Регионалният китайски кредитор Bank of Jiujiang обяви, че печалбата ѝ за 2023 г. може да спадне с 30% поради нарастването на дела на лошите кредити.

Лошата новина беше точно от този вид информация, която китайските банки обикновено не желаят да разкриват и полагат големи усилия, за да избегнат това.

Често китайските банки дават заеми на компании за управление на активи, които в замяна изкупуват техните "токсични" кредитни портфейли.

Договорите, изготвени между двете страни, включват клаузи, които позволяват на инвестиционните компании да избегнат рисковете от лошите кредити, които купуват. Клаузите за поверителност предпазват тези договорености от разкриване, понякога дори и пред съдилищата.

За регулаторите може да изглежда така, сякаш банките, участващи в такива транзакции, решават проблемите си с лошите дългове, но в действителност те ги прикриват и с течение на времето проблемите започват да се трупат.

За стотици банки в цялата страна те представляват тиктакаща бомба, пише The Economist. 

А властите тепърва започват да се захващат по-сериозно с решаването на проблема. Те удариха финансовите институции с вълна от санкции за неправилно управление на дългове.

Новият банков регулатор в лицето на Националната администрация за финансово регулиране е раздала повече от 20 наказания. През декември частната Citic Bank беше глобена с 220 млн. юана (30 млн. долара) за лошо управление на проблемните си дългове, което е рекордна санкция за страната. 

Земеделската банка на Китай, която е голям държавен кредитор, получи глоба от 27 милиона юана (3.8 млн. долара) за подобни нарушения.

Повишеният контрол може отчасти да се дължи на по-внимателния мониторинг от страна на новия регулатор. Създадената през 2023 г. администрация за финансово регулиране има по-силни правоприлагащи възможности от своите предшественици.

Преди надзорът върху банките беше разделен между няколко агенции, позволявайки корупция и създавайки пропуски в надзора, което допринесе за колапса на няколко банки, започвайки през 2019 г. Сега властите изглеждат приема по-сериозно укриването на лоши дългове.

Но част от напредъка започна по-рано. Преди десетилетие, вместо да обявят истинския размер на проблемите си, като идентифицираха дълговете като „необслужвани заеми“, банките ги преместиха в други категории активи, сигнализирайки на регулаторите, че има големи шансове кредитополучателите да изплатят задърженията си, докато, всъщност, много от въпросните фирми вече бяха фалирали. 

През 2017 г. предшествениците на Националната администрация за финансово регулиране започна да насърчава кредиторите да бъдат по-честни в обявяването на своите резултати и дела на лошите кредити.

Резултатът от това беше, че много от тях наистина излязоха наяве. Лошите кредити на Bank of Jiujiang, например, са се увеличили седем пъти между 2015 г. и края на миналата година.

На каква част от тези данни обаче може да се вярва?

Разпознаването и усвояването на лошите дългове е трудно. Откриването на такова кредитиране отслабва балансите на финансовите институции, тъй като те са принудени да използват капитал за провизии за бъдещо влошаване на портфейлите им, което, от своя страна, затруднява правителството да насочва финансова подкрепа към облагодетелствани индустрии в преследване на други политически цели.

Някои от местните правителства, например, със сигурност ще се опитат да рекапитализират банките, наливайки средства, които да им позволят да продължат да отписват лоши дългове. 

Други ще използват компаниите за управление на активи. Китай създаде четири централно контролирани такива компании преди десетилетия, за да събира лоши дългове. Сега те вече изпитват затруднения.

Една от тях се нуждаеше от спасяване на стойност 6.6 милиарда долара през 2021 г. Други са слабо капитализирани и в резултат на това купуват все по-малко и по-малко лоши дългове.

През 2016 г. четирите държавни компании за управление на активи изкупиха почти 1 трлн. юана (около 140 млрд. долара) от общо около 1.5 трлн. юана (208 млрд. долара) в общи необслужвани заеми.

До 2022 г. техните покупки достигнаха по-малко от 500 милиарда юана (70 млрд. долара), въпреки че за същия период лошите дългове са нараснали до почти 3 трилиона юана (415 млрд. долара).

В края на януари държавните медии съобщиха, че три от тези компании ще бъдат обединени с китайския суверенен фонд. Те сами по себе си са се превърнали в затруднени финансови институции и трудно могат да извършват работата по "прочистване" на банковите портфейли, за която са създадени. 

Това са лоши новини за Bank of Jiujiang, както и за стотици други подобни кредитори в Китай, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !