Централните банки по света са на стартовата линия за обръщане на посоката на рекордната поредица от повишения на лихвите, но пътят надолу за лихвените проценти ще изглежда много различно от този нагоре.

Няма да има мащабни понижения или фойерверки. Вместо това, банките и от двете страни на Атлантика вероятно ще понижават лихвите с малки стъпки и периодични паузи, опасявайки се, че супер ниската безработица може да вдигне инфлацията, която все още е над целевите нива.

Евентуалното дъно за лихвите, в крайна сметка, също се очаква да е доста по-високо, в сравнение с минималните стойности от последното десетилетие, а мегапромените в структурата на световната икономика биха могли да оставят разходите за заеми по-високи години напред.

Централните банки започнаха да вдигат лихвите в края на 2021 г., след като ограниченията в предлагането след пандемията и войната между Русия и Украйна повишиха инфлацията до двуцифрени стойност в по-голямата част от света.

Този привидно синхронизиран отговор укроти цените и инфлацията тази година ще бъде малко над или вече на целевото ниво, което е 2% за повечето големи икономики.

"Най-важното е, че в страните от ОИСР централните банки омекват отново или предстои да го направят," посочват от инвестиционната банка Macquarie.

Централната банка на Швейцария се превърна в първата голяма централна банка, понижила лихвите, след като вчера обяви изненадващо намаление на основната си лихва с 25 базисни пункта, тъй като инфлацията в страната вече е в целевия диапазон между 0% и 2%.

Този ход слага край на спекулациите, че останалите банки ще се поколебаят да предприемат ходове преди Федералния резерв на САЩ, тъй като всяко понижение на лихвите отслабва съответната валута и повишава вносната инфлация.

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде следващата през юни, след като непрестанните препратки към това заседание притиснаха банката в ъгъла.

Фед и Централната банка на Англия също намекнаха, че могат да бъдат следващите, но запазиха реториката си достатъчно неясна за евентуални ходове през юни или юли, ако икономическите данни не нарушат плановете им.

Въпреки това, инвеститорите очакват Фед, ЕЦБ и Централната банка на Англия да понижат лихвите само с по 75 базисни пункта до края на тази година - на три стъпки по 25 базисни пункта.

Тези промени са малки, в сравнение с повишенията през 2022 г., когато институциите понякога вдигаха лихвите с толкова само на едно заседание.

Това също така предполага понижения само в три от петте заседания, което всяка от банките ще проведе в периода от юни до края на годината. Освен това е възможно да има и паузи.

Разбира се, тези банки не са първите, понижили лихвите. Някои развиващи се икономики, като Бразилия, Мексико, Унгария и Чехия, вече свалиха лихвените проценти, но финансовите пазари се ръководят от водещите централни банки, така че тяхното влияние върху финансовите инструменти е прекалено голямо.

Фед

Този път Федералният резерв на САЩ може да се отдели от групата. Щатската икономика се справя добре, a тази седмица Фед ревизира нагоре прогнозите си за ръста, което означава, че може да понижи лихвите, когато икономическият растеж остане силен, или да забави понижението, ако инфлацията остане упорито висока.

Президентските избори в САЩ през ноември задълбочават дилемата на Фед. От централната банка не искат да влияят на вота, така че, ако ще понижават лихвите, трябва да го направят доста преди ноември.

"Традиционно Фед не променя политиката си за лихвените проценти, за да смекчава неравенството," казва анализаторът от Societe Generale Албърт Едуардс.

"Дали обаче кризата с неравенството ще принуди Фед да се огъне под политическия натиск и да понижи лихвите по-бързо и с повече? Смятам, че това е напълно правдоподобно," казва Едуардс.

При явяването си пред Конгреса по-рано през месеца председателят на Фед Джеръм Пауъл заяви, че централната банка "ще си върши работата" преди изборите.

Европа

В същото време, Европа продължава да изпитва затруднения. Германия е в рецесия, британската икономика расте минимално след рецесия, а останалата част от континента остава на положителна територия най-вече вследствие на неочаквано силните данни от Южна Европа, която традиционно е слабата точка на еврозоната.

Къде ще свършат пониженията на лихвите през 2024 или през 2025 г. остава прекалено несигурно, но централните банки изглежда са уверени, че няма да се стигне до ултраниските лихви, които в някои случаи бяха отрицателни.

Всъщност, някои от тях твърдят, че светът претърпява толкова сериозни промени, че историческият низходящ тренд при т. нар. неутрална лихва, която нито стимулира, нито забавя икономическия растеж, може да се обърне.

"Сега може би сме изправени пред повратна точка," заяви тази седмица членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.

"Изключителните инвестиционни нужди, произтичащи от структурни предизвикателства, свързани с климатичния преход, дигиталната трансформация и геополиическите промени, може да окажат трайно положително въздействие върху естественото ниво на лихвите."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !