През 2024 г. в ЕС е имало 202 милиона домакинства. Това показват данните на Евростат. Най-голям дял заемат домакинствата от един възрастен без деца – 75.0 милиона, следвани от двойки без деца (49.1 млн.), други типове домакинства без деца (30.5 млн.) и двойки с деца (30.3 млн.).

Общият брой на домакинствата в ЕС се е увеличил между 2015 и 2024 г. с 5.8%. Най-бързо растящата група са домакинствата от един възрастен без деца, които бележат ръст от 16.9%. Домакинствата на двойки без деца са нараснали с 5.2%.

Останалите типове домакинства остават почти без промяна или намаляват: домакинствата на двойки с деца са намалели с 4.4%, а т.нар. „други“ домакинства – с 1.6%, като спадът е по-голям при домакинствата с деца (-3.3%).

Европейците, живеещи сами

Повече от една пета от възрастното население живее само или е самотен родител. Делът на хората, живеещи сами, расте с възрастта: малко над една десета от младите на 18–24 години живеят сами, докато сред хората на 65+ този дял е почти една трета.

Делът на мъжете и жените, живеещи сами (с или без деца), се увеличава за всички възрастови групи между 2015 и 2024 г. През 2024 г. броят на самотните възрастни на възраст 18–64 години е нараснал с 12.7%, а при хората над 64 години – с 19.8%.

Броят на мъжете, живеещи сами, се увеличава по-бързо от този на жените, особено при възрастните над 65 години (+35.0% при мъжете срещу +14.4% при жените).

Във възрастовата група 25–54 години има големи разлики между мъже и жени. Делът на жените самотни родители е много по-висок от този на мъжете: през 2024 г. 5.4% от жените на възраст 25–54 години са самотни родители, докато при мъжете този дял е едва 1.0%.

В същата възрастова група делът на мъжете, които живеят сами без деца, достига 19.9% (12.0% при жените).

Домакинства с деца

През 2024 г. 23.6% от домакинствата в ЕС включват деца, а 76.4% – не. Най-голям е делът на домакинствата с деца в Словакия (35.6%) и Ирландия (31.0%). Най-нисък – във Финландия (18.0%) и Литва (19.6%). В България те са 21.8%. 

Сред домакинствата с деца:

  • 63.5% са двойки с деца – най-разпространеният модел.
  • 23.7% са „други“ видове – най-много в Словакия, Хърватия, България и Румъния (над 35%).
  • 12.7% са самотни родители, като най-високи дялове има в Естония (36.7%), Литва (29.5%), Латвия (24.9%) и Дания (23.2%). Най-ниски – в Словакия, Гърция и Словения (под 5%).

Според броя на децата:

  • 49.8% от домакинствата с деца имат 1 дете.
  • 37.6% – 2 деца.
  • 12.6% – 3 или повече деца.

Само в Нидерландия домакинствата с 2 деца са повече от тези с 1 дете. Най-малко многодетни домакинства – под 8% – има в Португалия, България, Италия и Литва.

В България разпределението е: 12.9% с 1 дете, 7.5% с 2 деца, 1.4% с 3 деца. 

Заетост в домакинствата

През 2024 г. в 57.8% от домакинствата (изключвайки домакинства само с пенсионери 65+ или само студенти) всички възрастни работят – на пълно или непълно работно време.

В 41.4% – всички работят на пълен работен ден.

В 16.4% – поне един е на непълен, останалите на пълен.

В 28.4% – поне един работи, поне един не работи.

В 13.8% – никой не работи.

При домакинствата с деца картината е различна:

В 61.3% всички възрастни работят.

В 38.9% – всички са на пълен работен ден.

В 22.4% – поне един е на непълен работен ден.

В 31.6% – има работещи и неработещи.

В 7.1% – никой не работи.

Най-висок дял домакинства, в които всички възрастни работят, има в Нидерландия, Естония, Швеция, Дания, Германия и Литва (над две трети от домакинствата).

Най-много домакинства без работещи има в Белгия (19.2%), Финландия (17.9%) и Румъния (17.3%).

Деца и възрастни в домакинства без работещи

През 2024 г.:

8.0% от децата 0–17 г. живеят в домакинства без работещи.

8.0% от хората на 18–59 г. също.

И при двете групи има спад спрямо 2015 г., когато делът е бил съответно 10.1% и 10.8%.

През 2020 г. се наблюдава временно увеличение заради пандемията, след което отново започва лек спад.

Най-висок дял деца в домакинства без работещи има в:

Румъния – 15.3%

Белгия – 11.7%

Франция – 10.3%

Най-нисък – в Хърватия (3.8%), Швеция (3.3%) и Словения (1.6%).

България е сред страните с най-голям спад за периода 2015–2024 г. (-9.1 процентни пункта).