Горският фонд у нас се използва неефективно, което води до влошаване на неговото състояние и до огромни икономически загуби за страната. За това предупреждават от Асоциацията на българските ползватели на дървесина (АБПД).

Държавата губи между 500 млн. и 1 млрд. лв. годишно от неефективно използване на горските ресурси на страната. През 2022 г. у нас са отсечени и добити 7 644 млн. кубични метра дървесина, което е много под планирания и реално възможен добив. В резултат на това са загубени над 23 000 потенциални работни места. 

"Дървесината е суровината на бъдещето. Тя е ограничен, но възобновяем ресурс, и по тази причина търсенето за нея непрекъснато се увеличава. Тя е екологичен строителен материал, като в същото време се използва и за заместител на пластмасата, там където е възможно", коментира инж. Петър Дишков от АБПД. 

Колко дървесина се добива в България? 

Той обясни, че устойчивото управление на горите предполага добивът да възлиза на около 75-80% от естествения годишен прираст на горския фонд, което е и масовата практика в Европа. В България обаче се добиват едва 50-55%, което ни поставя на опашката сред останалите европейски държави. С това се влошават и показателите за качеството на горския фонд, който в последните години, за първи път от десетилетия насам, забавя своя прираст. 

"Думата "сеч" не е мръсна дума. Сечите са основният начин за поддържане на горите. Възобновителни или прочистващи, с тях лесовъдите премахват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да растат здрави и силни. Чрез тях се прави прочистване, което иначе природата ще направи, но по трудния начин – със снеголоми, болести и пожари. В края на 19-и век горите у нас са заемали под 20% от територията, а в момента са 39% - един от най-високите показатели в Европа. Това е постигнато благодарение на усилията на много лесовъди в продължение на десетилетия, но ако не се вземат мерки, сме на път да загубим този ценен ресурс", каза още Дишков.

Отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия насам. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база, по данни на Изпълнителната агенция по горите. Те отразяват справката на транспортираната дървесина с първични превозни билети, т.е. не само отсеченото, но и всички допълнителни мероприятия, при които гората се прочиства след природни стихии, нападения от вредители, пожари и др. 

По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно около 2000 г. В целия горски сектор, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е около 1% от общата заетост у нас. Този бранш осигурява работа и препитание на хора в планински и полупланински региони, където почти няма друга икономическа дейност и това е може би най-силната спирачка срещу обезлюдяването им, посочват още от Асоциацията. 

За съжаление, секторът става все по-непривлекателен и тенденцията е напусналите да не се завръщат, защото работата е тежка и непостоянна. Работи се по остарели методи без почти никаква техника в труднодостъпни райони, където няма инфраструктура. А заплащането е едно от най-ниските у нас – средните доходи са по-ниски от средните за целия преработващ сектор. 

Всичко това се случва в момент, в който Европа лансира активно използването на възобновяеми източници, какъвто е дървесината. Европейските регулации целят увеличаване на дела на ВЕИ и на биоикономиката. С въвеждането на Директивата за енергия от възобновяеми източници (2009/28/EC), делът на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия в ЕС се е увеличил от 12,5% през 2010 г. на 21,8% през 2021 г. 

Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС във връзка с целите, свързани с климат и кръгова икономика. А горската биомаса осигурява над 60% от ВЕИ енергията в ЕС. Търсенето ще се увеличава като резултат от целите за климатична неутралност на ЕС. 

Какви са европейските практики?

"България е много далеч от модерния механизиран дърводобив. Естония и Словакия са държави с два пъти по-малки по площ гори от България, но добивът там е с между 30% и 50% по-висок от този у нас. Добавената стойност на всеки зает в горския сектор пък е 22 000 евро в Словакия и 36 000 евро в Естония в сравнение с едва 11 000 евро в България", каза още Дишков.   

Той даде пример и с Австрия, където дърводобивът е основен източник на експортни приходи, заедно с туризма. 

Според него, в 30-40% от горите не е влизано от години, тъй като до тях няма достъп. Така се натоварват само определени участъци, по-близки до населените места, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, което е изкривено и неточно.  
 
За да се промени ситуацията, е необходима целенасочена държавна политика и изграждане на  горски пътища, които да подобрят достъпа за модерна техника, чрез която да се извършва по-ефективно управление на горския фонд. 

"Горските предприемачи не получиха същата финасова подкрепа, на каквато можеха да разчитат, например, земеделците през последните години. Това затруднява закупуването на модерна техника. В същото време дърводобивът остава един от най-опасните сектори. Всяка година в България има по 5-6 фатални инцидента с работници, тъй като условията на труд са примитивни", обясни доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и бивш заместник-министър на земеделието. 

Той обясни, че горският фонд у нас застарява, което влошава качеството му. Около една четвърт от горите у нас са изкуствено създадени чрез залесяване, като те изискват поддръжка и обновяване, а тази дейност в последните години е почти изцяло занемарена. 

Според експертите, за да се повиши приносът на горския сектор към икономиката на страната, е необходимо да се осигурят инвестиции за по-добра механизация и инфраструктура, да се гарантират по-добри условия на труд и изплащане на възнаграждения по законов ред, както и да се подобри имиджа на работещите и инвеститорите в сектора.

Наложително е извършването на национална инвентаризация на горския фонд, която да служи за обективна база относно настоящия статус на горите и възможността за ползване. За повишаването на ефективността са необходими по-добро планиране и изпълнение, като се добива толкова, колкото може да се възстанови. От изключителна важност е и подобряването на системата за контрол и санкциониране при нарушения, за да се повиши нивото на доверие в сектора.