

Проучването включва броя на обявите за работа, публикувани в системата за търсене на работа на LinkedIn като цяло и за всяка индустрия, след котео изчислява кой сектор има най-висок дял обяви за работа на различните места по света. 

Кои са най-търсените кадри?

Оказва се, че в България най-търсени са професионалистите от сектора IT услуги и консултации. Същото важи и за съседните Румъния и Сърбия, както и за по-голямата част от Източна Европа. 

В Гърция и Северна Македония се търсят най-много кадри в сферата на информационните технологии и интернет, а в Турция секторът с най-голяма нужда от кадри е софтуерното инженернство. 

Водещите европейски икономики Германия и Франция, както и Великобритания, която вече не е част от ЕС, имат най-големи затруднения с попълването на свободните работни позиции в отделите по човешки ресурси. 

Експертите по набиране на персонал се търсят в повечето страни по света (в общо 28 това са най-търсените кадри), заедно с IT услугите и консултациите (също в 28 държави). 

Оказва се, че в епохата на изкуствения интелект акцентът върху човека в сферата на човешките ресурси е станал още по-дълбок. Това е професия, която изисква специфичен набор от умения и, поне засега, няма изгледи да бъде заета от алгоритми и роботи, показват данните на Resume.io. 

В Италия, Дания и Австрия най-търсени са кадрите в търговията на дребно, докато в Швейцария, Албания и Молдова най-голяма нужда от кадри се наблюдава в онлайн медиите. 

Швеция е единствената европейска държава, която изпитва най-голям недостиг на кадри в държавната администрация. В САЩ ресторантьорският бранш изпитва най-много затруднения с намирането на хора, докато в Канада това е здравният сектор. 

В Китай най-много свободни позиции има в сферата на информационните технологии и интернет, в Япония и Южна Корея "най-гладни" за кадри са IT услугите и консултациите, а в Индия - човешките ресурси. 

Голямото преустройство

Близо сто милиона души са напуснали работата си в САЩ между 2021 г. и 2022 г., но, според Търговската камара на страната, тази тенденция би трябвало да се разглежда като Голямото преустройство, а не като Голямото напускане, както беше наречена от някои анализатори след пандемията от COVID-19. 

Това е така, защото през този период са били наети повече хора, отколкото са напуснали. Повечето намират нова работа с такава скорост, че работодателите се затрудняват да запълнят оставащите свободни работни места.  

Това е модел, който отразява глобалната криза на работната сила, която вероятно ще се влоши в много страни през следващите години, смятат експертите. 

В същото време, според последните изследвания на Gallup, истинската глобална криза на работните места не е свързана толкова с безработицата или недостига на работна ръка, колкото с липсата на значима заетост. 

Хората в най-бедните страни може да са технически заети, докато оцеляват чрез натурално земеделие, или толкова бедни, че да нямат лукса да потърсят по-добра работа.

Хората в по-богатите страни са подложени на икономически натиск да приемат работни места, които не използват в пълна степен тяхното образование или таланти.

В световен мащаб само един на всеки трима работници е съгласен с фразата: „На работа имам възможността да правя това, което правя най-добре“, показва проучването на Gallup.

Очаква се глобалните нива на безработица да достигнат нивата отпреди пандемията през 2023 г., въпреки че определени области, като Северна Африка и някои арабски държави, ще трябва да изчакат малко повече.  

"Икономическото забавяне ще принуди повече работници да приемат по-нискокачествени и по-лошо платени работни места, с по-малко сигурност на работното място и социална защита, което подчертава неравенствата, изострени от кризата с COVID-19 ”, отбелязват от Международната организация на труда.