Алекс Ковачев е един от българските дизайнери, които успяват да позиционират работата си и извън локалния пазар. Чрез студиото IDEA той развива портфолио от проекти в хотелиерството, жилищния сегмент и корпоративния интериор, като поставя фокус върху функционалност, материали и детайл. Често му се налага да работи с българските производители на мебели, особено когато става въпрос за проекти по поръчка. 

„Мебелите по поръчка отговарят за 30–40% от оборота на моята фирма… това е най-важният отрасъл за нас“, каза Алекс Ковачев по време на годишната конференция на Българската камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) в Боровец. 

Три елемента на успешното партньорство между дизайнер и мебелен производител 

На въпрос кои са най-важните условия за добро сътрудничество с мебелна фирма, Ковачев формулира три ключови фактора:

1. Проект мениджър – липсващата роля в българските фабрики

„Това е първото, което определям като критично – човекът, който управлява отношенията между производителя, дизайнера и клиента.“

По думите му, в работата с чуждестранни производители комуникацията е почти изцяло чрез проект мениджър. Конструкторите се включват само по специфични технически въпроси. Именно силното проектно управление гарантира коректни срокове, ясно задание и прозрачна комуникация.

2. Богатство от мостри и технически решения

„Човек не може да се връща към ‘магията’, защото няма такава планка. Не – има, и аз мога да го покажа.“
Според Ковачев производителят има ключова роля да предлага решения за естетически и артистични желания. Той очаква партньор, който не само изпълнява, но разработва технически път към желаната визия.

3. Структурирани и ясни процеси 

„Спокойно ми е, когато видя, че фирмата срещу мен има ясни процеси – офертата идва бързо, фактурата идва навреме.“

Слабата организация е основната причина за забавяния. А в проектите по поръчка сроковете могат да променят всичко.

Производителят: кой вдига проекта и кой го „заравя“

По думите на Ковачев в практиката му има и примери, в които даден производител е „вдигал“ проект, и други, в които буквално го е „закопавал“.
Дизайнерът подчерта, че производството е решаващият фактор за качеството на финалния продукт;  всеки играч трябва да „знае ролята си“ – дизайнерът създава визията, а производителят трябва да гарантира технологична реализация; офертата и сроковете често са първият филтър – ако фабриката не може да поеме проекта навреме, партньорството приключва още в началото.

Кога производителят трябва да влезе в процеса?

Отговорът: няма универсален момент.

В студиото дизайнерите често се консултират предварително с доказани фабрики, когато имат технологични въпроси. Но това трябва да е балансирано – производствените екипи не могат да бъдат непрекъснато натоварвани със запитвания извън официалните заявки.

Голяма стойност в студиото внасят и хората с опит в мебелното производство – инженери, работили „на терен“, в реални фабрики.

Ковачев е категоричен, че компромис с цената не бива да се прави – клиентът трябва да знае стойността на това, което желае; компромис с технологията също е невъзможен – механизми и материали имат лимити, които никой дизайнер не може да заобиколи.

Той даде пример с проект за луксозна мебел с тежък декоративен елемент, при който екипът му води кореспонденция с над 400 имейла с проект мениджър на реномиран производител, за да намерят технически възможното решение.

„Ако сложиш тежест от 200 кг на механизъм, който носи 140 – няма да стане.“

Сроковете – големият проблем на пазара

В дискусията Ковачев сподели случай, в който за мебелировка в къща за над 1 млн. лв. производител е предложил срок от 14 месеца.

„Скъпите неща се правят бавно, но не чак толкова бавно.“

Но от друга страна – това показва, че фабриката има предвидим процес и е изчислила капацитета си.

Защо производителите остават „зад кулисите“

Темата, която той нарича „болна“ – липсата на признание за производителите:

„Производителят трябва да е активен. Ако иска кредит и видимост, трябва да дойде и да ми каже: помогни ми да разкажем историята.“
Ковачев подчерта, че никога не би отказал производител да покаже проект, по който са работили заедно. Но инициативата трябва да бъде споделена.

В практиката има и обратни примери – дизайнери, които пазят „в тайна“ партньорите си, за да не ги открият други студиа. Според него това е признак на несигурност и липса на по-висока бизнес култура.

„Нашата роля е и образователна – да разказваме за добрите практики, да даваме кредит на доверие на изпълнителите.“

Професията през призмата на публичността

При въпрос за влиянието на реалити формати като „Домът на мечтите“ върху професията, Ковачев посочи:

  • повече публичност - повече млади хора, които ще се запалят по интериорния дизайн;
  • важно е професията да бъде представена коректно и с уважение към труда на всички участници;
  • производството е част от магията на крайния резултат и заслужава внимание.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !