Преди две години почти всички икономисти и анализатори бяха на мнение, че капиталовите пазари се намират в "балон", който е на път да се спука. Ерата на нулевите лихвени проценти беше към своя край, разклащайки основите на почти всеки клас активи. Цените на акциите падаха, държавните облигации също бяха ударени, криптовалутите се намираха в свободно падане, а "пророците на гибелта" на Уолстрийт бяха във възторг. 

Консенсусът от предишното десетилетие – че инфлацията е мъртва и че евтините пари ще останат такива за дълго – изглеждаше толкова абсурдно, колкото и всяка предишна финансова мания. Махалото беше на път да се завърти от изобилие към скептицизъм, от поемане на риск към трупане на пари и от алчност към страх, а връщането му обратно към растежа се очакваше да продължи много време. 

Всъщност тези мрачни предвиждания до голяма степен не се сбъднаха, пише The Economist. Дъното на американските акции дойде през октомври 2022 г. - 18 месеца по-късно фондовите пазари по света се върнаха на исторически върхове, а широкият бенчмарк S&P 500 се повиши през 16 от последните 19 седмици. 

Пазарната оценка на производителя на чипове Nvidia, който е от съществено значение за развитието на изкуствения интелект, се повиши с повече от 1 трилион долара в рамките на няколко месеца. Биткойн удари нов рекорд на 11 март. Още по изненадващо за тези, които обвиняваха нулевите лихвени проценти за предишната борсова мания, новите рекорди идват след бруталната кампания на централните банкери да върнат цената на финансовия ресурс обратно към по-нормални нива.

И така, за пореден път, всеки разговор за финансовите пазари неизменно се връща към същия въпрос - дали отново не се образува балон? 

За мнозина паралелът, който изниква в съзнанието, не е най-скорошният "бичи" пазар, а този от края на 90-те години, когато се образува т. нар. дотком балон. Тогава, както и сега, новите технологии обещаваха да изстрелят производителността и печалбите "до небесата", като иновация беше интернет, а не изкуственият интелект. "Биковете" през 90-те години бяха прави, че напредъкът в телекомуникациите ще трансформира света и ще породи ново поколение корпоративни гиганти, но въпреки това много от тях изгубиха всичките си спестявания. Каноничният пример е Cisco, която, подобно на Nvidia, изгради ключовия хардуер за новата технологична ера. Въпреки че нетната ѝ печалба миналата година беше 12.8 милиарда долара спрямо 4,4 милиарда долара през 2000 г., хората, които са купили акции на компанията в техния пик през март 2000 г. и все още ги държат днес, са поели реална загуба от близо 66% (с отчитане на инфлацията).

Именно Cisco илюстрира определящата характеристика на балоните. Те се раздуват, когато инвеститорите купуват активи на цени, които са напълно необвързани с икономическите фундаментални основи, като търсене, предлагане или бъдещи парични потоци. Въпросът за справедливата цена се пренебрегва, а всичко, което има значение, е дали активът може по-късно да бъде продаден по-скъпо от нивото, на което е закупен. А това зависи от броя на хората, които може да повлече спекулативната лудост и колко дълго може да продължи.

След като купувачите свършат, лудостта се разсейва и няма нищо, което да задържа цените. Но предсказването на размера и момента на последващото падане е също толкова безпредметно, колкото и опитът да се определи времето за достигане на върха.

Добрата новина е, че днес не може да се говори за еуфория от този тип.

Анализ на Goldman Sachs изследва оценките на десетте най-големи акции в американския индекс S&P 500, около който се върти голяма част от AI бума. С цени от средно 25 пъти очакваните печалби за следващата година, те са сравнително скъпи, но, въпреки тови, са по-евтини, отколкото са били миналата година. Те са и много по-изгодни в сравнение с пика на дотком балона, когато цените са били 43 пъти по-високи от очакваните печалби.

Има и други признаци, че въпреки скока на цените на акциите, балон все още няма. Последното месечно проучване на Bank of America сред мениджърите на фондове ги намира за по-позитивно настроени, отколкото са били през последните две години, но не особено ентусиазирани по дългосрочните стандарти. Техните средни парични наличности са ниски, но не рекордно ниски, което означава, че не са "изсипали" на пазара всичко, което имат (и също така не трупат пари в очакване на спад, какъвто беше случаят в края на 90-те). 

Сред инвеститорите на дребно - тълпата, която обикновено поддържа последния и най-опасен етап на балоните, не се наблюдава повторение на масовата истерия около технологичните фондове и криптовалутите, наблюдавана през 2021 г.

Как би изглеждала ситуацията, ако започне да се превръща в балон?

Първата индикация може да се появи, ако скокът на акциите, който досега беше концентриран около няколко технологични гиганта, се разпространи по-широко на пазара. Поредицата от рекорди през последните няколко месеца не беше доминирана от "великолепната седморка" на американските технологични гиганти, а само от четири от тях - Amazon, Meta, Microsoft и Nvidia оставиха останалите 496 акции в S&P 500 далеч зад себе си като възвръщаемост. 

Тези компании са се възстановили от разорението през 2022 г. много по-добре от по-малките фирми, представени в индекса Russell 2000. Ако инвеститорите наистина започнат да внимават, от тях може да се очаква да започнат да залагат на по-рискови активи, и особено на онези компании, които успяват да вмъкнат буквите "AI" в годишните си отчети.

Друга важна характеристика на "балонизирания" пазар е изобилието от IPO-та - нещо, което беше факт както през 1999 г., така и през 2021 г. Озадачаваща характеристика на настоящия "бичи" пазар е, че той се случва на фона на сериозна "суша" на първичните публични предлагания. Консултантската компания EY изчислява, че фирмите, излизащи на борсата в САЩ, са събрали едва 23 милиарда долара през 2023 г., в сравнение със 156 милиарда долара през 2021 г. 

Може да се окаже, че шефовете на компании са по-притеснени от икономическите проблеми, отколкото инвеститорите. В еуфоричен пазар е трудно да се поддържа подобен баланс. 

Подобни опасности дебнат професионалните мениджъри на пари, чиято работа е да "победят пазара", независимо дали смятат, че той се движи рационално. Ако акциите изглеждат опасно надценени, има смисъл да ги избягвате. Но при наличието на балон, избягването на надценени акции не носи добри резултати и дори може да бъде изтълкувано като посредственост от по-рисково настроените пазарни играчи. Когато лудостта на dotcom достигна своя връх, Джулиан Робъртсън, един от най-уважаваните мениджъри на хедж фондове на 20-ти век, твърдо отказа да купува технологични акции. Неговите инвеститори в крайна сметка се разбунтуваха и изтеглиха парите си, принуждавайки фонда му да затвори, точно когато сривът беше на път да започне. 

Инвеститорите все още не изглеждат достатъчно развълнувани, за да се случи всичко това. Но, както през 2021 г., по-евтиният дълг може да помогне за подобряване на настроението им. Кредиторите насочват пари към рискови високодоходни корпоративни облигации, стеснявайки спреда, който плащат над доходността на държавния дълг.

Когато служителите на Федералния резерв се срещнат на 20 март, всеки намек, че намаляването на лихвените проценти е неизбежно, може да бъде точно този сигнал за покупка, който инвеститорите търсят.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !