Професионалното прегаряне води до прогресивно изтощение, загуба на мотивация и може да завърши с пълен психически срив. Този мащабен проблем представлява сериозно предизвикателство за конкурентоспособността и устойчивостта на българската икономика. Според данни на Българска стопанска камара (БСК), държавата и работодателите у нас изплащат около 300 млн. евро годишно за болнични, свързани със стрес и прегаряне.

Икономическите загуби и „новата пандемия“

Тенденцията при разходите за болнични показва непрекъснато увеличение. Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК), предупреждава, че ако не се предприемат своевременни мерки, професионалното прегаряне може да достигне размерите на глобална „пандемия“ през следващото десетилетие.

„Около 40% от причините за текучество на служителите са следствие от професионално прегаряне, а над 30§ от грешките, нарушенията и злополуките на работното място са пряко свързани с хроничен стрес и преумора“, коментира Томов пред БТА.

Икономическите загуби за бизнеса са изключително високи. Над 50% от загубените работни дни се дължат на стрес на работното място. Нещо повече – отсъствията поради заболявания, свързани с бърнаут синдром, продължават два пъти по-дълго от тези при други заболявания. Синдромът засяга пряко производителността, взаимоотношенията с клиентите и натоварва системите на здравеопазване и социално подпомагане.

Кои са най-рисковите професии?

Изследването на БСК, проведено в периода януари – март 2026 г. по Проект „Заедно за заетост“, обхваща над 300 заети лица. Резултатите са категорични: 73% от анкетираните са засегнати от бърнаут, като 62% са в средна степен, а 11% – във висока.

Жените са по-уязвими (14% с високо ниво спрямо 8% при мъжете), а младите хора от поколенията Y и Z са по-силно засегнати от по-възрастните си колеги.

Сред най-застрашените професионални групи са:

  • Специалисти по маркетинг и продажби: Изложени на риск заради силно изразени амбиции, самокритичност и зависимост от външно одобрение.
  • ИКТ специалисти: При тях се отчита най-висока сложност на задачите и огромна претовареност.
  • Експерти „Човешки ресурси“: Страдат от усещане за липса на автономност и неяснота в правомощията.
  • Мениджъри в производството и туризма: Подложени на високо емоционално напрежение и отговорност за последствията.
  • Счетоводители: Също попадат в рисковата група на проучването.

Основни причини за хроничния стрес

Според проучването, личностните характеристики играят ключова роля. Идеализмът, високите амбиции и очаквания влияят при 82% от анкетираните, следвани от самокритичността (69%) и работохолизма (67%).

Работната среда също генерира сериозно напрежение. Най-напрягащите фактори включват:

  • Висока сложност на задачите (87%)
  • Голяма отговорност за резултатите (80%)
  • Претовареност със задачи и кратки срокове (58%)

Несъответствието между вложени усилия и възнаграждение е друг основен източник на хроничен стрес. Липсата на обратна връзка от ръководителите, непрозрачната система за оценяване и липсата на признание допълнително задълбочават проблема.

Как бизнесът може да се справи с проблема?

Едва около 30% от предприятията у нас отделят сериозно внимание на стреса, като развиват корпоративни програми за превенция. Това са предимно големи и средни фирми с чуждестранно участие, както и малки компании в ИТ сектора, аутсорсинга и консултантските услуги. Повечето малки предприятия не разполагат с финансов ресурс и експертен капацитет за подобни инициативи.

Според Томчо Томов традиционните управленски подходи вече са непродуктивни. Необходима е системна трансформация на работната среда. Експертът препоръчва следните мерки:

  • Оценка на риска за психичното здраве и създаване на фирмени програми за управление на стреса.
  • Въвеждане на гъвкави режими на работа, съобразени с потребностите на служителите.
  • Предоставяне на допълнителни пакети от здравни услуги, помощ от лицензирани терапевти и уелнес програми.
  • Насърчаване на автономията, самоконтрола и ефективните системи за материално и морално стимулиране.
  • Развитие на вътрешно доброволчество и програми за ментален коучинг.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !