Преди началото на активния отпускарски сезон, който ще започне още от май заради множеството празници, е добре да знаем какви права имаме при ползването на отпуск. Всички видове отпуск са уредени в Кодекса на труда.

Платен годишен отпуск

Всеки работник има право на платен годишен отпуск. За да го ползва, трябва да има поне 4 месеца трудов стаж, като няма значение дали той е при един или повече работодатели. Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск се запазва до пенсионирането на работещия.

В Кодекса на труда е записано, че всеки служител има право на не по-малко от 20 дни платен годишен отпуск. За някои категории работници обаче броят на дните е повече, като те се определят от Министерски съвет. Сред професиите с удължен годишен отпуск са:

  • професор, доцент, главен асистент, асистент, старши преподавател, преподавател във висши училища - 48 работни дни;
  • преподаватели в детски музикални и балетни школи, признати за учебни заведения - 36 работни дни;
  • научни работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения - между 35 и 45 работни дни, в зависимост от позицията.
  • работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване - съобразно пролетените часове;
  • ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в администрацията на президента на страната - 30 работни дни;
  • главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция - 30 работни дни;
  • работниците с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Допълнителен платен годишен отпуск

Трябва да се прави разлика между удължен годишен отпуск и допълнителен такъв. Работниците имат право при някои случаи да ползват допълнителни дни отпуск.

Например, за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето им се полагат допълнително не по-малко от 5 работни дни. Толкова е допълнителният отпуск и за работа при ненормиран работен ден.

Освен тези правила, които важат за всички работници, с колективен или с индивидуален трудов договор могат да бъдат уговорени между служителя и работодателя и по-големи отпуски.

Как да ползваме платения годишен отпуск?

Вече отпадна изискването работодателите до 31 декември на предходната календарна година да утвърждават график за ползването на платения годишен отпуск. Работникът може да ползва полагащите му се дни наведнъж или на части, като законът не определя на колко части да стане това.

То обаче се случва след писмено разрешение от работодателя, като искането също се подава писмено и в него се посочват размера на отпуска в работни дни и датата, от която започва да тече.

Работодателят пък трябва да разреши отпуск на служители, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, да ползват по техен избор част от годишния платен или неплатен отпуск, когато са техните религиозни празници, но не повече от източноправославните празници.

По правило работниците трябва да ползват полагащия им се отпуск до края на годината, за която се отнася. Често обаче не можем да ползваме всички дни и част от отпуска остава за следващата година. Тук трябва да имаме предвид, че тя има двегодишна давност, като след този срок губим неизползвания отпуск.

Някои категории работници са по-облагодетелствани в избора кога да ползват отпуската си. Например, служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите, когато работодателят има право да им предостави платения годишен отпуск и без тяхно съгласие.

Има и три случая, при които работодателят може да ви изпрати в отпуск и без ваше съгласие:

  1. По време на престой повече от 5 работни дни;
  2. При едновременно ползване на отпуск от всички работници;
  3. Когато работникът след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Шефът на фирмата може и да прекъсне отпуска ви, но само ако и двете страни са съгласни. Освен това на работника трябва да бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск.

Важно е всички наети да знаят, че платеният годишен отпуск не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.  

Неплатен отпуск

Освен на платен годишен отпуск, работникът има право и на неплатен такъв. Той се ползва по негово искане - независимо дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Тук е важно да се знае, че работодателят не може да ви „прати” в неплатен отпуск, ако не сте поискали ползването му. Право на работодателя обаче е да прецени дали да разреши този вид отпуск, както и неговия размер.

Друга важна особеност е, че има неплатен отпуск, времето за който се зачита за трудов и осигурителен стаж и такъв, за който не се зачита.

Според Кодекса на труда, неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Като е важно да се съобрази разликата между календарни и работни дни при броенето. 

Неплатен отпуск в размер над 30 дни също е възможно да бъде признат за трудов стаж, но само ако това е изрично предвидено в закон или акт на Министерски съвет.

В Кодекса на труда са предвидени и други случаи, при които на работника му се полага отпуск, извън описаните до момента.

Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения

Той се ползва в няколко случая:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;

4. когато работникът е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;

5. за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;

5а. за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;

6. когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка, както и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време им се изплаща възнаграждение от работодателя.

Служебни и творчески отпуски

На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск, като времето се зачита за трудов стаж.

Отпуск по време на активна служба в доброволния резерв

При повикване за изпълнение на активна или срочна служба в доброволния резерв работникът се смята в служебен неплатен отпуск за времето, включително деня на отиването и връщането.

Ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 25 календарни дни, той има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.

За времето на отпуска на служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Отпуск на синдикални дейци

За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година.

Този отпуск не може да бъде отлаган за следващата година и не може да се компенсира с парично обезщетение.

Отпуск при временна неработоспособност

Работникът има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.   

Отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 годишната му възраст

Правото за всеки от тях възниква със самото трудово правоотношение, без да е нужен определен трудов стаж.

Тези отпуски са следните:

1. платен отпуск за бременност е в размер на 410 календарни дни, от тях 45 дни преди раждането.

2. платен отпуск за отглеждане на дете е до навършване на двегодишната му възраст.

3. отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - работничка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при условията на пълно осиновяване, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

4. отпуск за кърмене и хранене на малко дете.

5. неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст - в разпоредбата е предвидено, че след използването на отпуските всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.

Всички тези отпуски се признават за трудов и за осигурителен стаж.

Отпуски за обучение

Право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя.

За да го ползва, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласие на работодателя. Работодателят дава съгласие еднократно и то после не може да бъде оттеглено.