Централната банка на Япония сложи край на 8-годишния период на отрицателни лихви и други остатъци от своята нетрадиционна парична политика.

И макар това да беше първото повишение на лихвите в страната от 17 години, те остават близо до нулата, тъй като крехкото състояние на икономиката принуждава централната банка да действа бавно с евентуални по-нататъшни увеличения на лихвените проценти, казват анализатори.

Централната банка на Япония е последната, разделила се с отрицателните лихви, с което сложи край на една епоха, в която централните банкери по света се опитваха да подкрепят икономическия растеж с евтини пари и нетрадиционни парични инструменти.

"Днес Централната банка на Япония направи първата крачка към нормализиране на паричната политика," заяви пред Reuters Фредерик Нойман, старши икономист на HSBC за Азия.

"Елиминирането на отрицателните лихвени проценти, по-конкретно, е индикация за увереността на централната банка, че Япония е излязла от хватката на дефлацията."

С широко очакваното решение централната банка се отказа от въведената през 2016 г. политика, която облагаше с 0.1% някои излишни резерви на финансови институции, „паркирани“ в централната банка.

Централната банка на Япония промени овърнайт лихвата и зададе диапазон между 0-0.1%, отчасти като изплаща 0.1% лихва по депозити във финансовата институция.

Централната банка също така се отказа от контрола върху лихвената крива – политика, която беше в сила от 2016 г. и която ограничаваше дългосрочните лихвени проценти на ниво близо до нулата.

В придружаващото решението изявление банката посочва, че ще продължи да купува "като цяло същото количество" държавни облигации, както преди, и ще увеличи покупките, ако доходността нарасне бързо.

От банката също така решиха да спрат изкупуването на рискови активи, като борсово търгувани фондове (ETF) и японски инвестиционни тръстове за недвижими имоти (REIT).

Тъй като инфлацията в Япония надхвърля целевото ниво на централната банка от 2% от повече от година, мнозина пазарни играчи прогнозираха край на политиката на отрицателни лихви през март или април.

От централната банка дадоха индикации, че евентуални бъдещи повишения на лихвите ще бъдат умерени, като посочват в своето изявление, че очакват "акомодативните финансови условия да бъдат запазени за момента."

Решението на банката породи известна волатилност на пазарите. Йената падна до близо 150 йени за долар, след като инвеститорите прецениха, че разликата в лихвените проценти между Япония и САЩ вероятно няма да се свие много.

Евентуален скок в доходността на държавните облигации би увеличил разходите за обслужването на огромния държавен дълг на Япония, който е два пъти по-голям от икономиката на страната и е най-големият сред развитите икономики.

Слагането на край на политиката на последната останала банка, която предоставяше евтини финансови средства, може също така да разтърси финансовите пазари, тъй като японските инвеститори, които трупаха инвестиции в чужбина в търсене на доходност, може да върнат средства в своята родина.

При предишния управител на Централната банка на Япония Хирухико Курода финансовата институция разгърна огромна програма за изкупуване на активи през 2013 г., която първоначално имаше за цел да покачи инфлацията до целевото ниво от 2% в рамките на близо две години.

Централната банка въведе отрицателни лихви и контрол на лихвената крива през 2016 г., след като слабата инфлация я принуди да промени програмата.

Тъй като резките поевтинявания на йената повишаваха разходите по вноса и засилваха обществените критики относно недостатъците на политиката на ултраниски лихви, през миналата година централната банка беше принудена да отслаби хватката си около дългосрочните лихвени проценти.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !