Когато европейските лидери обсъждаха създаването на единна валута преди три десетилетия, те се надяваха да обърнат една тревожна тенденция. Американската икономиката в края на XX век растеше по-бързо и беше готова да остави Европа далеч след себе си. През 1994 г. 27-те държави, които днес са част от Европейския съюз, имаха малко по-нисък общ брутен вътрешен продукт от този на САЩ, коригиран спрямо паритета на покупателната способност. 

След икономическия бум в началото на XXI век, грандиозния икономически срив през 2008 г., европейската дългова криза през 2010 година, шистовата революция в САЩ, пандемията от COVID-19 и войната в Украйна съотношението между европейската и американската икономика остава същото, каквото и през 90-те - БВП на ЕС е около 96% от това на САЩ. 

То обаче не разкрива цялата картина за бъдещето на европейската икономика, пише The Economist. Цялостният ѝ икономически растеж през последните десетилетия беше подсилен от по-бедните бивши комунистически страни като Полша и Румъния, в опитите им да настигнат богатия свят, докато западноевропейските държави, включително Франция и особено Италия, забавиха обороти.  

Изостава ли Европа от САЩ? 

ЕС е дом на много повече хора отколкото САЩ, така че неговите граждани са средно с около 30% по-бедни от жителите на Ню Йорк или Тексас. Но тъй като населението на Америка се е увеличило с една четвърт от 1994 г. насам, докато това на застаряващата Европа е нараснало много по-слабо, двете икономики всъщност са се доближили по отношение на доходите на човек, в сравнение с времето на Бил Клинтън и Жак Делор. 

Факторът на работното време, което е едновременно по-кратко и непрекъснато намалява в ЕС, дава на европейските работници с още по-малко поводи за притеснение. Французите и техните съседи работят с една трета по-малко от американците, печелят една трета по-малко и имат много по-хубав тен в края на август.

Липсата на водещи технологични гиганти в Европа понякога буди безпокойство, че континентът изостава. Скептиците смятат, че този път "икономическата гъска" на Стария континент наистина е сготвена. Един от виновниците за това е силният долар, под сянката на който Европа изглежда "обсадена", когато икономическото ѝ производство се сравнява с това на САЩ.

Това до голяма степен обаче е без значение - БВП на глава от населението в евро изглежда по-малък в долари, когато "зелените пари" са силни, но багетата, закупена с това евро, също струва по-малко долари, което не оставя европейците в по-лошо положение. 

Повод за тревога могат да бъдат по-скоро данните за промяната на брутния вътрешен продукт, тъй като икономиката на САЩ напоследък се представя по-добре от очакваното, докато всяко оповестяване на данни в ЕС е упражнение за икономистите да открият кои части от нея са в рецесия.

Европа е в разгара на "криза на конкурентоспособността“", по думите на Изабел Шнабел от Европейската централна банка. И за да подчертае сериозността на ситуацията, ЕС назначи не един, а двама бивши италиански премиери, които да дадат мнение за бъдещето на икономиката. 

Енрико Лета скоро ще публикува доклад за единния пазар, а бившият управител на ЕЦБ Марио Драги ще го последва с анализ за бъдещето на европейската конкурентоспособност през юни. Много от техните препоръки вероятно ще потвърдят казаното от Марио Монти, още един италиански бивш министър-председател, през 2010 г. Тогава, както и сега, Европа знае какво трябва да направи — задълбочаване на единния пазар и улесняване на трансграничното финансиране, но не и как да го направи. Правилната диагноза обаче е първата стъпка.  

Наистина ли нещата са толкова мрачни? 

Европа отново има търговски излишък и фискален дефицит, които изглеждат много по-добре от тези на САЩ в наши дни, посочва Сандер Тордоа от Центъра за европейски реформи. Растежът, който може да постигне, е по-равномерно разпределен, което води до повече социална мобилност. Въглеродните емисии на Стария континент спадат по-бързо, отколкото в САЩ, а безработицата е ниска почти в цяла Европа. Застаряващото общество означава, че опасенията скоро ще се обърнат към недостига на работници, а не към липсата на работни места.

Терминът "конкурентоспособност" често е мъгляв и се използва от лобистите, за да прокарват предпочитаните от тях политики. В много случаи предложеното "лечение" е по-лошо от предполагаемата "болест". Европа би могла да увеличи темповете си на растеж, като заема пари и залива бизнеса със субсидии, както прави Вашингтон, но в повечето случаи го избягва, което всъщност е разумно. 

Европейската индустрия може да стане по-конкурентоспособна чрез намаляване на заплатите или уволнение на много работници, но това не е резултатът, на който политиците се надяват. Корпоративните ръководители смятат, че Европа може да засили тази неуловима конкурентоспособност чрез облекчаване на "зелените правила", което също носи негативи. "Вносът" на мигранти също би увеличил БВП, но ще има политически последици.

Естествено, не всичко е "цветя и рози" и Европа има за какво да се безпокои. Континентът има малко корпоративни гиганти и много стари фирми и малко стимули за иновации. Един укрепен единен пазар, който би осигурил по-евтин капитал и много клиенти, би помогнал за подобряване на ситуацията. Европа изглежда инвестира по-малко в изграждането на модели на изкуствен интелект, повишаващи производителността, но също и във внедряването им, казва Гунтрам Волф от мозъчния тръст Bruegel. Континентът е най-отворената голяма икономика в света във време на геополитическо напрежение. Ако евтиният руски газ не се завърне на пазара, някои енергоемки европейски индустрии може никога да не се възстановят.

Икономистите понякога говорят за обществата, които трябва да избират между производството на оръжия или масло – въпрос, който изплува отново, когато необходимостта от разходи за отбрана стана очевидна. 

Европейците отдавна са изоставили и двете, за да прекарват времето си на плажа, пише още The Economist. Някои твърдят, че това е глупаво, че социалните блага като силно субсидирано здравеопазване или ранно пенсиониране не биха били възможни за дълго без повече икономически растеж и вероятно са прави. Но със сигурност това няма да е първият път, когато устойчивостта на Европа е била подценявана.